Всяко възпитание започва с вътрешните взаимоотношения в едно семейство.

Някои родители не искат да възразяват на капризите на детето си и са готови да изпълнят всичко, което иска тяхното чедо.

Други родители не понасят излишните „глезотии“ и за това натоварват детето с „полезни занятия“.

В резултат детето има лошо поведение и е наказано. Освен това то намира приложените мерки за несправедливи.

Вследствие на това се пораждат конфликти между „деца и родители“.

За да се избегнат ненужните наказания, нужно е родителите да се разберат помежду си какво точно да изискват от детето и най-вече да разберат какви са неговите потребности.

Васка бе много дребна, едва 1,35 метра. Още в детската градина ѝ се подиграваха за ниският ѝ ръст. Думите на другите деца дълбоко я нараняваха:

– Дребосъчке, махай се от тук.

– Вижте, колко е дребна, сигурно пълзи по земята, вместо да ходи.

– Дребосък, ти и един стол не можеш да вдигнеш.

– Ха-ха-ха, какво мъничко джудже само!

Един ден Васка се обърна с болка към Бога:

– Господи,  защо си ме направи толкова дребна?

Минаха години. Васка стана учител на деца с нарушено зрение. А ето как се случи това.

Когато Васка беше в началото на специализацията си, в училището искаха да приемат  сляпо дете в предучилищната група, където всички останали деца бяха зрящи.

На Васка и поръчаха да му помага, когато учителката преподава на останалите.

Още първият ден тя влезе с Крум в стаята и седна до него. Докато учителката поздравяваше групата, Васка каза на сляпото дете:

– Спокойно,  до теб съм!

Изведнъж Бог и проговори:

– Ето за това съм те създал.

Ръстът ѝ за случая бе идеален. Тя се побираше на малките столчета, на които сядаше, за да помага на децата.

Васка помогна на Крум да научи брайловата азбука и той доста добре усвояваше материала, докато завърши гимназия.

С Божията помощ тази дребна учителка обучаваше деца със специални потребности. И то не година, две, а цели 20 години.

Бог бе използвал една дребна жена, висока само 1, 35 метра, колко повече някой който има недъг.

Бог има план за всеки от нас, независимо дали сме здрави и силни или хора в неравностойно положение.

Всеки градинар решава сам с какво ще тори своите растения. За това има множество възможности. Един от тях е употребата на яйце като тор. Да, правилно сте прочели яйце, не черупки от яйце.

Този трик се използва от опитни градинари, които знаят много за отглеждане на растенията. Ако закопаеш остаряло яйце в почвата, получаваш най-ценния тор. Гниещото яйце отделя полезни за растенията вещества.

Те стимулират бързия растеж на семената и разсада.

Как се наторява почвата?

Изберете място за садене. Това може да бъде сянка или частична сянка на открито място, в зависимост от потребностите на растенията.

Подгответе сандъчета за разсад или саксии. След това поставете по едно яйце и го покрийте напълно с пръст.

След 5 дена в сандъчетата можете да разсадите семена. Миризмата е не приятна, но богата реколта си струва.

Много градинари твърдят, че за торене е добре да се използва яйце с банан.

Това се е оказало реално. Властите на американския Лас Вегас са съобщили, че сега този голям град за удовлетворяване на всички свои потребности използва изключително екологично чиста енергия, произведена от възобновяеми източници.

Съответна цел била поставена от градските власти много отдавна, а ключовата стъпка за нейното постигане е въвеждането в експлоатация на слънчевата електроцентрала „Боулдър Solar 1“, с капацитет от 100 мегавата.

Освен това, изпълнението на редица екологични инициативи са спомогнали за намаляване на количеството на консумираната от големия град енергия почти 30%, което е спомогнало Лас Вегас годишно да спестява по 5 милиона долара.

През 2014 г. със статут на град, който живее само от електрическа енергия от възобновяеми източници е бил Бърлингтън, щат Върмонт.

Слънцето прежуряше, но под сянката бе прохладно. Димо бе навел глава и слушаше напътствията на поп Кирил:

– Скъпи мой приятелю, не ти ли бяха достатъчни пет работни дни, за да задоволиш потребностите си? Запомни, пари изкарани в неделя са огън, който ще погълне и останалите ти средства. Колкото искаш работи, но Бог ще ти даде толкова, колкото намери за добре.

Димо неохотно клатеше глава:

– Обещаха ми много повече пари, отколкото мога да изкарам за две седмици.

– Неделята е ден за Бога. Той трябва да се посвети на Него, – продължи поп Кирил. – Най-важната ти работа в този ден е да отиде на църква, да се помоли, да чуеш Божието Слово. Това трябва да го правиш с цялото си семейство. Защото ако децата не дойдат в църквата като малки, те няма да дойдат в нея и като големи.

– Да, но децата ми искат обувки, дрехи, храна, – упорстваше Димо – А сега вече и смарфони, лаптопи, таблети и каква ли не още техника. От къде да взема пари за всичко това?

– В неделя трябва да се погрижиш за своята душа. Човек освен тяло има и душа. Защо пренебрегваш душата си?

Димо се готвеше вече да си тръгне, когато поп Кирил го спря:

– Послушай ще ти разкажа една история.

Димо наостри уши, той обичаше приказките и историите, които разказваше попа.

– Един богат човек срещнал на пътя си просяк. Беднякът му разказал за своите нещастия. Богатия го съжалил и от седемте лири в джоба си му дал две. След това просякът разказал и за други своите беди и получил още две лири. Било време за обяд и богаташът поканил просякът на трапезата си. Докато се хранели беднякът разказал още една история от живота си и получил още две лири. Когато получил шестте лири, просякът измъкнал от джоба си нож и поискал, и седмата лира.

– Каква неблагодарност, – възмути се Димо.

– Какво му се полага на този просяк? – попита поп Кирил.

– Смърт, – извика Димо.

– И ти заслужаваш такова наказание, – каза поп Кирил. – Ти и този неблагодарен просяк. Бог ви е дал шест дни и само един  е оставил за Себе Си. А ти и този ден искаш да Му вземеш.

В действителност, в суетата на ежедневието много забравят за църквата. Ходенето на църква в неделя за тях е напразно пропиляно време. Страхувайки се как ще преживяват, хората се трудят цяла седмица, а в неделя пируват, вършат безумия и се отдават на пороците си. Не разбират колко много губят, ако не отидат в храма в неделя.

Ако свещеникът ви бе казал, че ще ви даде по 100 лева, ако дойдете в църквата в неделя, щяхте ли да правите уговорки, че не можете да отидете, защото сте заети. Съмнявам се. Може би бихте тръгнали още на разсъмване и бихте пристигнали в църквата много преди свещеника.