На високо място, подпрян отвсякъде с възглавници седи съдията. Около него са разположени секретари и различни чиновници. Пред него група хора и всеки настоява, че неговото дело е неотложно.
По-разумните постъпват по друг начин. Те не се смесват с викащите, шушукат си с чиновниците, дават подкупи. Назованите размери на подкупите се прехвърлят от ръка на ръка и отиват, при когото трябва, като всеки придвижващ „даването“ се облагодетелства от него.
Когато нискостоящите наситят алчността си, един от тях отива при съдията и му пошушва нещо. Така се дава ход на делото и то с искания изход. Нещата добре се задвижват за този, който е предложил повече пари.
А сега вижте друга картина.
Силните викове на тълпата са прекъснати от бедно облечена жена. Тя стои на края и вика към съдията. Казват й да мълчи. Укоряват я, че всеки ден идва тук.
– Няма да престана да идвам тук, докато съдията не ме изслуша.
Най-накрая съдията маха с ръка и казва:
– Попитайте я какво иска.
Веднага му разказват историята й. Тя е вдовица. Синът и взели войник, а тя сама не може да обработва земята. Освен това бирниците искат от нея данък, от който тя може да бъде освободена като вдовица.
Съдията зададе няколко въпроси и отсъди:
– Освободете я от данъците й.
По такъв начин настойчивата жена била възнаградена.
Очевидно е, че ако тя имаше пари, за да подкупи чиновниците, нейното дело можеше да се реши много по-бързо.
По време на молитва ние се чувстваме като бедната вдовица самотни, безпомощни, всички ни лъжат и никой не ни изслушва. Но истинската ситуация е съвсем друга.
Нашият любящ Баща няма нищо общо с недостъпния съдия. Ние винаги имаме достъп до Него. Той е наш Застъпник, Който ходатайства за нас.
Когато Бог забавя отговора си, ние си мислим, че на Него не Му е до нас, но по-това време Той иска да поправи нещо в нас. Божията милост винаги е с нас.
Ако бедната вдовица успя да придобие правосъдие даже от безсърдечния съдия, то „Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“

Един ден по време на пътуване от Глазгоу до Единбург, Санки забелязал във вестника непознато стихотворение за деветдесет и девет овце. Той го прочел на Муди и го изрязал от вестника, като го прикрепил към книжата си.
На другия ден Муди проповядвал на тема „За добрия пастир“. В края на проповедта помолил Санки  да изпее песента „За пастира и овцете“. Санки не знаел такава песен. Какво трябвало да прави тогава?
Изведнъж му се счуло:
– Изпей песента, която ти изряза от вестника във влака.
„Това е невъзможно, тя няма мелодия“ – помислил си той.
Но гласът повторил:
– Изпей песента, която ти изряза от вестника във влака.
С вълнение поставил вестникарската изрезката пред себе си на органа и помоли Бог да му помогне.
Той докоснал с ръце клавишите. Прозвучал първият акорд и …. запял. Нота след нота, започнала да се излива чудна мелодия. Вълната от молитва и благословение преминала през редиците на тези, които присъстват на службата. Муди се просълзил. Той пристъпил към органа, видял изрезката от вестник и след края на песента попитал:
– Санки, от къде взе тази песен? До сега нито веднъж не съм я чувал.
Санки му казал:
– Това са думите, които четохме във влака, когато пътувахме.
Така се родила нова християнска песен.
Християнското хваление е цвета на молитвата. Това е молитва на тържествуващата  църква. Славословието излизащо от благодатно сърце е като тамян, който отива пред Божия престол.

В едно училище бил поканен свещеник да разкаже за християнството.
– Как завършва всяка молитва? – попитал свещеникът.
– С амин, – обадили се няколко деца.
– Правилно!
Свещеникът останал много доволен от отговора.
– А какво означава амин? – попитал децата отново.
Едно момче изглежда „напреднало“ в знанията предположило:
– Навярно, това е нещо от рода на „отпратка на съобщението“.

В продължение на 53 години Джон Уесли проповядвал Евангелието в Англия. За това, че той изобличавал хората за греховете им, те решили да го убият. Уесли бил хванат на един черен път. Разбойниците хванали коня за юздата, свалили проповедника и жестоко го пребили. Уесли не се съпротивлявал. Когато му се отдала възможност застанал на колене и започнал да се моли.
Първите думи на неговата молитва били:
– Отче Небесни, прости им.
Смутен от тези думи, главатарят на разбойниците неочаквано заповядал:
– Не го бийте повече.
След това се обърнал към Уесли и казал:
– Господине, кълна се, че повече никой няма да ти стори зло. Готов съм да те защитавам, даже ако трябва да пожертвам и собствения си живот.
Името на ръководителя на бандата било Жорж Клифтон. Всички го знаели като отявлен бандит и нечестивец. Никаква физическа сила не могла да сломи Клифтон, но смелостта, смирението, любовта и добротата на верния Божий служител го покорили.
Клифтон, възроден от силата на Исус Христос, посветил остатъка от живота си в проповядване на Евангелието в своята страна.
Смирението е отсъствие на тревоги. То не раздразнява, не досажда и не реагира на това, което другите ни правят. То е спокойно и тогава, когато никой не ни хвали или без вина осъждат, бият и унижават. То диша аромата на най-добрите цветя в градината на Божия мир.
Любовта стопля човешките сърца. Всичко, което е свято, добро, прекрасно, което може да бъде в човека и в света, всичко това се явява благоуханието на любовта. Любовта украсява и прави живота ценен. Животът без нея би бил немислим и безсмислен. Любовта е живителния еликсир на живота.
Нека да бъдем смирени и обичащи!

След войната в близост до Воркут изграждали нова мина. В групата работили двама християни. В неделя те отказали да работят, след което жестоко били бити.
Новият началник на лагера решил да ги довърши.
Веднъж в неделя, когато тези двама християни отново отказали да работят, между охраната имало вместо две шест овчарски кучета, които не били хранени.
Началникът на лагера заповядал на християните да излязат от строя. Всички затворници затаили дъх, те добре знаели какво означава това.
Пред строя излязъл старец, а зад него младеж. Извели ги и ги накарали да вървят към тундрата. След тях пуснали гладните кучета.
Когато дочули, че ги догонват освирепели кучета те се обърнали с лице към тях. Прибрали ръцете си за молитва пред гърдите и насочили лице към небето.
Всеки знаел, че кучетата след минути ще настигнат християните и ще ги разкъсат. Много от затворниците закрили  с ръце очите си.
Но какво е това? Гладните кучета стигнали до християните, отскочили в страни от тях и започнали да ги обикалят в кръг. Злият лай преминал в радостно ръмжене. Кучетата пълзели около християните и започнали да лижат краката им.
Едва сега след като било прекратено злобното лаене на кучетата всички чули, че двамата мъже пеели.
Затворници и част от охраната започнали да се кръстят и да плачат. Началникът на лагера бил навел глава и като че ли се затворил в себе си.
Накрая кучетата били извикани, а на християните било заповядано да се върнат в строя.
Един от присъстващите очевидци по-късно разказвал:
– В този момент, аз разбрах, че има сила, която може да надвие всяка друга сила. През тези дни много от затворниците приеха Господа, в това число бях и аз.
Всички са безсилни там, където Бог изявява Своята сила.