Разговаряли млади съпрузи.
– Знаеш ли скъпа, когато бях мисионер в Русия, бях поканен в града, където живееха бивши служители на КГБ. Беше много интересно, но не рискувах.
– Защо?
– Един от тях е имал мечта да убие американец и изведнъж да му се предоставя в ръцете…
– Пропуснал си такава прекрасна възможност, да умреш за Христос! – възкликнала изненадано съпругата.
– Знае ли, на мен повече ми харесва стихът от Библията: „А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия…“
– Много ревностен е бил отец Браун като мисионер, – казал един енориаш.
– Защо? – попитал друг.
– Когато канибалите го сложили в котела той възкликнал:
„Надявам се, поне сега да почувстват вкуса на религията!“
Реджеп Мустафа работеше като мюсюлмански мисионер в Индия. Той беше ревностен разпространител на исляма. Владееше няколко езика. Бе начетен и образован. Той бе търпелив и умееше да изслушва другите. Благодарение на тези си качества имаше голям успех сред хората.
Веднъж срещна млад неутвърден християнин, когото убеди да приеме исляма. Младежът донесе Библията си, за да я изгорят, но Реджеп не я унищожи веднага. Той пожела да се порови малко в нея.
За тази Книга какво ли не бе чувал, дори че и за Мохамед пише вътре. Когато започна да я чете интереса му се разпали към нея.
За да не разбере жена му с какво се е захванал, той се затваряше в стаичката си и там прелистваше страница след страница, а след това грижливо скриваше Библията от своята съпруга.
Колкото повече четеше, толкова повече се разпалваше жаждата му за истината. Това, което прочете в тази необикновенна Книга силно го разтърси. Отвориха очите му.
– До сега не съм и предполагал, че толкова време съм лъгал не само себе си, но и хората, – каза си Реджеп.- Не в Корана, а в Библията е написана истината. Исус е истинският Бог. На Него искам да се покланям и за Него искам да привличам души за спасение.
Копнежът на ислямският мисионер бе да стане християнин. Младият ратник на Мохамед бе победен от истината и сърцето му закопня да се срещне с други християни.
Но преди това той реши да сподели със съпругата си това, което е станало с него.
– Искам да ти съобщя нещо много важно, – каза той на жена си. – Аз се промених. Станах християнин. Ще ме напуснеш ли за това?
Тя го прегърна и си призна:
– Мили съпруже, когато отсъстваше, аз отивах в твоята стая, вземах книгата, която толкова старателно бе скрил и четях. Това, което узнавах от нея, като че ли ме събуди от дълбок сън и аз станах християнка.
За младото семейство започна нов живот под закрилата на Бога.
Каква радост! Пълна и окончателна победа.
Казва се: „Искайте и ще получите“.
Един ден Светльо помоли един американски мисионер:
– Моля ви благословете младежкото ни служение с notebook.
Мисионерът веднага се съгласил, без да задава излишни въпроси, за вида, големината, марката на исканото от младежа.
Няколко ден по-късно Светльо получил като подарък купчина тетрадки ….
С хавайските мисионери е свързан един известен плик.
На него били залепени две хавайски марки по две и пет цента и две американски по три цента.
Според легендата през 1870 г. пликът заедно с други ненужни книжа бил хвърлен в пещта. Въпреки това, той бил плътно опакован и успя да избегне огъня. Изгоряла само едната страна на плика.
Фабриката с пещта, където станало горенето на плика била закрита за цели 35 години.
Когато решили да я възстановят един от работниците, ценител на марките, забелязал уникалния плик.
През 1995 г. го продал за 2,1 милиона долара.