Почти 70 години са изминали от края на Втората световна война, но и днес по целия свят се намират артефакти от това време, понякога трогателни, а други животозастрашаващи.
Такава е била и японската мега-подводница изчезнали през 1946 г. Тя е била намерена близо до югозападния бряг на остров Оаху на дълбочина от 700 метра.
I-400 е най-голямата и най-технологично напреднала подводница за времето си. Тя е могла наполовина да измине пътя около земята без да се зарежда и е носила на борда си три огромни 1,800-килограмови бомби, които е можело да се заложат за няколко минути.
В края на Втората световна война подводницата е била заловена от американските военни и е отведена в Пърл Харбър за инспектиране.
Когато започнала Студената война, Съветският съюз поискал достъп до подводницата в съответствие с условията на споразумението, но от САЩ не пожелали да споделят технологиите ѝ отричайки, че знаят къде се намира тя.

Ако човек прочете Библията с арогантно и критично отношение, след известно време изведнъж усеща, че все пак има нужда от Спасител. Разумът е често пречка на пътя към вярата и утехата.
Когато човек чете с презрение Библията, той не намира нищо достойно в нея. По време на бедствие, кладенецът напълнен с камъни, няма да даде живителна влага. За това, когато равнодушно преминаваш през важните библейски истини, внимавай да не загубиш единственият Приятел, който може да ти помогне, когато се страхуваш или си в отчаяние!
Един аристократ имал навика всяка сутрин да кара слугата си, да му чете на глас по една глава от Библията. Ако прочетеното не съответствало на неговите представи, той строго казвал на слугата си:
– Задраскай това, не ми е неприятно да слушам това!
Веднъж слугата му не могъл да започне да чете. Недоволен от дълго чакане аристократ възкликна:
– Защо не започваш да четеш?
– Господарю, тук нищо не е останало, всичко е зачеркнато.
Един път на аристократа не му харесвало едно, друг път друго и той толкова пъти карал слугата си да задрасква, че вече нищо не останало да му се чете за наставление и утешение.
Нека не унищожаваме с остра критика това, което е за наше добро. Може би обещанията, които ни изглеждат безполезни за днешния ден, утре могат да бъдат за наша утеха. Пасажите, които почти всеки вярващ знае наизуст, отново ще изиграят важна роля в живота му.
Пътят, отделящ ни от греха ни е показан достатъчно ясно, само глупак не би минал през вратата на спасението.
Бог не ни е направил щастливи с някакъв хитър начин за спасение, който не можем да разберем. Просто повярвай и живей! Това е заповед, която може да разбере и изпълни дори малко дете.

Не искам Бог да решава проблемите ми в живота, а да ми даде сили да се боря, за до Го прославя.
Не искам Бог да ми даде пари, за да бъда богата, но искам работа, която ще работя с радост и тогава ще мога да реша материалните си проблеми.
Не моля Бога за такъв любим, с който мога да остана отделена от останалите, но искам искреност в любовта, така че да мога да ѝ се доверя.
Не искам Бог да ме спаси от тези, които искат да изгорят крилете ми, но моля Бога за сила да изплувам и се издигна на горе към Него.
Не моля Бог да ми отнеме болката, след като чрез нея ставам по-силна, но моля за подобряване състоянието на близките си, тъй като за мен е важна тяхната усмивка.
Не искам Бог да отнема враговете ми, нали като ме пречупят, ще ми помогнат да помъдрея, но за тях искам да намерят Божия път.

Солидна международна конференция бе посветена на един от най-големите проблеми на човечеството – затлъстяването.
Диетолози, психолози и лекари по лечебна физкултура доказваха едни на други, че техните методи са най-добрите.
Изведнъж стана един хирург и направо от мястото си, без да излиза отпред каза:
– Момчета, знаете ли как започват повечето от операциите?
Залата затихна. А хирургът казал това, от което всички добри специалисти, а на конферанцията се бяха събрали доста световни светила, се засрамиха.
– Задължителната прелюдия преди всяка операция, – казал хирурга, – са разкопките. За да стигнем до органите, ние трябва да си пробием път през гъстата мазнина. Виждали ли сте някога външния вид на органи, изкопани от мазнините? Това не са органи, а някакви аномалии! Деформирани, обезобразени, хипоксични – едва живи. Ние ги освобождаваме от хватката на мазнината, кроим, шием, присаждаме ….. А след това отново плъзват мазнините и всичките ни усилия отиват напразно.

Ема изобщо не сваляще поглед от съпруга си. Болезнено желаеше да привлече вниманието му, но не притежаваше умението да го увлича и запленява. Ема не знаеше как да го прикани да разкаже за нещата, които не знаеше. Тя присвиваше леко устни, щом той започнеше да говори за някоя жена. Неодобрително свеждаше поглед, когато той  споменаваше името на съседката. Не изгаряше от желание да чуе някоя новина за нея.

Може би съпругът ѝ при първата им среща е бил привлечен от непокварената свежест на Ема. Била е младо момиче, което не се бе сблъсквало с интриги, клюки, издигане в кариерата, …. Тя имаше големи сини очи и нещо, което другите нямаха – искреност и вярност. Но сега всичките ѝ добродетели бяха недостатъци за Борис.

Той се нуждаеше от съпруга, която може да долявя посоката на промените, да пригажда стила си към господстващата мода, да бди над него и да го предпазва. Искаше съпругата му да разбира бързо и да умее да се приспособява към всяка компания.

Вместо това, Ема беше обременена жена, която в суетата си, беше готова да обиди всеки, който не ѝ допадаше.

А съседките клюкарстваха зад гърба ѝ:

– Никога няма да има дете, ако не се постарае поне малко пред него, – усмихваше се предизвикателно Кера.

– Какво иска от него; – тръсваше русата си грива Елеонора.-  Той е толкова чаровен и красив мъж.

– Не може да му прости, че го е видяла с Дора под ръка, – отбеляза Милка. – Нали е прекалено амбициозен, подмазвал се е, за да се издигне, а тя не го разбра.

– Познавах баща му и дядо му, – подзе баба Мара. – Те бяха много амбициозни и алчни. За тях желанието да притежават много и да имат неограничена власт, е стимул за издигане.

– Понякога я съжалявам, – каза тъжно Надя. – Тя иска да живее по-скромен живот, но лошото е, че изисква от него да харесва същото.

– Тогава е трябвало да вземе по-скромен и не толкова амбициозен мъж, – подскочи Кера.

– Той няма да се примири с незначително бъдеще, – каза баба Мара. –  Никога няма да допусне, тя да застане на пътя му

– Тя ще го принизи ако може, – с въздишка каза Елеонора.

– Не и тя, – поклати глава Ангелина.

Каквото и да говореха за нея, Ема се чувстваше нещастна. Тя обичаше, но беше отхвърлена. Бе станала жертва на амбициите на един мъж. На Борис му трябваха много пари, а баща ѝ ги имаше….. Жалко за бляновете и мечтите ѝ. Щастието, семейството и децата се бяха превърнали в химера ……