Милен гледаше в прозореца и забеляза как сенките постепенно скриват светлината на деня.

– Има толкова много страхове в този свят, каза си той. – Ние не можем да се справим с тях.

Мислите му се надпреварваха и блъскаха в главата му:

– На много места настъпването на нощта носи ужас и страх от дебнеща опасност.

– Повечето злини и престъпления се извършват под прикритието на мрака.

– Актове на магьосничество и зли сили, кражби и убийства, неморалност и пиянство често се случват в тъмнината.

– Убийци, нощни бегълци и онези, които се допитват до медиуми, се крият под покрива на мрака.

Внезапно Милен плесна с ръце.

– Хората не са сигурни какво се крие в сянката на тъмнината, – смръщи вежди той, – затова очакват с нетърпение да изгрее слънцето.

Милен възкликна:

– А когато решим да следваме Господа, няма да ходимв тъмнина, а в радостта на Неговата светлина.

Изведнъж той осъзна:

– Всеки, който иска да бъде озарен от присъствието на Христос, Който дава надежда и насока към живота, трябва да се идентифицира с Христос чрез вяра.

Въздъхна и отчетливо продължи:

– Библията ясно ни говори, че за да бъдем изпълнени със светлина, без тъмни ъгли, да бъдем нъчезарни, сякаш прожектор ни изпълва със светлина е да позволим на Исус, Светлината на света, да изпълни живота ни.

– Да, това е единствения начин, няма друг, – потвърди баща му, когато влезе в стаята и чу думите на сина си, – за да се избегне заплитането в тъмнината на света и измамните му удоволствия.

Всичко бе потънало в мъгла. От нея нищо не се виждаше.

Стресиран Стоян се помоли:

– Господи, нищо не виждам пред себе си. Мога да се блъсна в нещо без да го забележа. Моля Те, изпрати ми нещо, което да следвам.

Изведнъж огромен камион излезе от страничния път и продължи по шосето напред. Задните му врати бяха обхванати от въже обвито в червена светлина.

Пронизвайки мъглата, ярките светлини сякаш викаха:

– Следвай ме!

По-нататък по пътя Стоян фиксира очите си върху тези насочващи светлини и пътуваше безопасно.

Светлината е от съществено значение за оцеляване в тъмнината.

Именно мракът ни заслепява за Бога. Той ни предпазва от всичко, което Господ има за нас.

Грехът, егоизмът и дори обвиняващият гняв към Бог причиняват тъмнина, която само светлината на Исус може да разпръсне.

Христос обяви Себе Си за светлина и ни кани да Го следваме по житейски път, в който тъмнината не може да нахлуе.

Господ знае колко труден е животът, затова Той ни посреща там, където сме и ни призовава: „Следвай Ме!“

Нека насочим очите си към светлината, която Исус дава. Той знае пътя през мрака.

Неделя. Рано сутринта бе още тъмно, малко преди разсъмване.

Войниците стояха на стража пред Христовия гроб.

Те нямаха право да си подремнат дори за малко, защото това бе наказуемо със смърт.

Добре обучени те стояха нащрек.

Дали играеха на зарове или хвърляха дърва в огъня, за да се стоплят в студената нощ, нямаше значение.

Няма съмнение, бяха на служба и стояха будни. Животът им зависеше от това.

Внезапно силно земетресение разтърси земята. Ако войниците за малко се бяха поразсеяли, но сега вниманието им бе съсредоточено към случващото се.

Тъмнината преди зазоряването бе разцепена от ярка светлина. Това бе повече от светкавица.

„Мълнията“ придоби формата на ангел, чиято глава сякаш опираше в небето.

Това страховито същество отиде до камъка, който преграждаше входа на гробницата, отмести го, сякаш бе нещо съвсем леко, а след това седна върху него.

Войниците бяха ужасени. Устата на всеки от тях бе широко отворена от смайване, но оставаше безмълвна.

А зеещата дупка, където беше камъкът, разкри, че вътре в гробницата няма нищо.
Гробът беше празен.

Така „Христос умря, възкръсна и оживя отново, за да може да бъде Господ както на мъртвите, така и на живите“.

Беше обяд. Земята бе погълната от тъмнина. Хората присъстващи на екзекуцията бяха напрегнати. Чувстваха се уязвими.

Някой плахо се обади:

– Помните ли, когато го арестуваха, какво каза?

Множество уплашени, но любопитни погледи се отправиха към обадилия се, а той прошепна напрегнато:

– „Сега е вашият час и властта на тъмнината“.

Друг в тълпата роптаеше:

– Защо се случва всичко това?

В известен смисъл те трябваше да знаят отговора на този въпрос.

Смъртта на Исус бе настъпила по време на празнуването на Пасхата в Йерусалим. Празник, се провеждаше всяка година.

Това бе времето, когато евреите си припомняха, последното бедствие, което Бог изпрати над Египет.

Преди да дойде ангела на смъртта и да донесе смърт на първородните синове на египтяните, беше тъмнина над цялата земя. Само защитените от кръвта на пасхалното агне се събудиха на сутринта и намериха първородните си невредими.

Тук имаха по-голям изход от първия.

Тъмнината предшестваше смъртта на Христос, който беше съвършеният без никакъв недостатък Агнец. Той не носеше заместителна жертва освен Себе Си.

Самият Исус бе жертвата. Той бе Агнето.

Тъмнината на Божия съд нямаше последната дума.

Исус стана грях, изпитвайки пълната ярост на Божия гняв.

Така ни се отвори път към Божието царство, където пребивава Неговата „чудна светлина“.

Има ли друго в този свят, чрез което да се демонстрира колко истинска е Божията любов към грешниците и колко реален е нашият грях пред Бог?

Токът спря навсякъде.

Машините и двигателите замлъкна.

Стана тъмно.

Магазините затвориха вратите си.

Тъмнината се прорязваше от фенерчета и свещи.

На следващия ден на първите страница по вестниците пишеше с големи букви:

„Без сила“.

Тези думи изразяваха всичко.

Съвременните технологии и големите сгради останаха безсилни.

Хората се прибраха по домовете, но там нямаха какво да правят. Те имаха уреди, компютри, телевизори и какво ли не, но всички те бяха безполезни.

Седяха и чакаха.

Така и Божията сила е жизнено необходима за нас. Без нея нищо не се случва.

Истинската светлина за пътя ни идва от източника на сила – Христос.