Бяха изпаднали в трудна ситуация, но поне в началото не се отчайваха. Очакваха помощ отвън. Тъй като бяха събрани от съдбата, Даниела и Марко можеха да се опознаят по-добре, като всеки разкаже нещо за себе си.
– Разкажи ми за твоята работа – каза Марко.
Лицето на Даниела се озари. Тя сякаш забрави къде се намират.
– Занимавам се с изучаването на тип безгръбначни животни, наречени мешести. Този тип включва един подтип, известен като медуза. Повечето хора смятат медузите за скучни.
– Аз пък мисля, че са много интересни – каза Марко. – Веднъж бях ужилен от португалска фрегата. Срещата беше изключително болезнена.
– Фрегатата не е точно медуза, а по-скоро колония от множество организми, живеещи в симбиоза. По пипалата си имат хиляди капсули, пълни с отрова. Дължината на едно пипало може да стигне до 20 метра. Но размерът не винаги е най-важното. Имаш късмет, че не си срещнал малка морска оса. Ужилването на това създание може да те прати в моргата, – засмя се Даниела.
– Тогава изобщо не изглеждах като късметлия, – каза Марко.
Той си спомни парещата болка, но за да прогони тези мисли тръсна глава и попита:
– Какво точно изследваш на тези медузи?
– В лабораторията се занимаваме с изследвания свързани с океанската биомедицина. Смятам, че океанът скоро ще стане основен източник на химически съединения за фармацевтиката.
– И ще измести, това, което имаме в наличност сега? – Марко разпери невярващо ръце.
– Океанът ще надмине всичко, което е било открито до сега, – натърти Даниела.
Марко поклати недоверчиво глава.
– Между сушата и морето има повече прилики, отколкото разлики, – започна да обяснява Даниела. – Да вземем например курарето. Индианците от Амазонка са го използвали като парализираща отрова, с която са мажели върховете на стрелите си, но свойството му да отпуска мускулите го направи полезно лекарство.
– Виждаш ли същия потенциал и при медузите?
– Не само при тях. Има и други привидно прости създания със сложни системи за хранене и защита като сепии, октоподи, охлюви ….
– И какво точно правите сега в Тихия океан?
Това бе таен проект и на нея ѝ бе забранено да споделя каквато и да е информация за него. За да отклони вниманието му, Даниела попита:
– Наистина ли мислиш, че ще дойдат да ни спасят?
– Убеден съм, екипът ни винаги е действал така, че да измъкне хората, които са попаднали в затруднена ситуация, – убедено каза Марко.
Въпреки, че убеждаваше Даниела, Марко знаеше, че спасяването им е доста проблематично. Пестенето на кислород само щеше да забави неизбежното.
Марко погледна към екрана, оставаше им въздух за по-малко от два часа.
Застоялият въздух започна да ги замайва. Марко затвори очи и се опита да не мисли за намаляващите запаси от кислород.
Даниела се бе отпуснала до него. Изглежда беше загубила съзнание.
И когато Марко усети, че става още по сънлив и губи представа за нещата наоколо, си каза: „Това е краят, няма да могат да дойдат на вр….“ , се чу мощно раздвижване на водата.
Няколко ръце грабнаха отпуснатите тела и ги измъкнаха нагоре …..

Какво ни кара да мислим, че можем да доведем стотици хиляди в църквите? Отговорът е, че ние имаме един голям Бог.

Хората казват: „Кой мислиш, че си ти?“ Точният въпрос е: „Кой си мислим, че е Бог?“ Моят Бог може да направи всичко.

Бог иска да ни използват и да ни благослови. Той иска да направи невероятни неща в живота ни. Бог ще направи от нас чудесни благовестители, но Той чака да му се доверим.

Трябва да спрем да казваме: „Аз не мога.“ „Не съм в състояние да извърша тази работа.“ „Не мога да се справя с това, което Бог иска от мен“. Това е лъжа! Всичко е възможно за Бога.

Ние имате огромен потенциал много по-голям от този, който някога сме си представяли. Бог иска да го използваме и според вярата ни, той ще се задейства.

Знаете ли каква е опозицията на вярата ни? Това не са други хора, нито критика. Това не е дори и дяволът. Това е нашето собствено неверие. Ние сме най-големият проблем в собствения си живот.

Защо не вярвам в Бога повече? Всеки сам избира.

Има много неща, които не можем да контролираме, но можем да изберем да вярваме в Бога.

Искате ли Бог да направи големи неща в живота ви? Започнете да вярвате в Него и да Му се доверявате..

Рут Устерман е канадска художничка.

Тя не само се наслаждава на общението с двегодишната си дъщеря, но двете майка и дъщеря си сътрудничат.

Рут превръща скиците на дъщеря си, написани с мастило, в цветнна акварелна живопис.

Устерман използвал творческия потенциал на дъщеря си, за да се вдъхнови и създаде великолепни картини.

Това е една чудесна възможност родител да прекара щастлив време с детето си и освен това да го превърне в изкуство.

През 21 век ще се счита за неграмотни, не е тези, който не могат да четат и пишат, а тези, който не са в състояние да се учат, доучват и осъвършенстват.
За самообучение не се издава сертификат и не се получава диплома. Всичко, което остава от него е удовлетворение и радост от постигнатото.
За това по-добре се занимавайте с проекти и си поставете отговорни задачи, които са извън зоната на вашишия комфорт.
За да победите страха си, не търсете заобиколни пътища. Всеки ще ви каже, че ако се опълчите на страха, ще се избавите от него.
Ние не сме само съвкупност от клетки. Всеки от нас има определен потенциал, който се изразява  чрез един или повече таланти.
Ние се чувстваме живи, когато получаваме удоволствие от това, което творим.

Станислав дълго я моли да не се среща с жена му особена сега по празниците. Ирина не се съгласяваше само и само, за да го ядоса. Накрая отстъпи и каза:

– Имам една идея, но за нея ми трябват пари и то много, а колкото до срещата ще си помисля.

Така и не се срещна с жена му. Какво щеше да постигне, ако го беше направила? Единствено да го подплаши. Едва сега разбираше, това, което трябваше да се досети още в самото начало, Станислав никога нямаше да напусне жена си и децата си.

Той просто си бе поиграл с нея. Беше я използвал и се бе позабавлявал с нея. Типичен женкар. Как него усети и не разбра какво представлява. Тя беше заслепена и се остави да я води като наивна глупачка. Най-много се ядосваше, че беше готова да му повярва на всяка негова дума.

В желанието да му спести болката и притеснението, когато забременям отиде и абортира. Трябваше да му каже, вместо да премълчава и да казва, че всичко е наред.

Замисли се за всички мъже, с които се бе запознала. Можеше някой от тях и да обикне, но тя ги бе сравнявала със Станислав и пренебрегна потенциала им.

Искаше ѝ се да го мрази, но любовта не може да се угаси с едно щракване на пръстите или изключване на телефона.

В главата ѝ дойде идея да започне нов бизнес, но и трябваха много пари, за това като „отмъщение“ измисли среща с жена му, за да го накара да поизтръска малко банковата си сметка,

Той разбираше, че това е изнудване, но другото, което можеше да се случи, беше много по-катастрофално за него. Той ѝ даде пари и повече не се видяха.