Той е надежден Бог. Именно поради тази причина, уверено можем да кажем: „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“.

Ако Господ е Пастир, водещ Своето стадо, то благостта и милостта са двете кучета пазачи, които охраняват стадото Му.

Грешникът се нуждае от милост, и не само от милост, но и от благост.

Ние се нуждаем и от двете.

Благостта е източник на удовлетворение за всяка от нашите нужди, а милостта е източник на прощение за всеки наш грях.

Благостта удовлетворява, Милостта прощава.

Благостта и милостта са участниците в божествения ескорт придружаващи Божието стадо.

Ако това не е достатъчно, за да се укрепи вярата ни, обърнете внимание на следната фраза: „Във всичките дни на живота ми“.

Няма да ни остави, в Него е упованието ни.

Има в Белгия място, където всяка есен се устремяват хиляди любители на красивите пейзажи. Това е гората Хелеброс, която се намира близо до Брюксел. Наричат я „Синята гора“.

Това е времето, когато започват да цъфтят дивите камбанки. Нежният лилав килим на площ от 300 хектара и стволовете на гигантските секвои приличат на декори от приказни сюжети.

Всеки дочул за това място, иска да го види, иначе се смята за изостанал в живота, особено в Белгия.

За да се видят най-прекрасните пейзажи, трябва да се стане много рано. Когато първите слънчеви лъчи пробиват мъглата, гората е като вълшебна.

Там рано сутрин пеят птици, а цветята са много красиви.

Тази приказка продължава само няколко седмици, след което камбанките изсъхват.

Гостите всяка година стават все повече и повече. Горските пазачи насърчават хората да ходят само по съществуващи пътеки, защото стъпканите цветя следващата година няма да растат.

На остров стои фар. В него живее човек, който го обслужва и се грижи за него.

Нощ, буря, а в морето лодка. В лодката пощальон, който носи писмо на пазача на фара. Гребе той, бори се с вълните и ругае с пълно гърло.

Накрая доплува до острова и скача от лодката. Пощальонът целия е мокър. Ядосан бързо хуква към фара.

Когато стигна до него, започна яростно да удря по вратата му и да крещи:

– Отваряй, глупако, писмо ти донесох.

След пет минути вратата се отваря и излиза пазача на фара. Пощальонът със цялото си озлобление и недоволство се нахвърли върху него:

– Живееш на това пустинно място, като отшелник. Аз греба в това лошо време, живота си рискувам да ти донеса писмо, а ти ме караш да те чакам и въобще ….

Пазачът на фара го изслуша внимателно и каза:

– Свърши ли?

– Да, това е всичко ….., – все още треперещ от ярост каза пощальона.

– Тогава почакай малкия, ще се абонирам за вестници и списания и тогава да видим какво ще правиш?!

Когато някой иска да защити собствеността си от натрапници или едър рогат добитък от кражба, си взема овчарско куче, питбул, ротвайлер, и т.н. Но ако не обичате тези кучета, има алтернативен вариант – магаре пазач.

Наскоро бе установено, че дресирано магаре може лесно и главното ефективно, да замени кучето на този пост.

Изправени пред нарушител, магарето пазач започва не само да реве и хапе като куче, но и да рита с копита, което успешно действа върху крадците.

В Дегестан овчарите взели за помощник осем месечна лъвица.

В последно време зачестили посещенията на вълци в селото. Въпреки пазачите на хищниците им се отдавало да се промъкнат на територията на някоя ферма и да унищожат някое домашно животно.

Сега вече овцете са цели. Пази ги суров чобан. Той е само на осем месеца, но това не му пречи да управлява стадо от хиляда глави. Към него пастирите се отнасят приятелски. Наричат я Мария или просто Маша.

Маша била дадена като подарък на фермера Байрамбек Рахимов. Тогава тя била само на един месец. Дивото котенце поили с мляко от шише и директно го сложили в обора между агнетата.

Овчарите се страхували, че дивите инстинкти на малкото лъвче ще се проявят, но то се забавлявало с агнетата, а след това започнало да се грижи за тях. Тогава било решено Маша да бъде наета за пазач на стадото.

Повикан бил ветеринарния лекар, за да провери състоянието ѝ. Лъвчето било добре.
Така Маша станала ценен помощник.

Историята за дивия пазач веднага се разпространила в съседните села. Във фермата започнали да идват хора, които гледали как царя на зверовете пасе и се грижи за овцете.