Не е тайна, че от време на време известни хора или така наречените знаменитости изпадат в неразумно и неадекватно поведение. В такива моменти те правят странни и откачени неща. Сега ще ви разкрия някои от ненужни покупки на тези знаменитости, без които биха могли да минат.

Детектор на призраци. Какво е пък това и може ли да съществува такова нещо? Може, даже струва 50 хиляди долара.

А сега се опитайте да се досетите, кой си е купил това нещо? Лейди Гага!

Като цяло, трябва да се отбележи, че при споменаването на името ѝ, много странни неща не изглеждат чак толкова странни, а напротив те са като характеристика на певицата.

Да се надяваме, че след такава покупка тя ще се чувства по-спокойна и защитена.

Ким Бейсинджър решила да не харчи парите си за такива дребни неща като скъпи коли, замъци и т.н. През 1989 г. тя си купи град в Джорджия за 20 милиона долара.

Доналд Тръмп е известен не само със своите милиарди, но също така и с ексцентричните си лудории.

Позлатеният му самолет не е единствената му „златна“ вещ, която той притежава. Освен това той има позлатена вана, яхта и автомобил.

„Растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос“.
Бог иска да израснем духовно и да стане като Исус Христос. Как да направим това? Като част от парите си ги инвестираме в своя личен растеж.

Можете с помощта на парите си, да развият умения и образова себе си, за да стане по-добър лидер, по-добър оратор, по-добър в молитва или просто по-добър човек.

Да, но вие не сте като колата си, не приличате и на вашия апартамент, дивана или дрехите ви.

За това не се изкушавайте да използват парите си за комфорт, а ги използвайте, за да инвестират в нещо, което ще промени вашия характер.

Това означава, че всеки път, когато използвате парите си, за да си купи християнска книга, вярвам, че всеки от вас има Библия, ако нямате по-добре си купете, тя ще ви помогне да растете духовно. Така инвестирате във „Фонд растеж.“

Аз все още имам Библия. Тя е моят навигатор и спътник в живота, защото съм минала през нея толкова много пъти и съм разсъждавала над Божиите истини.

В Библията се казва: „Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, И душата ви ще се наслаждава с най-доброто“.

Можете да похарчите парите си за нездравословна храна или за да подхраните душата си. Изберете храната за душата, тя ще ви помогне да растете духовно.

Бог иска първо да се научим да го обичаме и да инвестират в това, което бих нарекла „Фонд на съгласието“. След това Той иска да се научим да обичаме и да инвестираме в другите хора от Божието семейство. Това е, което наричам „Фонд на съгласието“.

Как се инвестира в този фонд?

Като използвате част от парите си, за да насърчите приятелството си с други хора, за да се изградите взаимоотношенията с тях и да докаже любовта спрямо тези лица.

Всеки път, когато давате част от парите си на някой, ви се приближавате по-близо до него. Когато влагате пари за хората в малка група или инвестирате в тях, израствате по-близо до тях. Всеки път, когато напишем бележка на насърчение, когато сме купили храна и я дадем на някой, който е болен или нуждаещ се, току-що сме инвестирали в договорния фонд.

Всеки път, когато отворим дома си, за малка група и осигурим освежителни напитки, все едно сме инвестирали в фондът на съгласието. Когато сте осигурили детегледачка за някой, който се нуждае от такава, за да отидете на конференция или да отсъства временно от дома си, вие сте инвестирали пак в този фонд.

Използвайки средствата си, за да покажем любовта си към някой друг в семейството на Бога, е все едно да инвестирате в небесния фонд.

Защо трябва да правим това?

„Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога; понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички“.

Можете да дадеш без да обичаш, но не можеш да обичаш, без да дадеш.

Петър уморено се строполи на стола и сподели с Румен:

– Вчера успях да премахна зъба, който ме измъчваше, в тази проклета платена клиника.

– Е как мина, – попита съчувствено Румен.

– Отлично! Зъбът извадиха, но парите ми не можаха …

И Петър изтри потното си чело.

Радко учеше в техническия университет, а в свободното си време работеше в една аптека, за да си плаща обучението. Той доставяше лекарства в детската градина. Освен това, трябваше да ходи и на един адрес, който не беше много далече от работното му място.

На всеки четири дни Радко нарамваше един бидон с вода и го занасяше в един дом. Там живееше една жена на 70 години. Тя лежеше сама в полупуста тъмна стая. На тавана ѝ бе закачена крушка без абажур.. На стените имаше мръсни тапети. Завесите бяха пуснати и в стаята цареше полумрак.

Радко идваше, оставяше ѝ бидона, взимаше парите и казваше:

– Благодаря ви, госпожо.

И си тръгваше.

Дълго Радко не разбираше странния ѝ избор, да се снабдява с вода. Той научи, че жената нямаше друг източник за снабдяване с вода. Те използваше водата, която Радко ѝ носеше за пиене, миене и пране.

„Колко странен избор, – мислеше си младежът, – Водата, която ѝ донасям е по-скъпа с 12-15 лева на месец, така че доставката ѝ на вода от аптеката достига до 50 лева. Защо ли е избрала такъв скъп вариант?“

Веднъж Радко сподели тези си мисли с приятеля си Пепо, който веднага се опита да му даде някакво приемливо обяснение:

– Не разбираш ли, че отговорът е в самата доставка.

– Как така? – удиви се Радко.

– Градската вода е по-евтина, – засмя се Пепо, – но градът ѝ дава вода без доставчик.

– Какво искаш да кажеш с това? – все още не можеше да разбере Радко.

– Тя е съгласна да плати за възможността да види жив човек, отколкото да икономисва и да бъде сама, – поясни Пепо.

– Всъщност самотен е не този, който няма хора край себе си, а този, който няма близко общение с тях, – каза умислен Радко.

– Когато човек е сам, той върши наглед безсмислени неща. Например, сваля от рафтовете всичко. И това го прави не защото му е необходимо, а защото се нуждае от любов.

– Така е, – съгласи се Радко, – Страхувайки се да останем неудачници, да не се отделим от тълпата, носим такива дрехи, които носят всички. От страх да не изглеждаме малки и незначителни, теглим заеми и си купуваме къща или кола. От безпокойство да не би да останем необичани, лягаме в леглото, с когото ни падне, хвърляйки се от един на друг в търсене на обич, дори това да означава риск за нас.
– Ако тази жена знаеше, че Бог я обича, – каза тъжно Пешо, – тя нямаше толкова отчаяно да търси човешката любов.