Въпреки дъжда групата се бе скрила под покрива на кафенето.

Васко даде тон на разговора:

– Живеем в тежки времена, а това, което ни тревожи става гориво, което захранва егоцентричния ни живот.

– Тъй като безброй „ами ако“ се завъртят в главите ни, – отбеляза Павел, – ние чувстваме необходимостта да се подготвим и защитим срещу всяка възможна уязвимост.

– Всички го правим, макар и в различна степен, – засука мустак Панчо. – Опитваме се да се предпазим от нещо , което според нас застрашава живота ни.

– Това си е чиста глупост, – плесна с ръце Радой. – Може да имате голяма пенсия, няколко апартамента, безброй играчки и хобита, които ни помагат да минават дните ни, но всичко това може да изчезне за миг. Достатъчно е лекарят да ти съобщи тежка диагноза или те блъсне кола, къде отива всичко това?

– Някой беше казал:“Нещата, които не можем да вземем със себе си, не са наши. Само добродетелта ще бъде наш спътник, когато умрем“, – повдигна показалеца на дясната си ръка Симо. – Тези думи са трудни за чуване, особено за тези, които имат много….

След като се изкашля, той продължи:

– Никакво богатство не може да замени добродетелта и никакво спестяване и планиране не могат да ни изолира от неизбежността на собствената ни смърт.

Дядо Захари поклати глава:

– Колкото повече имаме, толкова повече време прекарваме в управление на тези неща, но когато живеем просто и даваме щедро, животът става по-пъргав и отзивчив.

Румен се надигна и каза:

– Пазете живота си свободен от любовта към парите и бъдете доволни от това, което имате. Бог няма да ни остави.

Едни се съгласиха с него, а други мърмореха под носа си:

– Пак ни натрапва своя Господ.

Анри бе журналист. Той не бе съгласен със германския закон:

– Как могат да вкарат в затвора човек за нещо толкова тривиално, като неплащане билет за влака?!

– Чакай, – приятелят му тръсна глава, – ако избягваш да платиш цената на билет за влак или автобус и те хванат, достатъчно е да платиш 60 евро и си свободен.

– А ако нямаш толкова пари, за да платиш? – попита Анри.

– Е, тогава отиваш в затвора, – съгласи се приятелят му.

– Този закон е останал още от нацистките времена, – сбърчи нос Анри – и той засяга бедните и уязвими хора.

– Какво можеш да направиш? – повдигна рамене приятелят му.

– Ще създам фонд за освобождаване на хора от затвора, като плаща глобите им.

И той го направи. Така Анри започна да купува свободата им.

Носеше големи суми в затворите, плащаше глобите и освобождаваше хората.

Христос умря, за да ни освободи от тъмнината, греха и смъртта.

Когато се чувствате победени, заклещени или хванати в безнадеждна ситуация, викайте към Исус. Той все още носи свобода днес.

Много от нас са родени оригинали, а прекарват живота си като дубликати поради токсично сравнение.

Рени не бе изключение.

Един ден пред приятелката си Ана тя сподели:

– Прекарах много години в преследване на дублиране поради токсично сравнение, дотолкова, че похарчих огромна сума пари за хирургическа процедура, за да имам по-големи устни.

– Че устните са ти добре, защо си го направила? – възкликна Ана. – Тези ти пасват най-добре.

Рени загадъчно се усмихна и добави:

– И друг мислеше като теб ….

– Кой? – бързо я прекъсна Ана.

– Когато отивах за процедурата, – продължи Рени, – чух Господ да ми казва:“Ако исках да имаш големи устни щях да ти ги дам, но смятам, че тези са най-добри за теб“.

Ана ѝ се закани с пръст, а Рени въздъхна дълбоко:

– Сега мога да се смея на това и поглеждайки назад, виждам как токсичната сила на сравнението беше заразила сърцето ми. Беше ме накарала да повярвам, че ако постигнех определен физически вид, щях най-накрая да бъда красива.

– Но съвършенството не е в очите на наблюдателя, а в очите на Създателя, – плесна с ръце Ана. – Бог те е създал съвършено за целта, която Той има за теб. Дори недостатъците и несъвършенствата ти служат за нещо в Божите ръце.

Рени се усмихна:

– За да убием сравнението се изисква да се научим да виждаме нашите недостатъци като умишлени дарове от Бог.

Краси много обичаше жена си. Страхувайки се да не я загуби често му се налагаше да говори неверни неща пред нея.

Той поясняваше проблема си така:

– Различни ситуации ни тласкат да лъжем, за да се спасим от упреци.

Но всичко си има и граници.

Един ден лъжата на Краси достигна ново, престъпно ниво.

Той се появи пред полицаите като много разстроен човек и заяви:

– Ограбиха ме двама въоръжени мотоциклетисти.

– Колко ви взеха? – попитаха го те.

– В себе си имах 200 долара и те ги взеха всичките.

Полицаите започнаха разследване на случая и откриха:

– Няма грабеж. Мнимата жертва просто е загубила парите.

– А защо е решил да измами хората? – питаха любопитни граждани.

– Страхувал се, че жена му ще му се скара.

Сега Краси ще отговаря пред закона за подадено невярно оплакване.

А упреците на жена му ще бъдат още повече сега, отколкото ако бе признал, че е загубил парите.

Дигата се разпука и водата заля близките селища.

Николай се давеше, но изпита облекчение, когато чу звука на спасителния хеликоптер над главата си.

От летящата машина излетя чек за много пари.

Отчаяният мъж бе обхванат от чувството за благодарност, когато с трепереща ръка успя да го улови.

– Сега няма да се удавя! – възкликна Николай. – Ще мога … да сменя холовата гарнитура с по-нова.

Въодушевен, Николай извика към хеликоптера:

– Почакай и аз искам да помагам при раздаването на ……

Хеликоптерът отлетя и хората в него не го чуха.

Имаше толкова много чекове за раздаване.

Служителят от хеликоптерът обикновено казваше:

– Трябва да бързаме. Необходимо е да бъдем при тези хора преди да се удавят. Те се нуждаят от тези пари.

Николай оцеля за разлика от други.

Той твърдеше:

– Спасението си дължа само на този чек. Той няма да замени дома ми, но поне ще покрие някои разходи за храна.

Не е ли чудесно, с така получените пари, Николай можеше да се нахрани като крал в някое скъпо заведение.