Обикновено утро. Бързам да се добера до работата си. Всичко е прекрасно около мен както винаги. По улицата съвсем не виждам коли и спокойно пресичам.
Изведнъж от някъде се появи камионетка с полицаи. Там стояха някакви хора. Бях далеко и не можех да видя добре какво става. Реших да не отбивам настрани, а да мина спокойно покрай тях.
Тогава ги видях …. бяха деца с белезници, тинейджари, 16-17 годишни. Те стояха …. изгубени и уплашени.
Чух някой наблизо да казва:
– Щом са ги „закопчали“, нещо са направили.
Да, вероятно нещо нередно са направили, малки формиращи се още и вече заблудени души. А кой ги е направил такива? Ние!
Погледнете какво дават по телевизията! А какво говорят по радиото? А как се отнасяме ние един към друг? Навсякъде само агресия! Какво става с нас? До къде сме стигнали?
В крайна сметка, каквито сме ние, такива ще бъдат и нашите деца.
Трябва молитва за всички нас, които даваме лош пример и увличаме неукрепналите души на децата си, водейки ги към престъпление. Но това достатъчно ли е?
Трябва да почнем да действаме, да се променяме ….. Тогава няма да виждаме уплашени очи и белезници на още неукрепнали деца.

Попитали един монах:
– Кой те научи как да отстояваш в молитва?
Той отговорил:
– Демоните.
– Как така? – недоумявали край него.
– Много просто, – казал спокойно монаха, – те ме нападат с различни помисли, а аз ги отхвърлям с молитва.

Свещеник от църква малък град се славел със своето благочестие и порядъчен живот. Той старателно изпълнявал задълженията си. Живеел тихо и спокойно. Редовно извършвал богослужения два пъти седмично и по два часа през седмицата се отбивал в местното благотворително общество.
Един ден той изчезнал. Нямало го и в дома му. Разтревожени хората го търсели навсякъде, но резултат нямало.
Минал месец. Една вечер го видели да седи в клуба на местното благотворително общество и спокойно да пие кафе.
– Отче, къде бяхте през всичкото това време? – попитали го изумени енориаршите му.
– В затвора? – спокойно казал той.
– Как може да се случи такова нещо с вас? – недоумявли всички.
– Много просто, – отговорил свещеникът. – Преди един месец тръгнах да отида при архиепископа, а когато се връщах, докато чаках влака реших да разгледам витрините на магазинчетат наоколо и се увлякох. Но имах много време и умирах от скука. И тогава ми хрумна една идея. Всичкото това време можеше да премине в молитва за погиващите и нещастните. И това време го бях пропилял, а колко много хора погиват …. В това време на перона полицай водеше млада жена. Тя ме посочи с пръст и възкликна: „За всичко той е виновен!“ Сърцето ми се изпълни с мъка и разкаяние. Аз се съгласих с нея и признах, че тя е права.

Той отива там, където ви е заповядано да напуснете.
Ако Бог ви е изпратил някъде, а вие си останете в къщи, защото трябва да се грижите за близките си, със своето непослушание лишавате тези хора да чуят учението и проповедта от Самия Исус Христос.
Ако вия сте послушали Христос и сте се доверили на Бога, Господ Сам ще дойде да проповядва във вашия град, ако не сте Го послушали, сте Му попречили.
Оставете всички спорове и в никакъв случай не противопоставяйте това, което наричаме „задължение“ на заповедите на нашия Господ.
„Аз знам, че Той ме изпрати там, но мой дълг е да остана тук …“. Тогава не вярвате, че Христос е говорил сериозно.
Не взимаме ли върху себе си ролята на Божий промисъл относно живота на другите хора? Не вдигаме ли много шум, разяснявайки на хората, че Бог е до тях и не може да се приближи? Ние трябва да си държа устата затворена и да не дремем духовно.
Бог иска да ни покаже Своя Син, Той желае нашите молитви да се превръщат в изкачване на планината на Преображението, но ние не Го остави да го направя.
Той се труди там, където ни изпраща да чакаме.
Чакайте Бог и Той ще направи това, което е необходимо. Просто не се мръщете, защото не можете да видите какво ви очаква! Не ни ли държат на каишка нашите собствени истерии?
Да чакаш не означва да скръстиш ръце и да седиш на едно място, да чакаш означава да се учиш да правиш това, което ти е казано.
Всички тези етапи са от Неговия път и ние трябва да се научим да ги разпознаваме.

Шотландският реформатор Джон Нокс се молил така: „Господи, дай ми Шотландия или аз ще умра“. За кратко време, чрез неговите проповеди, основните градове се покорили на Бога.

Разказва се, че Мария Стюарт, известна като кървавата Мери, веднъж казала: „Повече се боя от молитвата на Джон Нокс, отколкото от армия с десет хиляди човека“.

Молитвата прави чудеса, тя съкрушава и най-твърдите.

Апостол Павел призовава да се молим непрестанно, но ние често превръщаме молитвата в дълъг списък от нужди: да има достатъчно пари, никой никъде да не го боли, работите ни да вървят добре. Христос казва, че така се молят езичниците, но ние трябва да искаме първо Божието царство и Неговата правда.

Това съвсем не е лесно. Необходимо е да оставим волята си, да забравим за благополучието си и да споделим съдбата на тези, които страдат.