Китай се явява родината на „киселото зеле“. Смята се, че с накиснато зеле във вино са хранели работниците, които са изграждали Великата китайска страна.

Формата на зелето романеско  прилича на фрактал. Всяка пъпка се състои от серия малки пъпки, които са оформени като  логаритмична спирала. Тази структура се повтаря няколко пъти и спира на по-ниско ниво.

Броя на спиралите в съцветието на романеско се приближава към Числата на Фибоначи.

Киселото зеле е много популярно в немската кухня. Именно с немско си име киселото зеле се е разпространило в Англия и САЩ.

Още по времето на Втората световна война потребителите започнали да се отнасят крайно негативно към всичко немско, което накарало американските търговци да преименуват продукта на „Зелето на свободата“.

Съществува и декоративно зеле. То не се отглежда за храна, а за  украса.

В скуош хайверът се съдържат голямо количество полезни минерали като мед, желязо, фосфор и натрий.

Основните продукти за производство на хайвера са тиквички, моркови, лук и доматено пюре.

Гъстотата на скуош хайвера се проверява, като се обърне буркан с хайвера, с дъното нагоре. Ако съдържанието на буркана изтича много бързо, скуош хайвер не е достатъчно гъст, а вкусът му няма да е на нужното ниво.

Основният секрет на скуош хайвер е, че се прави от август до септември, когато се прибира реколтата от тиквички.

Хората, които имат цел в живота, имат по-малък риск от смърт и сърдечно-съдови заболявания.

Механизмите на тази асоциация остават неясни, но констатациите показват, че целта може да доведе до по-добри здравни резултати.

Анализите включват данни на повече от 136 хиляди участници от десет проучвания, проведени в САЩ или Япония.

Анализът показа малък риск за смърт на участници, които имат цел в живота. След отчитане на другите фактори, нивото на смъртността е около една пета по-ниско при хора, които са целенасочени.

Необходими са допълнителни проучвания, за да се определи до колко целта в живота може да допринесе за укрепване и задържане на болестта.

Има слепи, които възприемат визуална информация на подсъзнателно ниво.

Хора, на които е повреден зрителния кортекс на мозъка възприемат околните предмети на подсъзнателно ниво.

При проведени експерименти те правилно назовават формата, цвета или посоката на движение на предмета почти точно, въпреки че твърдят, че нищо не виждат, а просто са се досетили.

В друг опит, пациент с такъв феномен е бил помолен да мине през стая. Без да знае, че по пътя му има препятствия, той ги избегнал, отивайки към гласа на изследователя.

Съществуват няколко теории за псевдослепотата, но до днес нито една не е призната от повечето специалисти.

Още сутринта Пламена каза на Христо:

– Не си добре. Трябва да отидеш на лекар.

И как щеше да е добре, когато още не бе предал ръкописа на обещаната книга на издателя си? В къщи всички търпяха неговото мърморене и цупене, въпреки че с нищо не го бяха заслужили.

Днес Христо имаше среща с един стар негов познат. Той очакваше, че след тази среща книгата му ще потръгне.

Когато Добромир го видя, разбра, че приятелят му е много разстроен и подтиснат.

– За книгата ли се тревожиш? – попита го Добромир. – Не намери ли някоя вълнуваща история, за герой от разузнаването или за пътешественик във времето?

Христо надигна безпомощно рамене.

– А какво ще кажеш за крадец на мумии?

Този път Христо изобщо не реагира.

– Явно този път сериозно си я закъсал.

– Звучи великолепно, благодаря за насърчението.

– Е, „сериозно закъсал“ не е чак толкова лошо.

– Наистина ли мислиш така? – иронията пулсираше във думите на Христо.

– Когато човек се намира в подобно положение, означава, че му се дава нова възможност. Има само два варианта за теб. Да се откажеш от книгата си или да се опиташ да достигнеш ново ниво на знание.

– Звучи доста лесно, – бледа усмивка премина през лицето на Христо.

– „Сериозно закъсал“ има едно предимство. То ти осигурява време да се огледаш в околния свят. Отговорът обикновено не е далече.

– Виж, – някак примирено каза Христо, – търсих наоколо, вглеждах се, но всичко е толкова естествено. Нормални хора са заети с обикновени неща.

– Че в това няма нищо лошо, – възкликна Добромир.

– Нормалното е твърде обикновено, – опита се да обясни Христо. – А книгата трябва да забавлява, да задържа вниманието на човека.

– Ти какво се мъчиш да направи за хората, – попита Добромир, – да им помагаш в живота или да ги забавляваш?

– И двете, – натърти Христо. – Ако книгата не е достатъчно забавна, хората ще я захвърлят и посланието ми няма да стигне до тях.

– Това е така, – съгласи се Добромир, – но в същото време обикновения живот може да бъде и забавен. Просто не трябва да го пропускаш.

Христо още не осъзнаваше как може от обикновеното да направи забавно, но измърмори:

– Ще опитам.