Може да сте имали добра година или лоша година. Но тъй или иначе ние стигаме до края на 2016 г. и вероятно сме доста уморени. Износени сме физически, умствено и духовно.

Но има надежда! Бог не иска да мине през още една година, без да имате мир. Какъв точно мир?

Първо, мир с Бога. Това е духовен мир, а това е най-важното. Той засяга всичко останало. В Библията се казва , че Бог изпрати Христос да ни примири със Себе си.

Бог не иска от нас да живеем откъснати от него. Мирът с Бога не идва от това, което правим. Той идва от това, което Исус Христос извърши за нас на кръста.

Има и емоционален мир. Когато имаме мир с Бога, получаваме Божият мир вътре в себе си. Бог иска мира му да се пренесе в живота ни.

Еврейската дума за „мир“ в Библията е Шалом. Тя означава повече от просто приключва на военните действия.

За тези, които са с разбито сърце, Бог дава утеха и мир. За тези които имат объркано сърце, Той  дава ръководен мир. На тези с засрамено сърце, Бог дава прощаващ мир. Когато сме притеснени, Той ни дава увереност и спокойствие.

Бог осигурява спокойствие за всеки проблем.

Колкото по-далеч сме от Бога, толкова повече нашите взаимоотношения с другите са объркани. Ако искате да укрепите отношенията си с другите хора, вашия съпруг, децата ви, приятели, колеги, ….укрепете отношенията си с Бога. Това ще е напълно достатъчно.

Мирът не е непостижима меча. Това е безплатен дар от Бога.

Трима мъдреци спорили, кое е важно за човека, миналото му, настоящето или бъдещето му.

Един от тях казал:

– Моето минало ме прави такъв, какъвто съм. Аз умея това което съм научил в миналото си. Отдава ми се тази работа, която по-рано съм вършел. Харесват ми хора, които са били добри с мен в миналото и такива, които приличат на тях.

– Не съм съгласен с това, – казал един от останалите двама, – ако ти си прав, човек е обречен, да седи като паяк в паяжината на своите привички. Човек твори бъдещето си. Не е важно какво зная и умея сега. Ще се уча на това, което ще ми е потребно за бъдещето. Моята мечта какъв ще стана след две години е много по-реална, отколкото спомените, какъв съм бил преди две години, защото моите действия зависят не от това, какъв съм бил, а от това, какъв искам да стана. Обичам да се срещам с нови хора, не приличащи на тези, които съм срещал преди.

– Вие съвсем забравихте, – намесил се и третия, – че миналото и бъдещето съществуват само в нашите мисли. Миналото го няма, бъдещето също. И независимо дали си спомняте миналото или мечтаете за бъдещето, вие действате само в настоящето. Само  в настоящето можеш да промениш своя живот. Нито миналото, нито бъдещето са ни подвластни.

Миналото не можеш да промениш, бъдещето не е още настъпило, но то зависи от това, което вършиш сега.

Имаш ли кураж да тръгнеш към своята мечта? Престраши се и тръгни въпреки всички неизвестни.

Ако проявиш съмнение в начинанието си, ти се обричаш на несигурно постижение.

Ако тръгнеш и да дадеш всичко от себе си, ще създадеш необратима ситуация.

Ако не я превърнеш в такава, ще бъдеш изкушаван да се върнеш към изходното си състояния.

Промени в цвета на кожата на Майкъл Джексън през живот му са причинени от витилиго. Интересното е, че болестта се е предала само на най-големия му син Принс Майкъл Джоузеф Джаксън.

Канадският модел Вини Харлоу известен като Шантел Вини, още от детството си е страдал от витилиго. Но това не попречило да се изпълни мечтата му, да стане модел.

Пащърнакът се използва в хранителната промишленост и във фармацевтичната индустрия.

От плодовете и семената на пащърнака фармацевтични компании произвеждат лекарства, които лекуват редица заболявания на кожата, включително витилиго.

Експериментално е доказано, че фукумарините на пащърнака повишават чувствителността на кожата спрямо ултравиолетовите лъчи, което спомага за пигментацията на обезцветените участъци от кожата при хора страдащи от витилиго.

Сара от известно време се бе заела да учи езика на глухонемите. По цял ден переше ръце, съпроводена от усмивките и болезнените подигравки на близки и приятели.

Тя работеше в малък магазин и мечтаеше за времето, когато ще влезе някой глухоням да пазарува при нея и тя ще го обслужи, все едно в него няма нищо особено, което да го отличава от останалите хора.

Приятелката ѝ Лора казваше:

– Един здрав човек, никога не би разбрал инвалид. Има ли смисъл да се стараеш толкова?

– Обществото не дооценява как се чувстват такива хора, – казваше Сара. – Те имат нужда от разбиране и подкрепа. Бих искала да окажа помощ някой без крайник или лишен от слух, очи, ….

Един ден  мечтата на Сара се сбъдна. В малкото магазинче влезе младеж. Той пристъпи малко неуверено и притеснено към нея. Извади от джоба си смачкан лист и се приготви да обясни на продавачката какво иска.

Но изведнъж Сара вдигна ръце и заговори с него на езика на жестовете. Младежът остана поразен., но и радостен, че се е намерил човек, който го възприема като останалите, без недостатък.

Докато младежът пиеше кафе, Сара му подаде бележка. В нея бе написано:

„Научих езика на жестовете, за да можете да се чувствате тук добре, както всички останали хора, които пазаруват при мен“.

Какъв ли щеше да стане света, ако всички мислеха и постъпваха като Сара.