Този ден на Рождество за нас е светъл и тържествен празник. Ден, който символизира най-ценното в живота ни. Господ дойде сред нас.
Роденият младенец бе наречен Емануил – „Бог със нас“.
Ако не ни достигат сили, нямаме успех, мечтите и стремежите ни не се изпълняват, трябва да знаем едно, ако Бог е с нас, ние винаги ще бъдем „повече от победители“.
Ще познаем, че Бог е дошъл при нас, когато утихнат хищните зверовете в сърцата ни, прекратят се вътрешните ни борби, взаимното се унищожат тъмните стихии вътре у нас.
И тогава ще настъпи мирът в хората с добра воля.
Бог изпраща мир в бурния ни и напрегнат живот.
Но Той не го изпраща просто така, а за тези, които се стремят към Него, който Го искат и търсят с цялото си сърце.
Нека в този ден на Рождество, да Му кажем:
– Ела, Господи, при нас! Бъди ни Гост в този Рождествен ден. Остани с нас и ни научи как „да оправим пътеките си“.

В момента има телевизионни и радио вълни около нас. Ако имате тунер, можете да видите тези вълни. Но ако не можете да ги видите, не означава, че не са истински или че не съществуват.
Ето така е било във Витлеем в нощта на Рождество. Въпреки факта, че във Витлеем е имало един хан, чиято единствената цел е била да се грижи за всички посетители, в тази странноприемница не се е намерило място за най-значимият от семейството на пътуващите към Витлеем в онази нощ.
Това Рождество, не пропускайте важната личноста да остане незабележима за вас.
Ти си направен от Бога и за Бога. Докато не разберем това, животът ни никога няма да има смисъл. За съжаление, ние запълваме живота си с други неща. Каним гости в домовете си. Сърцето ни е изпълнен с други идеи, интереси, ценности, обичаи и ангажименти.
Животът ни е толкова претрупан, че дори не усещаме присъствието на Исус около нас.
Бог е в живота ни през цялото време, предоставяне ни невероятни възможности, които не сме осъзнавали и дори не сме се надявали, че ще получим. В разгара на проблемите си, ние не осъзнаваме какво можем да имаме. Бедата е в това, че ние просто не Го забелязваме.
Това се случва и в Библията през цялото време. Исус се появява и говори с хората, но те не разбраха кой е Той.
Бог работи навсякъде около нас, не само по Рождество, но и през цялата година. Възможно ли е, на нас хората, които Той толкова обича, да ни липсва?
Знаете ли каква промяна може да стане във вас по  време на Рождество? Срещата с Господа може да промени коренно живота ви и то към по-добро. И сега, когато Той преминава край вас, призовете Го, Той отдавна ви чака!

