Черните щъркели гладуват в резерват в северен Китай поради захладяване на времето. Реките в провинция Шанси, където се намира резерватът, са покрити с лед.

Сътрудниците на резервата в град Линцю казват, че черният щъркел на ден изяжда до килограм щипок, сладководни риби от рода на шараните, а когато стане по-студено и повече.

Биолозите подхранват щъркелите с малки рибки и скариди, но това не е достатъчно.

Сътрудниците на резервата се помолили местните жители да им помогнат кой с каквото може.

Районът на резервата надхвърля 71 хиляди хектара. Той е единствената защитена територия в планината Тайханшан, където редки видове птици са под защитата на човека.

Черните щъркели са сред най-застрашените видове. Популацията на тези птици, наброява само около две хиляди, почти половината от тях живеят в Китай.

Този тип риба се среща в крайбрежните райони на Тихия и Индийски океан. Тя има жлези в невротоксини.
Рибата камък може да имитира камъни, така че когато човек се разхожда по брега, може да я настъпи.
Рибата моментално ужилва човека със своите шипове с невротоксини. Човек изпитва рязка и непоносима болка.
Ако дозата на невротоксина е много голяма, след два часа жертвата умира. На мястото на ухапването се образува оток, а токсините бързо се разпространяват в организма.
Човекът започва да говори несвързано, гади му се, повръща му се. Настъпва парализа и започват конвулсии.
Ако ухапването е станало на гърдите или корема, човек практически не може да бъде спасен.

Групата вече беше от източния край на острова. До тях се издигаше скала, висока около  шест метра. Далече пред тях се простираше плажната ивица.

Плажът изглеждаше лесен за дебаркиране. За това тази група мъже бяха оставени тук да охраняват брега. Ламбов се обърна към водача на групата Румен:

– Ти каза за някаква  интересна машина, която използвате за отбрана.

Румен махна с ръка и мъжете отместиха рогозка изплетена от треви и пред тях се откри странно квадратно устройство, намиращо се в скална пещера. То бе разделено на редици от петоъгълни жлебове.

– Включете я,  – заповяда Румен.

Мъжете започнаха да движат напред и назад система от ръчки. Чу се пукащ звук. На около тридесет метра във водата се появи вълнение, малко след това морето завря.

Румен махна отново с ръка и мъжете пуснаха още от устройството, което бе по-навътре в пещерата. Водата пред плажната ивица се развълнува по същия начин, както тази по-навътре.

Ламбов забеляза как рибата бяга, тя скачаше, сякаш искаше да изкачи малък водопад. Две птици се спуснаха след лесната плячка, но не стигнаха до рибите, Ламбов имаше чувството, че се удариха в невидима преграда.

Машината явно излъчваше някакви вибрации, но хората около нея чуваха само пукащо бръмчене, наподобаващо на високоволтови кабели, по които течеше ток.

– Звукови вълни? – попита Ламбов.

– Да, – отговори Румен. – Който и да дойде до този бряг, няма да остане жив.

Ламбов забеляза, че след като спряха машината, птиците и рибите се върнаха в първоначалното си състояние.

– Не е смъртоносно, – забеляза Ламбов.

– Но болката, която са изпитали, ги прави уязвими, – обясни Румен, – а после много лесно стават лесна плячка.

– Звуково оръжие, – каза Ламбов, – не се изненадвам, това се среща и в природата. Делфините използват ехолокация за да зашеметят рибата, преди да я хванат със устата си.

– Воените отдавна работят върху подобни устройства. Целта е да се използват безвредни устройства, за да се контролират тълпи при масови събирания. Така си спестяват сълзотворния газ, – разясни компетентно Румен.

– Проста хармонична вибрация. Звуковите вълни се разпространяват с различна скорост и под различен ъгъл, – започна да разсъждава Ламбов на глас. – После се събират на мястото, където водата завира. Нещо като звуков лъч.

След демонстрацията групата пое навътре към острова, където бе лагерът.

Колко много разнообразни живи същества живеят във водата. Там можеш да видиш даже риба с прозрачна кръв.
Разбира се има и „уродливи“ създания, които приличат на капки, ….. Но винаги се е изказвало съмнение, относно съществуването на краля на херингите.
В Нова Зеландия е извадена уникална риба, която е потвърдила съществуването на своя вид. Давид Агню мениджър в отдела за защита на околната среда е намерил краля на херингата. Това чудо е най-дългият представител на костните риби.
Краля на херингита може да достигне дължина 17 метра. Рибата има отлични гръбни перки, чрез които се придвижва.
Именно разположението на тези перки е могло да послужи за източник на много истории за гиганстски морски чудовища.

Корабът „Издържливост“ по-рано бе предназначен за лов в северните морета. Построен по чертежите на норвежката ветроходна двигателна шхуна „Фрам“, „Издръжливост“ е смятан за най-здравия дървен кораб, след нея в света.
В морето Уедъл „Издържливост“ навлезе в зоната на големите ледове. Безброй ледените полета, големи и малки, приличаха на огромен пъзела, които  нямаше край.
Корабът продължи през леда бавно, с голямо усилие. Колкото по-близо се приближава до бреговете на Антарктида, толкова по-често се срещаха плаващи ледове, представляващи огромни ледени полета с дебелина метър и дълъги половин километър.
„Издържливост“ си пробиваше път през ледовете в продължение на седемстотин морски мили. На 18 януари 1915г, той трябваше да спре. Корабът заседна в плътно натрупани ледени късове, а отзад прохода, който си бе прокал се превърна в голям плаващ лед. След шест дни „Издържливост“ бе обграден от всякъде с лед. Шакълтън съобщи на екипа, че плановете се променят:
– Експедицията ще прекарат есента и зимата в Южното полукълбо, които продължава от март до август на „Издръжливост“. Надявам се, през пролетта леда да отпусне хватката си и да освободи кораба. А до тогава всички ще се занимаваме с различни дейности и ще обучаваме кучета.
Пътешествениците ловяха риба, хващаха пингвини, правеха научни изследвания. Те се придвижваха по леда много внимателно. През май и юни хората преживяха и полярната нощ.
През това време ледът все по-силно почна да натиска корпуса на кораба. На 27 октомври 1915 г. смелият кораб, до последно борещ се с леда,  за малко си почина, но по палубата се появиха пукнатини и в трюмовете нахлу вода.
Хората не можеха да гледат без болка загиващия кораб, който премина такъв дълъг и опасен път, за да посрещне смъртта си тук.
Независимо от всичко, хората от смелият екип на Шакълтън успяха да се спасят.