Новата технология, която, според създателите, може да реши проблема със запомняне на пароли, е била регистрирана в PeerJ. Тя се основава на способността на човек да познава лица.
Многобройни проучвания в психологията показват съществена разлика във възприемането на познати и непознати лица. Човек може лесно да намерите познат образ между хилядите лица на други хора. Той го идентифицира, дори и когато е в лошо или размазано състояние. Непознатото изображение на лице, обратно не се запомня. Различните снимки на едно и също непознато лице, често се възприемат като принадлежащи на различни хора.
Технологията FaceLock, предложена от учените, използва този ефект за създаване на нов тип удостоверяване.
Способността на човек да разпознава познати лица сред различни снимки се планира за създаване на потребителско „заключване“. Така достъп ще има всеки, който може да различи лице сред изобразените.
За да се регистрира в системата, потребителят определя набор от физически лица, които са познати за него, но непозната за другите хора. Например, любимият джаз музикант, покер играч или урбанист. Комбинирайки изображенията, учените могат да създадат набор от физически лица, които знае само този човек.
Познаването на тези лица е ключът към  FaceLock.
„Ключът“ се състои в познаването на едно лице от набор лица, като останалите са непознати за потребителя. Разпознаването на потребителят е избор на познатото лице във всяка комбинация от такива, за мошеника това е много трудно, тъй като той не знае, кое от лицата е познато на притежателя на акаунта.
Такъв подход има редица преимущества. В случая човек не трябва да запомня нищо, а познатите лица не могат да се забравят.

Удоволствието от ядене се формира от няколко компонента.
Наскоро учени са установили, че тактилни усещания също играят изненадващо голяма роля във възприятието на вкуса. Всеки от вас може да провери това, като повтори техния експеримент.
Експериментът е много прост. Доброволците са били със завързани очи и им дали да ядат геврек, като държат в другата си ръката също геврек. Понякога гевречетата били твърди, друг път пресни.
Оказало се, че когато хората ядат прясна кифла, а държат остаряла, им се струва, че ядат нещо средно. Почти всички по-нататъшни експерименти потвърждават, че представата за свежа храна се смесва, има разлика в това, което влиза в устата и това, което се докосва.
Очакванията значително повлияват на самия вкус. Можете да проверите това, като се опитате, например, да ядете банан, държейки ябълка. Или сложете си в устата картофи и дръжите в ръка морков.
Всеки път този феномен ще се разкрива пред вас по нов начин.

Американски учени са установили, че хората са склонни да избират своите приятели от тези, които са с подобни на тях ДНК.
Те са изследвали единични нуклеотидни полиморфизми (това е разликата между сравними части в ДНК на единичен нуклеотид между различни индивиди от един и същи вид) в геномите на хора и установили, че ДНК-то на двама души, живеещи като двойката са много близки.
Анализирани са над  1,7 милиона единични нуклеотидни полиморфизми, срещащи се в генома на хората.
Но, както отбелязват учените, корелациите, дължащи се аналогично ниво на образование при съпрузите, са по-високи от тези, намерени при генетична прилика.
Изследвания са направени върху 825 бели неиспанско говорящи американски двойки, в които съпрузите са родени в периода 1930-1950 и до момента са се пенсионирали, и все още имат стабилна връзка.
Получените резултати ще бъдат използвани от учените за изграждане на статистически модели на човешки популации, в които, като правило, образуването на съюзи между хора не се подчинява на строги закони и нямат случаен характер.
В бъдеще изследователите планират да изучат генетичния фон на междурасовите и еднополовите бракове, както и да разберат как сходството в ДНК влияе на приятелството между хората.

Изследователи от Московския физико-технически институт успели да разрешат мистерията за появата на дъждовните капки.
В хода на изследванията учените разбрали, защо капките на дъжда достигат размерите си не за няколко дни, както се очаква, а за 10 минути.
Физиците наблюдавали зараждането на капките на дъжда в условия на турбулентност. Предмет на изследване е т.нар. клъстеризация – процесът на бързо натрупване на капчици, а нарастването на размера им става в районите между вихрите на въздуха. Според изчисленията, за растеж на капките от 1 до 100 микрометра ще са необходими стотици часове или дори дни, но в действителност дъждовните облаци се образуват много по-бързо.
Физиците изучавали кластеризацията в условия на турболентност не при обикновени условия, когата температурата навсякъде е еднаква, а при появата на малка разлика в температурата на облака, когато единият му край е по-нагрят от другия.
Изчисленията показали, че разликата в температурите, наблюдавани в реални облаци, са достатъчни, за да се ускори процесът на групиране хиляди пъти. Това помага да се обяснят валежите. При сблъсък капките се обединяват в по-големи капчици. Те растат постоянно при сблъсък между всеки две капки и в резултат на това времето на растеж от 1 до 50 микрона е намалена до 10 минути.

При православните датата за празнуване на Великден е много по-проста от тази на при католиците.
За православните този ден съвпада с първата неделя от пролетното пълнолуние, а при католиците освен това влияят и някои други фактори, които всяка година варират.
През XVI век Римокатолическата църква е провела календарната реформа, целта на която е била да се въведе нов метод на изчисляване на Великден. Тя е била съставена от неаполитански астроном Алойзиъс Лилием и немски монах и йезуит Кристофър Клавиес.
Разликата в датите при католици и православни се обуславя от различните дати на пълнолуние и разликата между слънчевите календари – 13 дена в XXI век.
Великден при католиците в 45 % от случаите е една неделя преди празника при православните, в 30 % от случаите съвпадат, 5 % – разлика от 4 седмици и 20% – разлика от 5 седмици. Разлика от 2-3 седмици не се случва.
Интересното е, както твърдят западните медии, че католици от Светите земи, започвайки от тази година ще преминат към пасхалната източна традицията и ще празнуваме Възкресение Христово в един ден с православните. За това е съобщил главата на францисканското попечителството на Светите земи свещеник Пиербатиста Пицабала.