Въздухът при различни температури може да се задържи различни количества пара. По време на охлаждането му, парата се кондензира във вода.

Температурата, при която това се случи, се нарича точката на оросяване.

Росата, която се вижда сутрин по тревата и цветята, мъглата, която се стеле над реката и се кълби над низините, възниква при хладна вечер или нощ от атмосферната влага. Колкото е по-голяма влажността на въздуха, толкова повече, при висока температура става кондензация. Даже в баня, където температурата е 80 ° С, стените стават мокри.

При повишаване на влажността в затвореното пространство 100% може да се получи кондензирана, течна вода при всяка температура.

За целта намерете естествена падина с диаметър около метър, а на дълбочина 50 см., обрасла с треви и ниски храсти. Ако нямате такова място наблизо, можете да изкопаете яма, а на дъното ѝ да нахвърляте свежа трева и скоро отрязани клонки.

Ямата покрийте с найлон, застъпвайки, краищата му с камъни. По средата на найлона поставете още един камък, а на дъното на ямата нека да има някакъв съд.

Почвата, колкото и суха да е, винаги съдържа погълната влага, а зелените растения интензивно изпаряват вода, даже при много сух климат.

Водната пара няма къде да отиде в затворено пространство. Тя бързо насища въздуха и започва да пада като капчици роса. Малките капчици се обединяват и попадат в съда.

Такъв „източник“ може да даде около половин литър вода. Не е много, но може да утоли жаждата на човек в критично положение.

Има и един „походен“ вариант, който не се нуждае от предварителна подготовка. Съберете няколко току що откъснати клони от дърво или храст. Поставете ги в найлонова торба и я завържете здраво. Отдолу окачете чаша, в която да се стича чистата вода.

Изливаха се летните дъждове. До прозореца седеше поет. Той наблюдаваше как безпощадните потоци заливаха земята.

Но поета в своето въображение виждаше милиарди чудни цветя, които скоро щяха да се покажат от влажната почва, обличайки я с неописуема красота и изпълвайки я с аромат.

И поетът твореше своите песни влагайки звуците на музиката, която той чуваше, независимо от бушуващата природа.

Някои деца на Бога, под ударите на изпитанията си казват:

– О, Боже, каква силна буря ме настигна, бях поразен от градушка. Заля ме разочарование, окончателно се разрушиха моите най-добри планове. Вълните на скръбта заляха живота ми. Моето сърце изпитва непоносима болка. Потоците на несгодата заляха душата ми.

Почакай, ти грешиш! Не те заля дъжд.  Над теб се изляха благословения. Ако не се усъмниш в Словото на Бога, това лошо време ще ти донесе духовни цветя с чуден аромат и красота, които не са расли в твоя живот до сега.

Ако виждаш само дъжда, ти си сляп за цветята, които го следват. Навярно си опечален от изпитанията и би искал изобщо да ги няма, но Бог вижда в тях зараждащото се в сърцето ти съчувствие към другите.

Не се излива дъжд над теб, а се изсипва нежност, състрадание, търпение и множество други дарове на Святия Дух, които обогатяват живота ти.

Сокерицата има голяма вместимост под езика. Чрез нея птицата пренася до 100 кедрови орехчета наведнъж.

Тя се опитва да направи свои запаси. Например, сокерицата набутва парчета месо под покрива, в преспите на снега и т.н.

С орехи тя се „запасява“ като ги закопава в почвата в окръжност от 2 до 4 километра. По този начин сокерицата способства за разпространението на кедъра.

През есента на 2013 г. в Томск е бил открит първия паметник на тази птица, заобиколен от кедрови дървета.

Поля както обикновено бе заета с домакинска работа в задния двор на своя дом.

Първоначално тя не обърна внимание на страните звуци, които се чуваха от по-далече, но виковете ставаха все по-силни…

Поля реши да приближи по-близо до източника на неестествените звуци. Това бе едно дърво. Когато стигна до него, тя забеляза нещо странно.

Поля започна да разкопава почвата около дървото. И изведнъж забеляза детско краче. Тя извика бързо полиция. В земята бе заровено бебе, но то още бе живо. Върху тялото му се виждаха десетки наранявания с нож.

Трябва да си изрод, а не човек, за да направиш такова нещо на малко дете….

Детето бе приютено от едно любящо семейство, което го осинови. Сега то е на сигурно място и за него се грижат много добре.

Понякога човешката жестокост не може да се сравни с агресията на животните. Може ли психически уравновесен човек съзнателно да извърши такова престъпление?

Оказва се, че има хора способни на това и те живеят между нас.

Става въпрос за участък от сушата с обща площ пет хектара намиращ се в северната част на архипелага на Соломоновите острови.

На това място не живеели птици и животни. Растителността там е по някакъв начин избрана.
Освен това на това място са идвали и местни рибари.

Според изследванията в тази област нивото на Тихия океан е нараснало значително и има внушителна ерозията на почвата. Поради това, островите са отишли под водата.

По същата причина шест острова са намалили размерите си и са изправени пред същата опасност.

Ако нивото на водата в Тихия океан продължи да се покачва, значителен брой от коралови острови – атоли могат да изчезнат там напълно.