Никола никак не обичаше да се моли и да слуша молитвата, която баба му казваше преди хранене

Когато го викаха за ядене, той по най-бързия начин сядаше на стола, готов да погълне и цяла планина, но след това трябваше да изслуша молитвата на баба си, преди да посегне към храната.

Баща му въпреки, че бе твърде зает човек, търпеливо слушаше молитвата докрай и не я прекъсваш, дори и когато му звъняха по телефона.

Веднъж преди вечеря, бащата на Никола го попита:

– На кого всъщност искаш да благодариш днес?

– Как на кого? – Никола се обърка от изненада. – На теб, разбира се, защото изкарваш пари, с които мама купува продукти.

– И това е всичко? – погледна го изпитателно баща му.

– Не, …. на мама, защото готви толкова вкусно – и без да дочака следващия въпрос добави, – на баба, която помага в къщи и за пирожките, които е опекла днес …

– А на Бог?

– О, да! – Никола си спомни, че в молитва те се обръщаха към Бога, – Разбира се и на Него.

– Хубаво би било ако го нямаше твоето „разбира се“,  – с упрек поклати глава баща му и започна да обяснява: – Само си помисли: Кой ми е дал такава работа, че независимо от днешните времена, мога да издържам семейството си, че дори и много повече? А на майка ти и баба ти, кой дава сили и умения, за да готвят и поддържат дома? Виж картофите, сиренето, хляба, които ти ядеш. Кой е давал слънчева светлина, топлина и дъжд на земята, за да порасне пшеницата, картофите, тревата на ливадата, която пасат кравите? И въобще дома, в който живеем, водата, която пием, накрая и въздуха, който дишаме, кой е ни е дал всичко това?

– Как кой? Бог! – ахна Никола.

Е, най-после бе разбрал, защо и на кого трябва да благодари всеки ден.

Връщал се един човек от работа. Срещал един приятел и те решили заедно да изпият по една бира.

Разходили се из парка, пили бира. Седнали в едно заведение и пили още бира.

След това мъжът поканил приятеля си:

– Ела ми на гости.

И взели още бира.

Когато пристигнали, мъжът който поканил другия на гости, скоро бил влязъл в ново жилище. За това развел приятеля си из стаите, за да му покаже какъв ремонт е направил. А приятелят му все питал и се интересувал.

Пред тях се изправила домакинята и казала:

– Момчета, стига ви толкова, достатъчно сте пили бира.

– Защо така?

– Вие през цялото време все за ремонта говорите.

– Но на човека му е интересно.

– А може би ще си спомниш, че този човек, заедно с бригадата си е направил този ремонт.

Мъжете се спогледали и разбрали, че е време да преминат на водка.

 В тази ферма не отглеждат зърно. Когато чуете думата ферма, ранчо, каква е асоциацията ви? Крави, каубои или зърнени култури.

Известно ранчо в Тексас е необичайно място, даже ужасяващо.

Това е ранчото на мъртвите. На това място се намират 50 трупа, които са били подарени и докарани от различни краища на света.

За какво им са тези трупове?

Центърът по съдебна антропология спонсорира това ранчо за изучаване на трупове. Това ще помогне за изследване на процесите на разложение на трупове, което ще улесни разкриването на престъпленията.

За тези изследвания е била необходима територия от 100 кв.километра. Директорът на този изследователски център до толкова се е увлякъл, че разбрал какво растение на какъв труп расте.

Разбира се посетителите на тази ферма няма да останат с добри впечатления, но това е един голям принос за разкриване на престъпленията.

Такава работа не доставя удоволствие, дори е вредна за здравето, но тя е отлично оръдие в борбата с престъпността.

Ранчото е място за научен подход към труповете.

Алексей Нилов обичал да повтаря едно „златно“ правило: „Можеш да пиеш преди работа, после и даже по време, но не и вместо“.

Не знам как е станало там, до , после или по време, но в Ялта при снимането на филма „Улиците на разбитите лампи“ доста „загрят“ Алексей се отказал от каскадьор и се изкачил на скалата.

Снимачната група замръзнала в ужас…..

За щастие нищо лошо не се случило, иначе не бихме видели капитан Ларин.

Всеки, даже много натоварен човек, може във всичко да успее. Това е напълно реално. Важното е малко да измени възгледите си за своята работа и да не реши да бъдеш идеален във всичко.

Повечето от хората не смеят да си помислят, че те имат собствени потребности, А ако някой от тях направи нещо за себе си, той чувства вина, че е използвал време за собствени интереси или удоволствия. Такива се боят да не се окажат лоши съпрузи, родители и деца.

За да избегне този страх, на човек му е нужна поддръжката на някого, който да го убеди, че всичко е на обратно.

И когато той започне да вярва в това, с желание започва да се занимава със собственото си развитие.