Един следобед Тони Лечев, специалист по белодробен рак разговаряше с една жена, която наскоро бе дошла в клиниката. Отчаянието и слуховете за някои изцерения, бяха подхранили надеждите ѝ. Последната ѝ шанс бе тук.

Тони умееше с удивително майсторство да представя канцерогенезатам раковата генетика и химиотерапия на всеки пациент, прекрачил прага на клиниката.

Този път негова пациентка бе Мария Стоянова. Тя бе на средна възраст. Бяха ѝ открили бронхоалвеоларен карценом. Пациентката  бе преподавателка по история. Имаше добри обноски и остър ум.

Лечев седеше срещу нея и ѝ рисуваше схема на случая ѝ, докато говореше.

– Клетките във вашите бронхи, – започна той, – са претърпели мутации, в резултат на което са започнали да се делят безконтролно. Така те са образували локален тумор. Ако бъдат оставени, ще претърпят нови мутации. В резултат на това ще придобият способност да се придвижват, да проникват в тъканите и да метастазират. Химиотерапията допълнена с облъчване, би убила повечето от раковите клетки, което вероятно би предотвратило появата на метастази в другите органи.

Лечев я погледна насърчително:

– В най- добрия случай клетките, – каза той, – носители на мутирали гени, ще умрат и ракът ще бъде излекуван.

Мария  погледна с изпитателен поглед Лечев. Обяснението му звучеше логично и издържано, но все пак тя видя, че в него имаше слабо място .

– Как лекарствата, които ми предлагате ще „спрат“ мутациите в гените? – искаше да знае преподавателката по история. – Как те ще знаят кои клетки са носители на мутации, за да убият точно тях?

Беше улучила онова разминаване, между научното обяснение на  болестта и лечението, което бе добре познато на онколозите. Вече толкова много години лекарите онколози бяха като в тенджера под налягане.

През всичкото това време онколозите не стояха със скръстени ръце, те се бореха за всеки човешки живот до последно. Беше станало ясно, че ракът не е болест, а много болести.

Това е война с един безформен и всепроникващ враг. В нея има победи и поражения, героизъм и арогантност. И както във всяка война има ранени, обречени, забравени и загинали.

Такова оръжие е необходимо на специализираните части на армията и полицията. С тяхна помощ се арестуват извършители на престъпления, съдейства в борбата с безредиците, помагат при спасяване на заложници и т.н.
В арсенала на службите за сигурност и полицията подобни продукти вече са налице. Но науката не стои на едно място. Винаги има нови материали и технологии, а с тях и идеята за това как да се обездвижи лице или да го накарат да тича.
Например, изменяйки свойствата на пяната, учените са достигнали до това, че от нея могат да направят дебела преграда пред беснееща тълпа. Такава пяна бързо се втвърдява при контакт с въздуха. Мигновенно огражда хулиганите или терористите в полимерна „усмирителна риза“.
Измисленият състав ако се нанесе на асфалт залепва гуми на автомобили и подметки на обувки или прави терена много хлъзгав.
Такова устройство е създадено в Тексас. То представлява раница с резервуар, която под налягане „изстрелва“ вода смесена със специален прах.
Попадайки на земята, тази маса се превръща в лепкава и хлъзгаща субстанция, на която е невъзможно да се устои.

Както знаете, диамантите са кристали от чист въглерод, образувани под силното въздействие на топлина и налягането дълбоко в недрата на земята.
Те се движат с движението на тектоничните плочи, а след това се изхвърлят на повърхността при изригване на вулкан.
Въпреки това, да забогатем от такива диаманти е малко вероятно, тъй като те не могат да съществуват в естествено състояние на повърхността на земята и се превръщат в графит.
А тези диаманти, които има човечеството – това са образци от твърде бързо изригнал вулкан от голяма дълбочина и просто диамантите не са имали време да се трансформират.

Учени от Токийския университет са представили гъвкаво преносимо устройство, което сигнализира при повишаване на температурата на болния.
Гъвкавите органични компоненти, разработени специално за това устройство, са подходящи за пренасяне Те непрекъснато следят жизнените показатели като температура и сърцебиене.
Устройството съчетава в себе си гъвкави панели от аморфен силиций, пиезоелектричен високоговорител, сензор за температура и всичко това е затворено в един удобен за носене пакет.
Тази технология може да бъде адаптирана, за да се осигури звукова обратна връзка за регистрация на влажност, налягане или сърдечната честота.

Бактерията  Tersicoccus phoenicis е била открита през 2013 г. в помещения, където най-малко са очаквали да я намерят, в стерилните стаи на НАСА и Европейската космическа агенция.
Те нямали нищо общо една с друга. Едната е открита във Флорида, къдто се е сглобявал космическия апарат „Феникс“, а другата на космодрума в Куру, Южна Америка.
В такива помещения се подържа по-високо въздушно налягане, очистват се със силни химикали и ултравиолетова светлина, но за откритите бактерии, тези условия ги устройвали.
Възможно е те да са попаднали на Марс чрез „Феникс“ или някой друг апарат.