Празник бе, така наречената Лазарова събота.

Една група от младежи се бе събрала да обсъди причината за празнуването.

– Това е една невероятна история, – махна перчема си от очите Стойо.

– Удивителна е, защото в нея виждаме Христос плачещ, скръбен и възмутен в духа, – отбеляза Драгой.

– Творецът е плачел над унищоженото творение, – забеляза Трифон.

– Това е плачът на Любовта над живота, който Го е предал, – добави Сава.

– Те взеха приятеля на Исус, и го скриха под камък, защото той вече смърдеше и живите вече се страхуваха да бъдат с него. Всички без изключение знаеха, че един ден ще се сблъскат с това слизане в царството на тлението и мрака, – уточни Йовко.

– Наистина Исус проля сълзи, понеже скърбеше, – потвърди Драгой. – Така бе предизвикана смъртта като последен враг.

– Там, във Витания, на гроба на един приятел, настъпва часът на Христос, за който Той копнееше, – постара се да обясни Матей. – Това бе часът на последната среща и борба между светлината и мрака, който се бе възцарил в света и го бе превърнал в царството на смъртта. Христос хвърли това предизвикателство като прояви силата на Божествената любов.

Младежи използваха затоплянето на времето и излязоха на разходка.

Разговорът дойде спонтанно. Той бе породен от нещо, което бе в сърцата на тези млади хора и силно ги вълнуваше.

– Гладът на душата е един и същ, независимо от това дали живееш в дворец или бедна колиба, – изпъшка Симеон.

– Така си е, – веднага се съгласи Станчо, – няма значение дали си секс символ, известна филмова звезда, популярен шоумен или отдадена съпруга и майка.

А Васил добави:

– Които и да сме, където и да ни е отвел живота, колкото и да имаме или нямаме, вечно жадуваме за повече. Искаме да сме по-богати, по-красиви и нещата да стават по-бързо. Търсим нещо, което да засища духовния ни глад.

Симеон леко се усмихна:

– Някои хора признават своя глад и се стремят да го задоволят по приемливи начини, според тях, като образование, кариера, влиятелни приятели или престижна служба.

– Да но има и такива, които са отчаяни и ядосани, – отбеляза Калин. – Те задоволяват духовния глад с безразборни връзки, злоупотреба с наркотици, алкохол и дори насилие.

– Каквото и да правим, всички се нуждаем от Бог, – констатира Димчо.

– Не всеки би се съгласил, – промърмори Трифон. – На някои им се струва глупаво.

– Единственият начин е да опитат, – подхвърли весело Жоро.

И всички се засмяха.

Той стоеше пред Бога и обвиняваше този или онзи ден и нощ. Бе много изобретателен, не му се свидеха лъжите и изопаченията.

За да убие, открадне и унищожи потенциала даден от Бог на човека, създаваше диалог около греха, който държеше индивида в постоянно усещане за недостатъчност.

Целта му бе човек да живее в срам.

Вината се отнасяше за това, което бе сторил Борис, но срамът засягаше неговата идентичност.

– Бог ми е простил извършеното, – казваше си Борис.

Но позволяваше на обвинителя да го засипва с лъжи, относно неговата същност.

Това парализираше и пречеше на Борис да извърши Божията воля в живота си.

Още като младеж бе слушал от своя наставник:

– Призовани сме да използваме дарбите и талантите, дадени ни от Бог, за да променяме света, но ако не се отърсим от срама и чувството за недостатъчност, никога няма да можем да постигнем в пълнота това, за което Той ни е създал.

Борис бе уверен:

– Исус подмени греха ми със Своята праведност на кръста. Той ме направи ново създания. Аз съм Божие дете, напълно опростен, покрит с благодат и изпълнен със сила за да върша дела за Негова прослава.

Гласът на срама се противопостави:

– И ти вярваш на това? …. Това те успокоява? …. А това, което си извършил ….?

Това бе порой от лъжи и съмнения, които искаха да замъглят истинската идентичност на Борис.

Въпреки натиска, той успя да се отърси:

– Трябва да помня добре, какво Бог казва за мен, – изрече със силен глас Борис. – Аз съм Негово дете. Исус дойде, за да живея пълноценно. Отхвърлям срама и ще следвам Божията воля за моя живот.

Радко бе популярен механик в района. Той често се изтощаваше, но не от работа, а от измисляне на фалшиви автомобилни части, които трябваше да бъдат поправени.

– Господине, днес продадох толкова много резервни регулатори на двоично уплътнение, – обясняваше той на един свой клиент. – Не съм бил толкова уморен, откакто миналата седмица разпродадох хидростатичните въртящи се изпускателни синхронизатори.

Отсреща го слушаха внимателно, защото знаеха, че е професионалист.

Радко внезапно спря и се извини на клиента си:

– Съжалявам, но трябва да поръчам кристална черна дъска за долната част на смукателната тръба.

Понякога просто им казва:

– Трябва да поръчам част, а това ще отнеме четири седмици, за да стигне до тук и струва 1000 лева.

А всъщност по този начин си осигуряваше време за почивка, за това и измисляше всичките тези фалшиви автомобилни части.

Клиентите дори го хвалеха за опита му и приятното обслужване.

Един дори написа похвална рецензия в местния вестник:

„Той ме заведе под колата, за да ми покаже точно къде е винтът с нажежаема жичка . И ми обясни как се нуждае от специален ключ, за да свали целия двигател и да го смени. Той е страхотен механик“.

Радко скоро нае един младеж, за да му създаде база данни с фалшиви автомобилни части.

Сега вече не му се налагаше, да се изморява, като измисляше нови такива.

Местната християнска общност бе ужасена:

– Представете си, сред нас има много изостанал човек. Той не само чете Библията, но и вярва, че тя просто означава това, което казва.

Марко, скромен младеж, бе смутил всички вярващи.

– Мислехме, че е интелигентен и човек със здрав разум, – каза някой.

– Невероятно, чете Библията всеки ден и необяснимо я възприема буквално, без да извършва никаква теологична гимнастика, за да излезе със символични тълкувания, – възмути се друг.

– Той е пълен идиот, – развика се приятел на Марко, – Познавам го от дълго време, но сега, след като разбрах, че чете Библията си и вярва, че тя просто означава това, което пише в нея, съм напълно изумен. Ето на вчера го питам:“Библията означава ли какво казва?“ И той ми отговаря :“Да“. Невероятно!

Другите му приятели също бяха изненадани да разберат, че Марко е умствено изостанал.

– Някои хора са наистина глупави, – категоризираха го веднага.

Марко не се притесняваше, а заявяваше:

– Вярвам, че Библията казва какво всъщност означава! Аз може да съм изостанал и невежа, но приемам Божието Слово за чиста монета.

Край него хихикаха:

– Той очевидно не знае как да чете Библията. Нима не разбира, че трябва да я превръща в някакъв мистериозен пъзел, който Бог е направил наистина труден за разбиране от хората?

В замяна на това Марко бе щастлив. Той живееше живот изпълнен с вяра, за разлика от неговите теологични приятели.