Поваля  малко сняг, но после вятърът грабна бялата пелена, която бе покрила земята и остана само студът. Ангел и Борислава имаха среща със студенти от близкия университет. Темата, която щяха да разискват бе доста болезнена, но трябваше да се дадат някакви насоки и съвети на младите и още не загрубели от живота хора.

Когато Ангел и Борислава влязоха, бяха изненадани, защото в залата нямаше свободно място. При разговорите с преподавателите, ги бяха уверили, че много малко младежи ще се заинтересуват от темата, която искаха да дискутират с тях, но уви, май нещо бяха сбъркали.

Борислава застана отпред и реши, че е време да атакува направо и започна:

– Как се живее в едно семейство? Всеки сам ли се обслужва – пере, готви, чисти след себе си?

Тя знаеше, че раздорите в едно семейство, особено младо започваха с това, кой какво да прави и как да се раздели с навика си да разхвърля нещата.

Някои от младите хора гледаха плахо, други се чудеха, кой вятър ги е довал тук, но все пак трябваше да има отговор на тези въпроси. Те бяха интелигентни хора и не обичаха да остават неразрешени въпросите, които възникваха пред тях.

Тогава един от младите хора се изправи възмутено и извика:

– Нима е трудно на жена ми да постави мръсните ми чорапи и други такива дреболии в пералнята?!

А едно от момичетата бързо реагира:

– Разбира се, някакви си секунди само и хоп, хвърляш тези дреболии в пералнята.

Аудиторията се раздижи шумно, имаше забележки макар и много тихи.

Тогава Ангел се обърна към момчетата:

– Който е уверен, че тези мръсните чорапи и гащи възбуждат жената, да си вдигне ръката.

Избухна бурен смях. А едно от момчетата вдигна ръка,  само за забавление и да предизвика още смях.

Борислава предложи същото и на момичетата:

– Ако ви възбуждат мръсните чорапи и гащи, момичета, вдигнете ръка.

Никое от момичетата не вдигна ръка.

Ангел впери пронизителен поглед в купа от младежи и започна да говори спокойно и уверено:

– Любовта е приятелство плюс секс. Хората сами убиват своята любов чрез такива дребни неща, като мръсни чорапи, разхвърляни дрехи, недомлъвки, ….

Никой от младежите не възрази, защото нямаше какво да каже.

Те бяха готови да чуят какво ще им кажат Ангел и Боряна. Бяха се сблъскали с тези проблеми, а сега имаха желание да ги разрешат…..

Родих се през пролетта. Живеех благодарение на острото си обоняние и слух. Не можах да виждам света от самото си раждане, защото нямах очи.

Живеех благодарение на моята майка, която се грижеше за мен и ме хранеше.

Всички казваха:

– Това коте рано или късно ще загине.

– Никой няма да го вземе.

– Ще го сгази някоя кола или ще умре от глад.

Но мен ме взеха и ме дадоха на нова майка. Първоначално ме бе страх, но после разбрах, че ме обичат …

Сега съм красив и доволен котарак, който се научи да лови мухи през лятото.

Това, че нямам очи не ми попречи да бъда най-щастливия котарак в любящо семейство….

  – Много от нас са готови да наставляват Бога, вместо да Му се подчиняват, да приемат Неговото наставление и то да ги ръководи. Те  искат да оказват пътя на Господа, вместо да му се покорят и покорно да Го следват, където и да ги поведе – към по-добра родина.

– Говориш ми за друга Родина, където всички живеят заедно, като едно голямо семейство. Как да я намерим? Трябва ли много повече сълзи да проливаме? Тя не е ли там, където цъфтят портокалите и миртата расте сред разкошни долини?

– Не, не е там , сине Мой.

– Или там над палмите, където се появяват пернати глави и играе между листата златен лъч? Или там където блести водата в моретата и локвите, където в ароматни горички на яки криле пърхат ята от неизвестни птици, чийто пера с украсени в дивни цветове?

– Не , не там , детето Ми.

– Дали в миналите векове, в далечен край, където реките текат в златни русла? Или в огнени лъчи, сияещи от рубини и светещи елмази из подземните дълбини, или на брега, където кораловите бисери блестят? Там ли се намира тази Родина?

– Не, не е там дете…..Такава нетленната красота с очите си не бях видял. Толкова радостни песни до сега не бях слушал. Чудесата на тази страна не можеш да опишеш, те са като сън. Нито скръб, нито смърт няма да проникне там. Праха на времето, няма да докосне вечните ѝ чудеса. Зад границата на гроба,…. към висините на небето, тя е там, сине Мой!

Момичета, които се доверяват на майките си, рядко имат ранна сексуална активност. Психологически климат в семейството е пряко свързано с половия живот на една тинейджърка. Този фактор е особено важен за момичетата.

Колкото един тинейджър има по-голяма степен на психическа близост с майка си, толкова по-малко е вероятно момиче да търси внимание „в страни“.

В юношеската възраст сексуалният контакт не е нужен. Такъв е налице  при желание да се привлече вниманието към себе си или е следствие от неприятни преживявания с близките.

В семейства, където майката прекарва много време с дъщеря си, без да се налага жесток  родителски контрол, девойките растат много по-щастливи и при тях не се появява ранна потребност от сексуален контакт.

Освен това в много семейства именно майката се явява източник на сексуално възпитание. На майката се пада отговорността за това, как момичето ще се отнася в бъдеще към евентуален сексуален контакт.

Често ли се оплаквате от живота? Смятате ли, че при вас всичко е зле и много неща не ставата така, както искате?

Навярно недоволствате от малката си работна заплата, отношенията със съпругата си или ви дразнят прекалено много съседите.

Единственото, което правите в живота си е това, да говорите негативни думи. Именно те не ви дават възможност да се движите напред. Потискат ви и  ви карат да се въртите на едно място.

Отървете се от негативните си думи и ги заменете с положителни, изпълнени с надежда и оптимизъм.

Прекарвайте повече време със семейството си. По време на отпуск пътувайте.

Замислете е над живота си.