Автомобилният завод „Maruti Suzuki“, намиращ се в Менесар, Индия, трябвало да бъде затворен за 36 часа, заради леопард проникнал на територията му.

Веднага след като пазачите забелязали звяра, всички служители били набързо евакуирани и по този начин работата на един от най-големите заводи в страната спрял. Около стотина полицаи и офицери от Горското министерство дълго време се опитвали да хванат леопарда.

Тъй като територията на завода е доста обширна, хищникът оставал неуловим. Успели да го хванат в клетка благодарение парче сурово месо и жива коза, която чрез миризмата си привлякла гладния звяр.

Най-накрая животното се оказало в капан. Приспали го и го изпратили на ветеринар за преглед. Ако той установи, че леопардът е здрав, пленникът ще бъде пуснат в естествената му среда.

Тези загадки не изискват много усилия, за да се досетите сами за отговорите. Някои отговори са хумористичен отенък.

Те не биха затруднили едно дете, какво остава за възрастен.

Приятно мислене!

А ето ги и тях.

Какво прави пазач, когато на главата му седи врабец?

Отговор:  ипс.

Какви са камъните в морето?

Отговор: ихус.

Името на първата жена усвоила летателен апарат?

Отговор: агя абаб.

Джерат Прангел работи като пазач в зоологическата градина Хеленсбург в Нов Южен Уелс, Австралия. От няколко години насам  от неговите довереници най-много се отличава самката алигатор Миси.

Скоро 25 годишният мъж установил, че на Миси много ѝ доставя удоволствие, когато я почесват под брадичката. И се държи почти като куче. Вдига главата си нагоре и широко се усмихва от удоволствие.

Това не е първата „кучешка“ постъпка, тъй като 7-годишната Миси, в детството си е отгледана от хора, които обичали да я водят на разходка с каишка.

Когато Джерат разказва за своята необичайна приятелка, винаги добавя, че тя е ласкава, колкото може да бъде ласкав един алигатор.

Андряна обичаше да тича. Тя не беше спортистка, не участваше в състезания, но в нея се бе зародило желание да поддържа добра физическа форма особено, след като се сблъска с проблемите на майка си и лелите си, които спазваха строга диета, за да смъкнат някой и друг килограм.

Баща ѝ бе физически здрав човек. Работата му бе тежка и по тялото му се открояваха големи и силни мускули.

– Адри, – казваше ѝ той, – движи се повече, за да не стигнеш до плачевните диети на майка си.

И тя реши да последва съвета му.

Една съботна сутрин Андряна реши с бягане да покори един от близките хълмове. Въздухът беше много влажен и както се очертаваше, щеше да е много горещо. Тези два фактора сериозно щяха да затруднят тичането ѝ.

Въпреки всичко стигна върха. Там имаше нещо, което ѝ направи силно впечатление. Тя погледна надолу. Знаеше, че покрай пътеката имаше засадени кленове, но не бе забелязала, че така наредени пазеха сянка по целия път към върха на хълма.

– Въпреки влажността на въздуха, – каза си Андряна, – тази неочаквана сянка ми е помогнала да не се изморя много.

Изведнъж  в съзнанието ѝ изплуваха думите: „Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем“.

Тя бе много благодарна за неочакваното Божие благословение този ден.

– Благодаря Ти, Боже за неочаквания начин, по които се прояви в живота ми….

Всеки от нас може да открие знаците на Божията любов в живота си, стига наистина да го пожелае.

Седемгодишно момиченце играело в двора с кучето си, немската овчарка Хаус. Към тях пропълзяла гърмяща змия.

Кучето реагира мигновено и нападнало змията, закривайки момиченцето.

Ветеринарът после забелязал, че кучето е ухапано три пъти от змията. По инстинкт всеки би избягал още при първото ухапване, но кучето останало.

Верният пазач получил антидот навреме, но отровата повредила бъбреците му. Кучето можело да стои до момиченцето отново едва след няколко дни.

Не всеки човек би постъпил като това куче.