Тази вечер Евгений беше много уморен и не излезе с приятелите си. Днес два часа сече дърва на баба си. Легна, но сънят му бягаше от очите и започна да се върти в кревата.
– Ако не ти се спи, лежи тихо, – каза баба му. сега искам да се помоля.
Евгений вдигна рамене:
– Моли се! Нима ти преча?
Но любопитството го бодна и той попита:
– А защо именно сега си решила да се молиш? По-рано не можа ли?
– Сега е Бъдни вечер, – каза строго баба му, – утре е Рождество Христово’
– Какво е това? – и за да не расърди баба си по-меко каза. – Нищо не съм чувал за това.
Бабата въздъхна и обясни:
– Рождество – това е денят, в който Христос се е родил, Божият Син, нашият Спасител.
– Какъв Спасител?
– Човешки, – бабата замълча малко и продължи. – Всички сме грешни пред Бога. Той остави Сина си да бъде разпнат на кръста, заради нашите грехове, така че хората да не страдат.
– А, да! – спомни си Евгений, – И после възкръснал. Тогава защо хората още страдат? Значи Той не може да ги спаси?
– Това се е случило много отдавна, – неохотно каза бабата. – От тогава колко много пъти сме съгрешавали…. И само Той Христос гледа за всички…. Молят се хората и Той им помага.
– Тогава иди се помоли в църквата, – предложи Евгений.
Бабата повече не му обърна внимание, застана на колене пред иконата и зашепна нещо неразбрано за младежа. От време на време се кръстеше и бавно се покланяше.
Евгений гледаше баба си и му стана мъчно за нея. До сега не бе му ставало така мъчно, нито за себе си, нито за хората.
Баба му престана да шепти, стана духна свща и си легна.
– Благодаря ти, Господи, – чу Евгений да казва баба му. – на сърцето ми стана по-леко…
Сънят не идваше и Евгений попита баба си:
– За какво се моли?
– Как за какво?- обади се баба му.
– Какво искаше от Бога? Трябва ли ти нещо?
– На мен нищо не ми трябва, аз съм стара. Не за себе си….
– А за кого? – нетърпеливо скокна Евгений.
– За вас, за майката на Лена, за комшийката ……знаеш ли колко много болка и мъка има у хората?
– А за нас, защо си се молила?
– Животът ви е безпътен, не е добър. Рядко ви виждам, а и не мога да ви разбера…..
– Как така безпътен?
Бабата загрижено каза:
– По-добре заспивай.
Но Евгений не можеше да заспи. Той лежеше със отворени очи.
– Бабо, а ти вярваш ли в Бога?
– Да, – каза тихо старата жена. – Вярвам, че Бог помага на хората да живеят по добре само, че на тях ума им не стига.
– Но как можеш да вярваш в Него, ако никога не си го виждала? Какъв е Той?
– Боже, прости на тази окаяна душа, – замълви бабата.
– Защо се сърдиш? – миролюбиво каза Евгений. – Интересно ми е. Ти вярваш в Бога, все някак си го представяш. Какво представлява Той?
– Какъв е Той все сам за себе си решава. За мен Бог е доброта, любов и помощ.
Двамата замълчаха. Младежът загледан в звездите, показващи през прозореца, започна да се усмихва. В сърцето му се зараждаше нещо толкова хубаво и добро…..
Тази нощ Христос не се роди в яслата, а в едно буйно младо сърце, което до сега не беше познало Бога…..

Някои казват, че си на толкова години, на колкото се чувстваш. Доста хора остаряват преждевремено, а други остават вечно млади.

Веднъж разговарях с един възрастен човек и ето какво според него показва, че си остарял:

– Когато човек остарее започва да си подремва без причина. Рождество или Нова година не го вълнуват вече. Постояно се тревожи да не забрави нещо. Работи прекалено много. Носи очилата си закачени с връвчица на врата си, но често забравя, че са там. Плаща данъци и разгорещено коментира: „Какво по дяволите правят с парите ми?“ Подозрителни са към децата и техните мотиви. Не се радва  на нищо.

Ако разпознаете някои от изброените белези у себе си, не си мислете, че вече сте остарели. Вероятно това е времено явление, което можете да преодолеете.

Никое друго раждане на бог или детство на мъдрец не ни напомня Рождество.

Истината е, че въздействието на тази история върху човешката природа има много специфичен и индивидуален характер. Това не е легенда или животоописание на велик човек. Тази история ни изненадва от вътре и ни трогва до сълзи.

Сякаш в самия център на скромния си дом откриваме скришна стая, за чието съществуване не сме и подозирали, но виждаме как от вътре струи светлина.

Сякаш в дъното на собственото си сърце откриваме нещо, което ни води към добро. То не е изградено от здравия материал на света, а от вещество, чиято сила с лекота ни докосва и отлетява. Това е онази мимолетна нежност в нас, която се е превърнала във вечност. Миг на слабост, даряващ ни по някакъв странен начин със сила и покой. Това е накъсан говор и не стигащи думи, които се уплътняват и стават ненакърнени.

Влъхвите потъват в далечни страни. В планините спират да отекват стъпките на овчарите. Само нощта и пещерата са загърнали в гънките си нещо по-човешко от самото човечество.