Проучване доказва два начина за постигане на удоволствие.

Първият вид се постига чрез хубава храна, секс, изпиване на питие, което утолява жаждата ни. В случая можем да кажем, че по-скоро е удовлетворена някаква нужда на тялото ни.

Вторият вид удоволствие е свързан с преследването на нещо, желание за преживяване на въодушевление, прелъстяване или усещане за власт. Това удоволствие бихме нарекли увлечение.

Когато сме увлечение от такова удоволствие сме способни да извършим поредната глупост. Дори и да знаем, че няма да получим удовлетворение от това преследване, а по-късно ще съжаляваме за това, което сме извършили, все пак го правим.

Ето ви и примери за увлечения, които водят до пагубни последствия за индивида: безобидните на глед цигари; чаша алкохол, която не остава сама, а я следват цели бутилки; използването на наркотици във всичките му разновидности, сексуална пристрастеност, хазарт ….

Всичко това води до разболяване на индивида, влошаване на отношенията в семейството му, дори загуба на работата.
Не трябва да позволяваме на увлечението в тези случаи да стане по-силно от нас.

Какво означава това?

Ако сте решили да прочетете една малка книга за един ден, ще го направите за този период от време.

Можете да извършвате една и съща работа цял ден, а може 10 и повече, но в такъв случай, трябва да определите период от време, за извършване на всяка отделна дейност.

След като започнете да използвате определени срокове за различни дейности, ефективността ви ще се увеличи най-малко два пъти.

А това означава, че направеното и времето ще станат два пъти повече.

Американският физик и компютърен специалист Дъглас Хофштадтер, разсъждавайки върху трудността в планирането и оценката за временно изпълнение на задачите, формулирал рекурсивен принцип.

Той е известен като закон на Хофштадтер и гласи:

„Всяка работа винаги отнема повече време от очакваното, дори и да се вземе под внимание закона на Хофштадтер“.

Отдел кадри. Началникът на отдела е напълно плешив и без уши.

В този ден се провеждаше интервю за прием на работа.

Идва първият кандидат. Започва да говори за себе си, но не може да се въздържи и започва да се смее. Естествено, той е изгонен.

Със следващият кандидат се случва съвсем същото.

Влиза един християнин. Започва да разказва за себе си, спокойно гледа началника в очите. Никакъв признак на смях. Държи се съвсем прилично.

Началникът не издържа и попита:

– Вие нищо особено ли не забелязвате в мен?

– Е, разбира се!Вие носите контактни лещи. Ако имахте уши, щяхте да носите очила….

Група изследователи от новозеландския Кралски научно-изследователски институт и редица други научни организации от различни страни са дошли до извода, че Нова Зеландия, Каледония и други острови в тази част на Тихия океан са от един континент – Зеаландия.

Размерът на този континент, според оценката на специалистите е близо 5 милиона квадратни километра, но 94 на сто от него е покрит с вода.

Въпреки това, експертите твърдят, че на континента, въпреки еснафските представи не е необходимо да се издигне над повърхността на океаните, за да се разглежда като такъв.

А на другите „изисквания“ континентът, според учените, напълно съответства. Той има ярко оформени граници, който го отделя от най-близките континенти Австралия и Антарктика, издига се над нивото, на което е разположено дъното на океана наоколо и съдържа всички три вида характеристики за скали на континента – магмени, седиментни и метаморфни.

Според учените, Зеаландия е част от древен суперконтинент Гондвана, включващ в себе си съвременна  Африка, Южна Америка, Антарктида и Австралия.

Експерти предполагат, че заключенията, получени от тях ще бъдат от голямо значение за геологията и могат да окажат въздействие върху някои икономически и политически проблеми.

Въпреки това, някои изследователи са сметнали, че въз основа на тази работа, обявяването на Зеаландия като „седми континент“, наравно с  Евразия, Африка, Австралия, Антарктида, Южна и Северна Америка е преждевременно.