Един шофьор спрял, за да попита, как да отиде най-бързо до нужната му улица. Когато чул отговора на минаващ човек оттам, той със съмнение попитал:

– Нима това е най-краткия път?

– Това е единственият, – отговорил човекът.

Има само един път за спасение и той е Исус Христос. Ние сме спасени само чрез Божията благодат, въпреки че не го заслужаваме. Само Христос умря за греховете ни и възкръсна от мъртвите.

Бог все още предлага на хората от света прощение и нов живот. Ако още не познаваш Христос, обърни се към Него още сега.

А ако вече го познаваш, помоли се за някой твой познат, който е невярващ и помоли Бог да ти помогне да разкажеш на този човек за спасението чрез Христос.

Разрабитчици на холандска фирма предложили използването на рециклирани пластмасови бутилки за изграждане на пътища. Според изобретателите, материалът може да бъде лесно отстранен и заменен, както елементи на Lego.

Проектът е наречен PlasticRoad и е реализиран в Ротердам. Това е първият град в света, който е получил пластмасов път.

Представители на строителна фирма VolkerWessels са заявили, че повърхността на пътя ще изисква по-малко поддръжка в сравнение с традиционните асфалтови настилки и могат да издържат на по-екстремни температури – от -40 ° C до 80 °. В допълнение, тези пътища ще се изграждат много по-бързо, само за няколко седмици, а не месеца.

Освен това използването на рециклирани бутилки е много по екологично от асфалта, който е отговорен за 1.6 милиона тона емисии на CO2 за година в световен мащаб.

Въпреки че проектът е в идейна фаза, компанията твърди, че те са готови да сложат първите пластмасови пътища в рамките на следващите три години.

В гореща пустиня под изгарящо слънце върви побелял старец със сляпа старица до него. Доста път изминаха, а в гърлата им има само пясък.

Вървят мълчаливо и мечтаят за глътка вода.

Изведнъж пред тях се появи прекрасен оазис.

Старецът съзира красива врата, а пред нея стои човек, който му казва:

– Ще бъдеш сит и добре облечен. Тук е като в рая, всичко има, каквото душата ти желае, само че остави тази старица пред вратата.

Сляпата жена избърса една прокраднала се сълза.

За да я утеши старецът каза:

– Това е някакъв мираж, да продължим напред, ще стигнем до някой извор.

Двамата старци стигнаха до просторна къща.

Излезе стопанинът. Напои ги. Даде им хляб и им посла да спят.

– Спете спокойно, – каза стопанинът, – вие сте в рая. Ти не остави своята старица, – обърна се той към старецът. – Вечното Царство е за вас двамата. В рая не се пускат тези, които са предали своите.

Ник Оферман е изненадващо подобен на своя най-известен герой от сериала „Паркове и зони за почивка“ в живота си.

Както и Рон Суонсън, Оферман с голямо уважение се отнася към умението за правене на столове, както и всичко онова, което човек може сам да направи със собствените си ръце.

За разлика от необщителния Рон Суонсън, Ник охотно общува с поклониците си.

Дори е публикувал книга за тези, които търсят своя път в живота със заглавие „Управление на собствено кану: Принципи на сладкия живот на един човек“.

Телефонът продължи да звъни настойчиво. Накрая Мирон допълзя до него и вдигна слушалката.

– Миро, Елена е. Днес не ми се обади, а е понеделник, притесних се за теб.

– Елена, ела моля те, – простена Мирон.

След половин час тя беше при него, след като измина целия път с превишена скорост.

Когато Мирон ѝ отвори, тя разбра, че е много разстроен. Опита се несвързано да ѝ обясни:

– Боли ме главата, гърдите, гърба, ….. – разтвори некоординирано ръце, – просто навсякъде.

Елена му облече някакво яке, хвана за ръка сина му Стоил, свали и двамата пред блока, и ги набута в колата си. След това с бясна скорост потегли към болницата.

Там веднага поеха Мирон, сложиха го на носилка и му наложиха кислородна маска.

– Татко ще умре ли? – попита настръхнал, готов да се разплаче, Стоил.

– Да, ако не заспиш веднага, – свирепо му отвърна Елена.

Със спящото дете, подпряло глава на коленете ѝ, Елена посрещна утрото в чакалнята. В раните часове на деня кардиологът излезе и съобщи:

– Извън опасност е. Не е от сърцето, не се тревожете, просто е получил панически пристъп. Пациента може да си тръгне, но трябва да го види личния му лекар.

След като се прибраха и тримата в апартамента, Елена помогна на Мирон да се изкъпе, сложи го да легне и му свари кафе. Облече Стоил, направи му закуска и го закара на училище.

Елена се обади по телефона, че не е в състояние да отиде на работа и се върна при Мирон.

Седна до него на леглото. Мирон беше отпаднал и замаян от успокоителните, но дишаше много по-леко и бе леко огладнял.

– Какво се е случило? – попита Елена.

– Майка ми умря.

– Защо не ми се обади?

– Стана много бързо. Не исках да тревожа никого, а и нищо не можеше да се направи.

Мирон започна да разказва без ред. Това беше водопад от откъслечни фрази, спомени, образи, страхове, целият му живот изпълнен с несполуки. През цялото време стискаше ръката на Елена. За него тя бе повече от сестра.

– Аз съм голям неудачник,  – едва не се разплака Мирон, – всичко обърках. Чувствам се като кулата в Пиза. Май оста ми е накриво, за това правя всичко наопаки.

– Няма успехи без провали, Миро. Човек  живее по възможно най-добрия начин. Избий си тези измишльотини от главата. Все някога трябва да се спреш и да се огледаш.

– Нима трябва да стигна до дъното, за да се отскоча и да изплувам отгоре.

– Кризите са хубаво нещо, само така човек израства и се променя. Кой ти е казал, че животът е лесен? Винаги има болка, страдание и трудности. Спри да се вайкаш и се вземи в ръце. Не можеш да избягаш от живота си. Дошло е време да се спреш и да се изправиш срещу себе си.