Това е рядко състояние, което кара детето да старее по-бързо от другите хора.

Родено в Магура, Бангладеш, бебе има всички характеристики на старец. Местните лекари били поразени. Те смятат, че детето има прогерия.

Това е много рядко заболяване един на четири милиона случая. То не позволява на детето да има нормален живот, защото тялото старее по-бързо, отколкото е обичайно.

Въпреки това, родителите на това дете му се радват и го приемат като „чудо-дете“.

Бащата на детето е казал:

– Ние можем само да благодарим на Бога. Приемаме го такъв, какъвто е. Щастливи сме, че имаме момче в дома си. Господ вече ни е благословил с дъщеря. Сега вече сме четирима. Какво повече можем да искаме?!

Лекарите уверили родителите, че детето се чувства добре до този момент. Роднините се надяват, че бебе с прогерия ще расте здраво, въпреки че повечето деца не живеят повече от 13 години.

Прогерията се получава от грешка в ген, която води до производство на анормален протеин. Когато клетките използват този протеин наречен прогерин, те се разрушават много лесно.

Аномалния протеин се натрупва в клетките на децата и ги прави да остаряват по-бързо.

Михаил отиваше на работа. През ваканцията той цепеше дърва за продажба. Бе се замечтал, какво ще си купи със парите, които това лято щеше изкара, когато чу детски викове.

Там край реката се разиграваше истинска трагедия.

Михаил изтича и видя как в реката потъва малко момиче, а брат ѝ плачеше безпомощно на брега.

Младежът бързо съблече пуловера си и скочи в реката. Той внимателно обхождаше мътната вода, опитвайки се да намери детето.

Течението на реката бе отнесло момичето в страни, но Михаил продължи да се гмурка. Едва на петия път той успя да извади детето от тинестото дъно.

Когато извади момичето, то бе цялото посиняло и не дишаше. Надвеси се над нея, но не чуваше сърцето ѝ.

Малкото момче уплашено гледаше сестра си.

– Тя умряла ли е? – попита то.

„Спокойно, – каза си Михаил, – не всичко е свършено. Припомни си какво те учеше Стаматов в училище за случаите на удавяне“.

Той бе виждал и по телевизията как дават първа помощ на удавник.

И реши да опита. Михаил знаеше, че ако има възможност да върне момичето в съзнание, това е моментът, по-късно можеше да бъде късно.

Първо с плахи, а после по-сигурни движение той я обърна на страни, за да може да изтече малко вода, а след това започна да масажира сърцето на момичето както бе гледал да се прави. Детето веднага започна да кашля.

По това време край тях мина Стефан на колело.

– Позвъни на бърза помощ, – извика му Михаил.

Стефан видя посинялото момиче, което кашляше и се вцепени от страх. Тогава Михаил сам набра номера и съобщи:

– Да, на реката, близо до гората ….. дойде в съзнание …. побързайте моля ви, тук не разполагам с абсолютно нищо ….

След това се обърна към Стефан, който бе дошъл на себе си и му каза:

– Карай колелото към пътя, да срещнеш линейката. Ще им покажеш точно къде сме.

Линейката дойде бързо и пет годишната Силвия бе откарана в болницата.

След няколко дни позвъниха на Михаил и го помолиха да отиде при нея.

През тези дни той се притесняваше за малкото момиче, което извади от водата: „Дали направих всичко необходимо, за да ѝ помогнат после. Но, тя дишаше вече, навярно се е оправила вече ….“

Когато Михаил влезе в болничната стая, Силвия му се усмихна и каза топло, и сърдечно:

– Благодаря ти.

Михаил се зарадва, тя изглеждаше здрава и читава, а това на него му бе достатъчно.

Един фермер дойде до къщата на един от приятелите си и почука на вратата. Отвори му 9 годишно момче.
– Баща ти в къщи ли е?
– Не, господине, той отиде в града.
– А мама?
– Тя отиде с татко.
– А брат ти Хауърд? Той  вкъщи ли е?
– Не, господине, той е с мама и татко в града.
Фермерът започва да пристъпва от крак на крак и да си мърмори нещо под носа си.
– Мога ли нещо да направя за вас? – попита момчето. – Зная къде лежат всички инструменти, ако ви е необходимо нещо или трябва да предам някакво съобщени на баща ми.
– Е, – каза неуверено фермера, – аз наистина трябва да поговоря с твоя баща. Работата е там, че моята дъщеря Сюзън е бременна от брат ти Хауърт.
Момчето помисли малко, а след това каза:
– Да, за това трябва да поговорите с баща ми. Знам, че той взима 500 долара за бик, 50 за нерез, но не знам колко ще поиска за Хауърд.

Дядо Владо много обичаше внука си. Малкият на него бе кръстен. Когато момчето дойдеше при него, сърцето на старецът се разтапяше от гордост.

Винаги намираше думи, с които да поучи и настави внука си, за да знае как да постъпва в живота.

Днес денят бе хубав и двамата седяха на пейката пред вратата под черницата.

– Има хора, – каза дядо Владо, – които искат прошка, но в тях си оставя паметозлобието.

– Какво? – ококори очи внукът му.

– Сега ще ти обясня, – каза старецът, – но преди това ще ти разкажа една история. След като я чуеш, сам ще се досетиш какво имам предвид.

– Истинска история ли или приказка, – нетърпеливо се обади малкия Владко.

– Това се е случило с мен и …, но нека да започна отначало.

Старецът се загледа по пътя който криволичеше към планината и започна своя разказ:

– Изпълнявах различни работи. Един ден ми плати един майстор, мой съсед. Не знам какво се бе случило, но този човек започна да ме ругае пред всички и то когато ме нямаше там. Тогава се замислих: „Какво да правя? Как да му помогна?“

– А нима той е имал нужда от твоята помощ? – учудено попита внукът.

– Да, защото бях направил нещо, което вероятно го е огорчило и дори наранило, не знам, – вдигна рамене дядо Владо.

– А ти какво направи, дядо?

– Веднъж му отидох на гости. Когато ме видя той изтръпна, наежи се и почервеня целия. Мислеше си, че съм дошъл да му се карам, за това, че говори такива работи зад гърба ми.

– Дядо, този човек не те ли изгони веднага?

– Нямаше възможност, защото започнах спокойно да му говоря за градината му, да хваля богатата му реколта. Поговорихме си и за гостоприемството ….

– И просто така си седяхте, и разговаряхте? – усъмни се малкият Владко.

– Сърцето му се стопли, – засмя се дядо Владо. – От тогава не съм го чул да ме хули или да говори лошо за мен. Понякога идва и ми помага в работата.

– Много добре се е получило, – заключи внукът. – Във всяка ситуация трябва да се намира правилния подход, а не как каза онази дума?

– Непаметозлобие, – засмя се старецът и доволен от разсъжденията на малкия, потупа внука си по гърба.

Преди няколко години, едно американско семейство спаси куче от сигурна смърт. Животното нарекоха Зина. И тя стана пълноправен член на семейството.

В този дом живееше осемгодишният Джони, който страдаше от аутизъм. Момчето бе толкова затворено, че лекарите се опасяваха за живота му

Но след като Зина дойде в семейството, състоянието на Джони се подобри. Кучето стана за момчето истински спасител.

Така доброто, което бяха направили, се върна като бумеранг към тях.

Старайте се да вършите добри дела, те непременно ще ви се зачетат.