Тереза го слушаше внимателно. Приятно ѝ бе да беседва със Станчо. Той подбираше внимателно думите си и говореше мъдро. Разсъждаваше задълбочено, от него човек можеше да научи много неща.

– По-добре би било изобщо да не се влюбва човека, – каза Терез, – тогава остава недосегаем за болката, която могат да ти причинят другите.

– Много хора живеят така и изглеждат напълно доволни от живота, – каза спокойно Станчо. – Но дали това наистина е така?

– Колко от тези хора живеят сами по собствено желание? – продължи да расъждава Тереза. – А може би не се е появил в живота им някой, който да ги спаси от самотата?!

– Има голяма разлика между примирението и приспособяването към самотата, и съзнателния избор да останеш сам.

Тереза го погледна внимателно. очите му бяха съсредоточени в една  точка, а расъжденията му се изливаха бавно и спокойно:

– Основния въпрос е, защо изобщо трябва да се влюбваме? Това биологическа зависимост ли е?

– А може би любовта е мотивацията, – каза колебливо Тереза, – хората да се съберат, за да създадат поколение.

– Ако всичко се свежда до това обяснение, – смръщи вежди Станчо, – защо тогава сме склонни да обикваме не само хора, но и идеи, предмети, дори места?

– Всички наши емоции като че ли са насочени към самосъхранението ни, – засмя се Тереза.

– Страхът, бягството, битката за прехраната, омразата, зависта, всичко това е свързано с оцеляването.

– Можем ли да твърдим, че чувствата имат за цел, да развиват душевния ни потенциал?

– Чувствата ни помагат да съпреживяваме, – опита се да обясни Станчо. – Ако обичаме някого, се опитваме да разберем, какво е да бъдеш на негово място.

– Да изпитваш съчувствие, това е много важна способност, нали? – попита Тереза.

– Така се научаваме да разбираме страданията на другите. Така че чувствата ни карат да израстваме в морално отношение.

– Възможно е, – съгласи се Тереза.

Градината отпред вече тънеше в мрак. Небето беше ясно. Но звездите оставаха почти незабележими от светлините на големия град.

Двамата седяха дълго в мълчание. След това си пожелаха лека нощ и всеки тръгна към дома си натежал от мисли.

Осите и стършели обикновено са най-активни в ранните сутрешни часове, но източните стършели правят изключение. Те са най-активни на обяд.
Учените са изследвали структурата на такъв стършел, опитвайки се да разбере как това насекомо може да използва дневната светлина. Оказало се, че във външното оцветяване на кафяви и жълти ленти върху черупката му се съдържа пигменти, допринасящ за ефективното усвояване на слънчева енергия.
Освен това, между външните и вътрешните слоеве на жълтата лента потенциална разлика се увеличава при излагане на светлина. Можем да да предположи, че този вид стършели превръщат слънчевата енергия в електричество.
Как се използва тази енергия от насекомото, за сега не е ясно Предполага се, че чрез нея директно увеличава мускулната си активност или се запасява през деня с енергия, която изразходва за метаболитните си процеси в тъмното.

Това е топлинен двигател, в който течно или газообразно работно тяло се движи в затворен обем, рановидност на двигателя с външно горене. Въз основа на периодично нагряване и охлаждане на работното тяло се извлича енергия от получената промяна в обема на работния флуид. Може да работи не само от изгарянето на горива, но и от всеки източник на топлина.
Низкотемпературните работят на минимална разлика в температурите между нагрятата и охладената част на двигателя. В действителност, тази разлика може да бъде само няколко градуса.
Много сръчни хора са направили подобни двигатели от подръчни средства и много от тях работя.
Например, ето такъв:

Корейските инженери са създали трибоелектрически генератор, това е устройството, чрез което се получава електроенергия от вибрации. Вибрации в този случай са получени с помощта на гъвкава проводяща тъкан прикрепена към единия край на твърда плоча.
Това, че триенето може да предизвика създаването на електрически заряд е отдавна известно.
Учените са разработили система, която създава потенциална разлика между повърхности. Между контактуващите плоскости в резултат на колебанията на флаг движен от вятъра, на твърдата повърхност се формира от излишък от електрони, а на друга – недостатък.
Потенциална разлика между повърхностите се компенсира от външна верига и повърхностите отново контактуват – започва нов период на триене. Важно условие за работа на системата е контактните повърхности да са направени от различни материали.
Генераторът има много компактни размери – 8, 5 и 2 сантиметра. При скорост на вятъра от 15 метра в секунда корейското устройство произвежда 200 волта при сила на ток от 50 mA и честота 158 херца. Средната мощност на „Вятърната мелница“ е около 0.86 миливата.
Според изобретателите, тези енергийни източници са идеални за употреба на открито в райони с постоянни ветрове или планински терен.
Технологии за събиране на електрическа енергия, използващи вятърни турбини имат огромен потенциал, тъй като вятърът е най-чистият и най-устойчив източник на енергия спрямо тези, които природата ни предлага.
Освен това изготвянето на такъв генератор се отличава с простота и ниска цена и лесно може да се произвежда в по-големи количества.
Този нов генератор е поставен на автомобил.

Тинка беше много бъбрива. Но за разлика от много бърборковци, тя беше и добър слушател. В болницата изслушваше пациентите, които седяха под сянката на пейката в горещите летни дни или по леглата, когато беше навън студено. Обичаше да се шегува. Плясваше по гърба всеки. който я разсмиваше. Всички я смятаха за чаровна.

Всичко това беше докато до нея беше съпруга ѝ. Когато той изчезна, другите жени не искаха това чаровно създание да се навърта край мъжете им.

Така тя загуби всичките си приятели. Бягаха от нея, като от чумава. „Приемите“, които тя организираше с мъжа си, на които канеше съседите, спряха. Вече не я канеха на рождени дни или по друг някой празничен повод.

По празниците, пред вратите на другите хора спираха коли, хората се прегръщаха и се поздравяваха, а тя стоеше в къщи с децата си.

Дълго време децата ѝ смятаха, че Нова година е семейно тържество, на което сладоледът се заливаше със шоколадов сироп, а телевизорът заглушава шума, който идва от съседите.

По-големият ѝ син много се изненада, когато разбра, че приятелите му използват тази нощ, да опитат домашните запаси от алкохол, докато родителите им официално облечени отиваха някъде.

– Какво, на Нова година седиш в къщи и киснеш край полата на майка си? – присмиваха му се те.

– Да, – смутоляваше засрамено момчето.

Всъщност чаровната му майка, след като беше загубила съпруга си, стоеше в къщи сама.