Елена имаше изключителна дарба. Тя пееше толкова хубаво, че докосваше с песните сърцата на хората. Обичаше Бога с цялото си сърце и Го прославяше с изпълненията си.
Канеха я на много места, но тя не се съгласяваше навсякъде да пее. Имаше си принципи, с които се съобразяваше. Внимаваше, на кого точно ще послужи с песните си.
Една сутрин Елена се успа. Усети тревога в сърцето си. Тя бързо скочи от кревата и започна да се облича.
Изведнъж забеляза, че срещу нея стои млад и много красив мъж. Той ѝ се усмихваше.
– Как влязохте тук? – смутено попита Елена.
– Не се страхувайте от мен! – каза младият мъж. – Аз ви желая доброто.
– Кой сте вие и какво правите в стаята ми?
– Чувал съм гласа ви неведнъж, – каза съвсем невъзмутимо младежът. – Имате прекрасен глас ….., но защо все ме избягвате? Защо не желаете да общувате с мен.
– Кой сте вие? Дори не ви познавам, – нервно реагира Елена.
– Аз мога да ви дам толкова много, – усмихна се съблазнително младия човек. – Та вие дори не знаете какво мога…
– Не ви познавам, – вече по-спокойно каза Елена.
– Погледнете в огледалото и вижте какво мога да направя за вас, – предложи ѝ красивият младеж.
Елена извъртя главата си и погледна в огледалото.
Първоначално се видя каква ще бъде след десетина години. Образа и се менеше и тя стана грохнала старица. След това изведнъж се подмлади. Бръчките и леко приведената ѝ фигура изчезнаха. Тя бе вече възрастна, но изглеждаше млада и хубава.
– Мога да те запазя вечно млада и така хубава, както си сега, – предложи ѝ младият човек. – Само не ме отблъсквай и не бягай от мен. Богатствата на този свят ще бъдат в краката ти. Ще имаш всичко, което си пожелаеш…..
– О, аз те познавам, – извика Елена,. – Ти си дяволът, изкусителят на човешката душа. Чуй ме внимателно, лъжецо, аз служа само на Бога и Нему се покланям.
Изведнъж образа на красивият младеж се разми и изчезна от стаята. Елена усети мир в сърцето си и запя от радост……
