Мрачен снежен ден. Студеният вятър свистеше край ушите на хората и искаше да влезе под дрехите им.

Днес се смрачи много рано. Елисавета крачеше заедно с другите и от време на време разтриваше слепоочията си. Силно главоболие раздираше главата ѝ.

„Къде съм се забързала и аз, – каза си Елисавета. – В къщи ме чака толкова много работа, а децата пак са болни. Трябва да внимавам да им давам лекарствата точно на време, в последно време съм много разсеяна. В къщи е пълен безпорядък, нямам време дори да се обърна“.

И като си спомни за разхвърляните вещи, се разстрои.

Под краката ѝ локва. Тя не е колкото море, но бе достатъчна за да се намокрят крайниците ѝ.

Спомни си съвета на един психолог:

– Трябва да се настроите позитивно!

Но тя почти осезаемо усещаше сивотата около себе си. Опитва се да мисли: „Красиви са мокрите стебла на дърветата, с натрупалия сняг в клоните им …“

Но явно това не помогна. Мокрите крака и болките в главата набързо изтриха зародилите се естетически чувства.

Елисавета малко се стопли в маршрутката. Някаква дама до нея разговаряше на висок глас по телефона и обсебваше вниманието на всички в колата. Раздразнението нарастваше, готово да избухне в малък бунт.

На спирката се качи една бабичка. Порови в портмонето, погледна обявата за промяната на цените и въздъхна:

– Какво пак ли са дигнали цените на билетите?

И старата жена се насочи към вратата да слиза, тя не можеше да си позволи такъв билет.

До нея застана младеж и каза:

– Седнете, аз ще заплатя за вас.

Не изгря слънце, но изведнъж стана по-светло. Хората започнаха да се усмихват…..

Елисавета слезе от маршрутката. Тя видя как светлините на уличните лампи се отразяваха на пътя, а хората сякаш носеха със себе си само добри неща. Радост се разля в тялото ѝ, дори болката в главата намаля.

В къщи завари почистено.

– Мамо, – срещнаха я децата на вратата, – решихме да те изненадаме. А ти защо си така сияеща, сякаш чудо си видяла на улицата?

Да, тя бе видяла чудо не на улицата, а в маршрутката ……

Сумата похарчена за подаръци надвишаваше двуседмичния бюджет на семейството, но празника мина весело, а дъщерята на Петър Иванов получи много подаръци.

Така се случи, че желанието на Катето написано в писмо до Дядо Мраз не се намираше между многото нежелани подаръци.

Семейство Иванови срещнаха и тази Нова година, без много емоции, но поне бяха здрави физически и психически.

Минаха две седмици и Петър предложи на дъщеря си:

-Хайде да свалим играчките и гирляндите от елхата, а дръвчето да оставят за горене.

– Не е ли много рано. Защо трябва веднага щом свърши Старата и дойде Новата година да разваляме елхата? Дядо Мраз все още не е донесъл всички си подаръци.

– Какво е това подарък? – попита Петър. – Това не е да получиш кукла или някаква игра, а добро настроение, радост, приятно изживяване. На теб харесаха ли ти подаръците за Новата година.

– Да, – възторжено възкликна Катя.

Тя се замисли за няколко минути. След половин час се появи отново при баща си.

– Татко да вървим да разваляме елхата, Дядо Мраз всичко ми е подарил.

Малко преди Рождество семейство Иванови очакваше ново попълнение. На 24 декември Дора постъпи в болницата. Нейният мъж Марин с нетърпение очакваше раждането на третия си син, но …. следващите часове станаха едни от най-трагичните в живота му.

Раждането започна добре. Опитната Дора, вече родила две деца, бе търпелива и сдържана, но Марин беше неспокоен, имаше чувството, че нещо не е както трябва.

Изведнъж от едно от устройствата се издаде силен писукащ звук. Това бе сигнал, че сърцето на Дора е спряло.

Медицинският персонал бе в паника. Те направиха всичко възможно за да върнат Дора в съзнание.

Тези минути бяха най-жестокото възможно изтезание за Марин.

– Не мога да повярвам, че тя е мъртва и няма да се върне у дома, – мълвеше мъжът, сълзите му напираха и изобилно се изливаха върху лицето му.

Минаха четири минути, но сърцето на Дора така и не проработи.

Лекарите прекратиха опитите си да върнат Дора към живот и насочиха всички усилия да спасят детето.

Обясниха на Марин:

– Трябва да започнем да правим цезарово сечение.

В отделението цареше хаос, чуваха се викове на лекари, пищящи звуци на  устройства и уплашените гласове на медицински сестри.

Марин гледаше как разрязаха жена му, за да извадят детето му. Когато извадиха малкото, то не издаде звук, не се чу дългоочаквания първи вик.

Тогава лекарят с голяма болка сложи новороденото в ръцете на бащата му и ….тук се случи неочаквано чудо.

Детето пое дъх и след малко изплака.

– Той е жив! – – сияеше от радост Марин.

Това бе невероятно. Но още по невероятно стана, когато се канеха да откарат тялото на Дора в моргата. Тогава сърцето ѝ отново заби.

Никой не можеше да повярва на случилото се, но щастливия баща и съпруг не се нуждаеше от обяснения. Той със сълзи на очи показа на Дора сина им.

Какво се случи? Истинско рождествено чудо!

В навечерието на Рождество при един учител дошли на посещение. Когато се сбогували, учителят не им пожелал щастливо Рождество.

Гостите били християни и започнали да се обиждат, защото не ги поздравили с празника.

Когато учителят разбрал това, обяснил:

– Милиони хора се радват на всеки ден, а ако се радват само на Рождество радостта им е кратковременна. Тези, които се радват на днешния ден, всеки ден е Рождество.

След това той погледнал календара и добавил:

– По-добре е да ви пожелая щастлив четвъртък.

Бъдни вечер е време, когато се очаква раждането на Христос.

Ден, в който с голяма радост преживяваме срещата си с Бога.

Преди този чуден ден поради греха, Бог е бил разделен от човека. И независимо от това, колко нетърпелив е човека да се срещне отново с Бога, той сам по себе си не може да осъществи тази среща.

Бог, поради своята неизмерима любов и милост, стана човек.

Той премина границата, която разделяше падналия човек в грях от вечния живот и радост, с една единствена цел да ни върне при Себе Си