Нощните насекоми, както и пчелите през деня, играят ключова роля при опрашване на растенията.
Ново изследване разкрило неизвестен проблем. Изкуствената светлина пречи на нощните насекоми да си вършат работата.

Учени от Швейцария, направили експеримент, в който поставили фенери над участък, където растяло зеле. Използвайки очила за нощно виждане, те преброили „посещенията“ за опрашване от нощните насекоми на експерименталния участък и ги сравнили с тези на участък, който бил тъмен.

Оказало се, че нощните опрашители идват до осветените участъци много по-рядко. Освен това  пристигащите до осветените растения насекоми са по-малко от  29%.

В резултат на това осветените участъци дали по-малко развити плодове, от колкото в тъмните места.

В последно време учените отделят по-голямо внимание на светлинното замърсяване.

Международната асоциация на тъмното небе се застъпва за екраниране на нощните прибори за осветление, за да се спаси дивата природа.

Ана Токарска , фотограф и художник от Полша, прави причудливи портрети, които основно се състоят от плодове и зеленчуци.

Вдъхновител на работата ѝ станал Джузепе Арчимболдо, италиански  маниерист от XVI век, който някой смятат за много ранен предшественик на сюрреализма.

Всяка от работите си Ана изгражда много внимателно, така че крайният резултат да не изглежда просто като сбор от предмети, а именно като човешко лице.

Получилите се фигури високи от 50 до 80 сантиметра Ана фотографира, надявайки се да остави собствена следа в историята на изкуството.

Камен приличаше на натежало буре. Снегът под мечешките му стъпки скриптеше.

Брат му Радой бе негова пълна противоположност. Мязаше на окастрен дъб. Той бе пристегнал цървулите си, в които бе прибрал опримчените си навуща със засукани в тях шаячни гащи. Когато минаваше през снега, сякаш прекосяваше река.

– Бате, – каза Радой, – този сняг ще даде сила на лозята. Хайде да удвоим родитбата, като ги отрежем на три четири очи.

– Не бива да ги пришпорваме, – Камен потупа по рамото брат си. – В противен случай през следващата година ще искат да си починат. Помниш ли какво ни казваше дядо Лозан? Лозето е като добиче, човек не трябва да му дава зор. Всичко трябва да е с мярка, да има за теб и за продан.

– Май, че си прав, – съгласи се Радой. – Ето ябълката айвания дето расте на двора е от семка и расте на воля, но една година ако даде плод, на другата може и да няма.

– Това дърво само се нагажда, – поясни Камен. – Тъй едно време са се приспособявали дивите лози в гората. Растение ли е или животно, оставено само на себе си, подивява. Добрия стопанин знае какво да окастри или прибави към него, за да го опитоми. За всичко трябва да има мярка.

Днес бе празника на лозаря. Празник, който не се тачеше другаде така. Камен от време на време потупваше с извития си нож широките си гащи. Радой пък преместваше своя малък сърп от ръка на ръка, като наместваше презрамките на тежката си чанта.

Двамата братя вървяха и мълчаха.

Камен машинално поглаждаше мустаците си, а Радой обираше от голобрадото си лице зиморничавия хлад. И двамата с нетърпение очакваха веселбата на площада, където въпреки студа щяха да се вият буйни хора.

В Нова Зеландия живее единствена по рода си птица киви. Тя не живее никъде другаде, следователно е ендемична за острова.

В Нова Зеландия са много горди с този факт, за това са поставили на емблемата на страната си киви.

Този, който чуе гласа на тази птица, изобщо няма да попита защо са я кръстили така. Всичко е много просто, тя вика: „Ки-ви! Ки-ви!“

Това необичайно създание има доста невзрачен вид: тялото му има малка крушовидна форма, покрито е сиви пера, подобни на гъста козина, има два крака и дълъг клюн.

Трудно е да се види киви, защото е нощна птица и живее в дупки.

Кивито не е съвсем малка, както си мислим. Тя има размерите на наша кокошка. Тази птица има криле, но те са много малки и са рудиментарни останки  с дължина не повече от пет сантиметра. За това те не се виждат, под перата на птицата.

Ако погледнете внимателно снимката, че разберете защо плода киви е получил такова име, те с птицата киви са много сходни на външен вид.

Момината кула примамва посетители с многобройните си легенди, забулени в тази невероятна сграда.

Според преданията името си тази кула е получила от една турска принцеса. Баща ѝ построил това здание, за да защити дъщеря си от предсказаната ѝ смърт на 18 години.

На 18-я си рожден ден султанът поднесъл на своята дъщеря голяма кошница с плодове, в която се била укрила отровна змия, която ухапала момичето.

Наблизо минавал принц, който спасил красивата девойка.

Двойки често идват тук, за да вечерят в местния ресторант или да се полюбуват на красивата гледка, откриваща се от високата площадка за наблюдение.