Освен като красиво цвете, щирът е отглеждан от индианците векове наред като втора по значение, след царевицата, зърнена култура. В негова чест са устройвали ежегодни празненства, на които го почитали като божество. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за дяволско растение и забранили употребата му. С постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка щирът бил забравен като култура.
Чак в наши били преоткрити ценните му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място сред селскостопанските култури. В САЩ и други страни се финансират специални програми по изучаването му и внедряването му в хранителната промишленост. С времето щирът се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.
В България някои видове щир са широко разпространени, като тези растения основно се приемат за плевели. Едни от най–често срещаните видове у нас са метличестият щир и обикновеният.
Зелената част на щира съдържа холин, бетаин и витамин С. Някои видове съдържат и микроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо, малки количества витамин А и протеин.
Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат истинските зърнени култури с високото съдържание на суров протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини 6 – 10%, 3/4 от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Те не съдържат глутен, което ги прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутен. Брашното от семената има широко приложение и се използва успешно в смеси за безглутенови брашна.
В миналото метличестият и обикновеният щир са отглеждани като зеленчукови култури. Сега се употребяват в народната ни медицина при хемороиди, обикновено външно — за налагане. Други видове щир се прилагат за спиране на силна менструация, като гаргари за успокояване на възпаления в гърлото и като вода за уста за лечение на гангрени. Отварата от щир не само спира силно менструално кървене, но също и прекомерно вагинално течение, диария и дизентерия. Стягащата способност на билката е полезна за намаляване на кръвозагубата и за лечение на диария.
От семената на опашатия щир се извлича масло с уникален биохимичен състав, което широко се използва в медицината и козметиката. То има приятен мирис и орехов вкус. Най-ценната му съставка е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и съдейства за насищане на организма с кислород. Поради това маслото се употребява за повишаване на имунитета и при лечението на много заболявания.
Щирът има антибактериално действие. Нашата народна медицина препоръчва бани с щир против гъбички по краката. За да се отървете трайно от неприятното усещане, използвайте следната лесна рецепта: Една шепа щир се залива с 2 литра вода. Отварата се вари 5 минути на бавен огън и се прецежда. Правят се бани на краката с нея в продължение на 10 минути сутрин и вечер.
Повечето видове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обикновеният щирът – Amaranthus retroflexus, който е много разпространен в България, също може да се употребява за готвене, докато не е образувал семена. Използва се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.
Младите листа на щира успешно се комбинират с всякакви зеленчуци от градината. Щирът е подходящ за вкусни и диетични яхнии, свежи салати, баници и леки супи. Последно време тази култура се оценява високо от привържениците на здравословното хранене.
Зърната на щира се употребяват за гарнитура и спокойно могат да заместят ориза. Сварени във вода те имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки. Брашното участва в състава на тестени изделия, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и други.
Диетична салата с щир
Необходими продукти: щир – 300 г листа, лук – 1 глава, домати – 2 броя, краставици – 1 брой, чесън – 1 стрък, царевица – 1/2 консерва, босилек, магданоз, копър, лимонов сок – 2 супени лъжици, зехтин – 2 супени лъжици, черен пипер, сол
Начин на приготвяне: Измийте щира, доматите, лука, чесъна и краставицата и ги нарежете. В дълбока купа смесете, нарязаните продукти, като добавите царевицата, босилека, магданоза и копъра. Овкусете със зехтин, лимонов сок, черен пипер и сол. Разбъркайте добре и поднесете.

Сусамовото семе е не само изключителен източник на мед и манган, но и добър източник на магнезий, калций, желязо, фосфор, витамин В1 и диетични фибри. В допълнение към тези ценни материали и витамини сусамът съдържа две уникални съставки – сезамин и сезамолин. И двете принадлежат към групата на така наречените лигнани, които имат понижаващи холестерола и увеличаващи запасите на витамин Е ефекти. Сезаминът предпазва черния дроб от неблагоприятното въздействие на кислорода.

Медта в сусама дава успокоение при ревматичен артрит. Ефективността на медта се дължи на факта, че тя е важен микроминерал, играещ роля в антивъзпалителните и антиосидантните ензимни системи.

Магнезият поддържа сърдечносъдовото и респираторно здраве. Той е много полезен в случай на въздушни спазми при аритмия, понижава високото кръвно налягане и възстановява нормалния сън при жени в периода  на менопаузата.

