Колко е хубава гората през зимата. Никъде няма зеленина, но в еловата гора между парцалите и преспите сняг се полюшват зелените клони на елите.
Вечно зелената смърчова гора е особена и загадъчна през студения сезон. Пристъпиш ли в нея ставаш участник в една бяла приказка.
Могъщите дървета се притискат едно о друго. Усеща се само студа, но тук е тихо и приглушено.
Великанските смърчове са изправили снага като колони.
Короните им са отрупани със сняг. Клоните протегнали се нагоре, закриват небето.
Вълшебството е някъде наблизо, достатъчно е да протегнеш с ръка и да го докоснеш.
Може би нейде се е свила къщичката на баба Яга, подпряна на кокоши крак, закътана в снега, задрямала за малко, та да дочака лятото.
Ей, какво чакате! Влезте в този тайнствен зимен храм на природата! Побързайте пролетта идва!

Един свещеник дълго се борел с клюките в своята църква, но никакви мерки не помогнали.
Един ден той застанал отпред и обявил:
– Дълго се молих и взех решение. На пролет всички ще се кръстим отново, но този път с отворени уста.
Всички били удивени и възмутени:
– Защо е необходимо това? – обадил се един от негодуващите.
– Когато се кръщаваме, нашето тяло се потапя във вода, но езикът ни се укрива в устата и не се очиства, – отговорил свещеникът.

Дойде пролетта и Тошо опъна градинския маркуч в двора. Известно време водата течеше и поливаше, но изведнъж спря.

Той изтича в къщи и се хвана за главата. Коридора и шкафовете се бяха наводнили. По леките предмети бяха станали на лодки, но под натиска на силната струя вода, която излизаше от спуканата тръба, бързо потъваха.

А ето и каво бе станало. През зимата Тошо не беше извадил градинския мъркуч от външния кран. Водата в него замръзнала и тръбата се спукала.

Когато Тошо завъртя крана, не забеляза нищо, всичко изглеждаше добре, нищо не подсказваше каква беля е станала. А после какво стана …. не ми се говори. Жена му дълго време викаше и крещеше, докато изнасяха всичко, което беше подгизнало.

Така и ние не можем да видим грешките си, ако гледаме само повърхностно на нещата. А какво да кажем за хората, които изглеждат толкова приятно, но само изглеждат…

Идеята да почисти гората от боклук се зародил в този човек през тази пролет. По време на разходка, меко казано, той бил шокиран.
– Гората изглеждаше жалко, – споделил жителят на Златоуст Валери Сичев. – Всичко беше обезобразено, изглеждаше толко грозно и мръсно. Чак за земята ми стана жал. И тогава реших да се погрижа сам за природата.
Само за два месеца мъжът успял да въведе ред в гората. За да направи това е било необходимо да изнесе около 500 торби с боклук.
– Когато хората видят чистичко им се повдига настроението, да на всеки е приятно, – споделил е жителят на Златоуст Никита Меланин.
Събирането на боклука от гората, местните приравнили на утринна гимнастика. Всекидневните разходки по наклона нагоре, както се шегуват с доброволеца, заменя фитнеса.
Благодарение на Валери станали чисти няколко детски площадки и местни стадиони.

Миризливката се чувстваше нещастна. От време на време дори ѝ викаха вонещица, а това я озлобяваше. През есента добиваше по-тъмен бронзово кафяв цвят, но през лятото и пролетта беше ярко зелена. Антенките ѝ с по пет членчета проблясваха в червено. Когато се раздразнеше или беше застрашена, отделяше течност със специфична неприятна миризма.
Веднъж се оплака на майка си:
– Където и да се появя хората плюят по мен.
Майка ѝ се усмихна:
– Това е заради твоята красота и миризмата, която издаваш, – каза бавно и спокойно майката. – Те ти завиждат.