Една вечер Спърджън проповядвал в Лондон за подвига на дякон Стефан. Някой от публиката му подвикнал подигравателно:
– И какво е направил Бог за Стефан, като са го убивали с камъни?
– Как какво? – учудил се Спърджън. – Помогнал му е да се помоли за обвинителите и убийците си с думите: „Не им считай това за грях“.
През април 1918 г., стотици пруски войници видяха мистериозен бял батальон близо до Бетуни, Франция. Те били с приповдигнато настроение, защото смятали британците за победени.
Изведнъж някой дръпнал ръката на един от лейтенантите:
– Погледнете, голяма група от конници се задава от Бетуни. Защо всички са облечени в бяло, а конете под тях също са бели? Кой може да е това?
Пруските войници гледали, как кавалерията се приближава. Те ясно виждали фигурите на слънцето. Снаряди разтърсили земята, интензивен обстрел покосявал хората, а кавалерията облечена в бяло, се придвижвала съвсем бавно.
Най-отпред яздел мъж с меч в ръката. Изведнъж ужас и страх нападнал войската и войниците побегнали. Пруският лейтенант казал:
– Когато се появи този тайнствен батальон на страната на британците, разбрах, че сме изгубили войната.
Хоуп Прайс, описващ тази история, станала през Първата световна война, отбелязал, че британското правителство по време на военния конфликт издигнало призив за национални дни на пост и молитва. Тези молитви изиграли своята роля и ангелите се намесили на страната на англичаните.
Когато не намерила помощ и милост у хорта, тя уповала на Бога и в молитва Го помолила да й помогне.
Докато се молела, дотичал малкият й син и й подал две монети, които той бил изкопал от земята, докато си играел. Когато покопали още малко изровили 10 добре запазени златни старинни монети, холандска и немска изработка.
Този дар им бил изпратен от Бога в последната минута. Той не само запазил кравата им, но ги избавил от трудното им материално положение.
Господ никога не остава в нужда хора, които уповават на Него.
Без Господа не само град и дом за човека, но и гнездо за гургулица не се построява.
Да уповаваш, означава да вярваш и очакваш с надежда Бога да ти помогне, без да се смущаваш.
Много християни твърдят: „Бог е в сърцето ми“. Това звучи като оправдание за всекидневния ни мързел. Е, то не идва от принцип „и така ще мине“, но това е по-скоро нежелание да се измъкнем от блаженството и удовлетворяването на собственото си тяло.
От къде се взема мързелът? Какво очаква ленивецът в бъдеще? Как да се избавим от порока?
Духовния мързел се опитва да се обясни, като му се приписват философски, социални и даже политически смисъл.
Самият мързел се проявява като вялост и бездействие.
Някои хора изглеждат външно „ефектно“. От тях се усеща мирис на скъп одеколон. Но когато стане дума за молитва, няма време, не достигат възможности, а и здравето нещо се обажда.
Нали молитвата изисква поне малко усилие.
В семейства, където Бог и вяра се ограничават само до разсъждение за морала и нравствеността, Библията е само красива книга на лавицата, а ходенето на църква ритуал само по празниците, води до заразяване с духовен мързел. Той се прехвърля от родители на деца.
Ако продължава така, следващите поколения ще заменят Божието слово с популярно му изложение, което е добре илюстровано, а погледите няма да се насочват към Бог, а към хороскопи и предсказванията за поредната свинска, конска и не знам каква още година от китайския календар.
С мързела лесно може да се пребори човек, само да поиска. Мъдрия Соломон предлага следното: „Иди при мравката, о ленивецо. Размишлявай за постъпките й и стани мъдър.
Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
приготвя си храната лете, събира яденето си в жетва.
До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън. Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник и немотия, като въоръжен мъж.“
Ленивецът можеш да стреснеш, когато му обясниш, че е бреме и не е нужен на околните. Кажи му, че постъпва глупаво и е лишен от разум, понякога и това може да го размърда.
В края на краищата, мързел води до „ужасен“ избор: да се отърве от необходимостта да мисли, да взема решения или сам да поемат отговорност за делата си.
Тълпа от 7 хиляди активисти на ЛГБТ – акроним буквите, на който означават: лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора, нападнали католическата катедрала Йоан Кръстител в град Сан Хуан Аржентина.
Те били крайно агресивни.Участниците на акцията в защита на аборта и хомосексуалността, нападнали вярващите защитаващи катедралата от оскверняване.
Представители на сексмалцинствата, много от които били голи до кръста, пръскали в „живия щит“ от хора балончета с боя, плюели ги, ругаели, опитали се да осквернят катедралата и да изгорят изображението на папата.
Вярващите показали устойчивост и в отговор на провокациите отговорили със колективна молитва. Много от тях плачели.
Католическата църква остро разкритикува полицията, която е допуснала безредието и не го е пресекла навреме.