Калция помага в защитата от рак на колона, остеопороза и мигрена.

Цинкът е много важен за здравето на костите. Съдържащият се цинк в сусамовото семе е особено добро решение за мъже в напреднала възраст. Макар да се смята, че остеопорозата е характерна за жени след менопаузата се оказвва, че тя е потенциален проблем и за по-възрастни мъже, което означава, че те трябва да я включат в храната си, обогатявайки я с този минерал.

Фитостеролите, намиращи се в сусамовото семе, понижават нивата на холестерол. Те увеличават също и защитните сили на имунната ни система към риск от определени видове рак.

Сусамът има благотворно действие при бременни и малки деца заради съдържащите се в него хранителни вещества и особено фолиева киселина.

Преди употреба сусамовите семена обикновенно се препичат в тиган без мазнина. Поръсват се върху хлябове и сладкиши.

Сусамът е основен продукт при производството на халва, а смлян е познат като тахан – тахини и се използва в средния Изток и Средиземноморието.

Има два вида сусам – бял и черен. И двата вида се използват в азиатската кухня, главно за панировка, подправяне на салати и рибни ястия.

Използва се за подправяне на хумус, сосове за кебап, като най-често се смесва с лимон и чесън в хлебен сос в популярното арабско предястие mezze.

Белият сусам се използва в ястия от китайската, японската и корейската кухня, където месото и рибата се овалват в сусам, преди пътжене, за да се получу хрупкава коричка.

Черният сусам влиза в състава на gomassio, японска смес от подправки, и в ястия от ориз и азиатски спагети – noodles.

В България таханът се свързва предимно със сусамовата тахан халва.

От печеният сусам се произвежда особено ароматно олио, но вкусът му е доста изявен, затова трябва да се употребява с мярка.

Сусамовото олио е много подходящо за горещия климат – трудно гранясва, поради наличието на специфичното за сусама вещество „сезамолин“. При преработка ценните витамини и други активни съставки не се унищожават.

Сусамовото олио от непечен сусам е кехлибарено жълто, с естествен мек  вкус, който напомня на лешник. Сусамът трябва да се съхранява в херметически затворен съд на тъмно.

Тахини пастата при престояване се разслоява и преди употреба е необходимо да се разбърка добре.

Розмаринът въздейства върху човешкия организъм по многобройни начини. Той е ефектно средство срещу метеоризъм. Подобрява храносмилането и оказва силно раздразняващо действие върху кожата. Спомага за повишаване отделянето на стомашен сок и оказва благоприятно действие върху цялостната дейност на стомаха и червата.

В народната медицина розмаринът се използва за прилагане към различни видове вани. Етеричното масло от розмарин се използва за разтривка, укрепва нервите и разширява кръвоносните съдове.

Розмаринът оказва и лечебно действие при ниско кръвно налягане, нервни разстройства, чувство за напрегнатост. Той е изключително полезно средство при състояния на общо изтощение и полова слабост.

Розмаринът намира широко приложение във фармацефтичната промишленост за направа на лекарствени препарати, лекарствени чайове, настойки, мазила и пластири.

Розмаринът притежава силен сладникав аромат на камфор, напомнящ мириса на бор. Като подправка розмаринът е предпочитан заради много пикантния и леко остър вкус. Подправката се получава от стрите листа на растението.

В неголеми количества най-вече заради особено силния аромат и вкус, розмаринът е подходящ като подправка към супи, салати, месни пълнежи, към печено месо, печени птици, гъби, варена риба, червено и бяло зеле и към маринати.

В умерени количества розмаринът придава особен аромат на месни, пилешки, спаначени и грахови супи. Розмаринът придава доста приятен вкус на меки сирена, картофи, пернат дивеч, риба, яйчно тесто, като същевременно е отлична подправка за агнешко, гулаж от говеждо, овнешко и доматена супа, а също така на говеждо, овнешко и телешко.

Розмаринът е подходящ да се слага на месо, приготвено на грил.

В кулинарията розмаринът се използва най-вече заради способността му  да подтиска специфичната миризма на някои видове меса, като овнешко и свинско.

Розмаринът придава на месото дивечов аромат.

Важно е да се знае, при прекалено задържане розмаринът може да придаде на ястието горчив вкус.

Розмаринът може да се добавя като особен допълнителен аромат към лимонада.