Камен приличаше на натежало буре. Снегът под мечешките му стъпки скриптеше.

Брат му Радой бе негова пълна противоположност. Мязаше на окастрен дъб. Той бе пристегнал цървулите си, в които бе прибрал опримчените си навуща със засукани в тях шаячни гащи. Когато минаваше през снега, сякаш прекосяваше река.

– Бате, – каза Радой, – този сняг ще даде сила на лозята. Хайде да удвоим родитбата, като ги отрежем на три четири очи.

– Не бива да ги пришпорваме, – Камен потупа по рамото брат си. – В противен случай през следващата година ще искат да си починат. Помниш ли какво ни казваше дядо Лозан? Лозето е като добиче, човек не трябва да му дава зор. Всичко трябва да е с мярка, да има за теб и за продан.

– Май, че си прав, – съгласи се Радой. – Ето ябълката айвания дето расте на двора е от семка и расте на воля, но една година ако даде плод, на другата може и да няма.

– Това дърво само се нагажда, – поясни Камен. – Тъй едно време са се приспособявали дивите лози в гората. Растение ли е или животно, оставено само на себе си, подивява. Добрия стопанин знае какво да окастри или прибави към него, за да го опитоми. За всичко трябва да има мярка.

Днес бе празника на лозаря. Празник, който не се тачеше другаде така. Камен от време на време потупваше с извития си нож широките си гащи. Радой пък преместваше своя малък сърп от ръка на ръка, като наместваше презрамките на тежката си чанта.

Двамата братя вървяха и мълчаха.

Камен машинално поглаждаше мустаците си, а Радой обираше от голобрадото си лице зиморничавия хлад. И двамата с нетърпение очакваха веселбата на площада, където въпреки студа щяха да се вият буйни хора.

Виктор се улови, че изпада в своеобразна мечтателност. Той стана от пейката и тръгна надолу към езерото. Там работниците по почистването товареха каруци с изсъхнали листа и нападали клонки.

Като повървя по алеята Виктор видя Нено. Той бе от съседното село. Селянинът над ризата си бе надянал раздърпан елек, а на краката си захабени панталони.

Веднъж Нено бе насочил погледа на Виктор към една патица от езерото. Птицата накуцваше, но не това бе заинтригувало селянина.

– Вижте, – почти шепнешком каза Нено, – патицата с човката си измъква мокра глина и я наслагва върху наранения си крак.

Двамата дълго гледаха това интересно самолечение.

От тогава Виктор, който бе запален орнитолог, запомни името, усмихнатото лице и пъргавия поглед на невестулка, които съпътстваха Нено.

Два дена по-късно Виктор бе споделил с един от своите приятели:

– Простите хора, които умеят да четат мъдрата книга на природата, не са за подценяване в сравнения с тези, които са естествоизпитатели и пишат научни трудове.

– Добър ден, – поздрави Нено своя стар познат.

– Добър да е, – усмихна се Виктор. – Гледам от към вашето село се издигат много пушеци. Да няма пожар.

– Няма пожар. Благовец е. Хората горят бурените, дворовете си чистят.

– Тогава, я кажи на хората да палнат оня куп с листата. Нека на Благовец лъхне огъня и при нас.

– Дадено, – покорно каза Нено. – Ние и преди искахме да палнем един огън, но жена ви се възпротиви. Каза, че пушека ще одими всичко.

– Щом ти казвам, направи го, – строго нареди Виктор.

Нено се зарадва и закачливо добави:

– Ще прогоним змиите, а после ще прескачаме и огъня.

Виктор крачеше вече по-нататък из алеите, когато си спомни думите на един от професорите си:

– Древните германци боготворели „живия огън“, – казваше преподавателят им, – тъй като огъня пречиства въздуха при настъпване на епидемии. За това не трябва да делим магията от науката, защото едното е първичната стъпка, а другото по-късната.

„Еликсир на вечната младост“, „Подмладяваща ябълка“, „Философският камък“….. Наричайте го както искате, но това е вярно за него.

Неговите полезни свойства всъщност се явяват тайната на дълголетието.

Доказателство за това са самите пчели.

За сравнение, средностатистическата малка труженичка живее около три месеца, докато майката, която се храни с пчелно млечице, живее десет пъти повече. Срокът на живота ѝ е 2-3 години.

Пчелното млечице може да се употребява вътрешно или да се използва като маска за лице, крем и т.н.

Млад монах вървял по пътя, бързайки да стигне до манастира си преди залез слънце. В едно село срещнал жена, която държала коза, вързана с въже.

– Моите деца седят гладни,- обърнала се жената към него. – Помогни ми да заколя козата. Аз съм вдовица и няма кой да се погрижи за нас.

– Забранено ми е да убивам животни, – обяснил монахът и си тръгнал.

Изведнъж чул признанието на жената:

– Отдавна те познавам. И всеки път, когато преминаваш през нашето село, аз ти се възхищавах, като те гледах през прозореца. Молбата ми да заколиш тази коза е само повод, да се запозная с теб.

Монахът я погледал изненадано.

– Аз съм млада и красива жена, желая някой да ме гали и люби, – добавила жената. – Моля те прекарай с мен една нощ, а сутринта продължи по своя път.

– Не мога да прекарам нощта с теб, – казал монаха.

Когато чула тези думи, жената закрила с ръце лицето си и заплакала. След това извадила от чантата си бутилка вино и му предложила:

– Да пийнем по едно поне.

Монахът почувствал, че трудно ще може да откаже трети път, гърлото му било пресъхнало и той пийнал малка глътка …..

На сутринта, отваряйки очи, монахът се намерил в леглото със същата жена.

На печката в голям котел се варило козе месо, а на масата стояла празна бутилка от вино.

Родителите на Алекс и Тереза ги посъветваха да прекарат първата брачна нощ в хотелска стая. И те се съгласиха, щяха да бъдат сами и никой нямаше да ги притеснява.

Когато влязоха в избрания хотел Тереза не можа да скрие възмущението си:

– Това хотел може ли да се нарече? Чаршафите подпечатани с печата на „Министерство на здравеопазването“, водата в банята бе хладка и на всичкото отгоре щорите изобщо не могат да се спуснат.

– А и този прожектор, който свети от съседния строеж, – въздъхна Алекс.

Като съпруг и глава на семейството, Алекс реши да въдвори малко ред.

Той стъпи на стола и реши по-силно да дръпне щората. Тереза отдолу гледаше и се чудеше как да му помогне, когато …..

Щората се откачи, поради силното дърпане, полетя към Тереза и я удари в окото.

– Трябва със студено да го наложим, – каза съчувствено Алекс, когато видя пострадалото око на съпругата си.

Извадиха от хладилника изстуденото шампанско и вместо да си пийнат от него, Алекс го наложи върху удареното око на Тереза.

На сутринта младата съпруга се огледа в огледалото и тъжно изпъшка:

– Сдобила съм се с огромна синина на лицето.

Алекс с болка погледна младата си жена.

Когато слязоха във фоайето, за да предадат ключа на стаята си, едни от служителите на хотела ги изгледаха с присмех, а други със съчувствие гледаха младата булка.

– Явно нощта е била доста бурна, – засмя се един от тях.

А друг прибави:

– Успял е да я насини дори …. Какво ли ги чака по-нататък?

А майката на Алекс, когато младоженците се прибраха в къщи, разбра всичко по своему. Тя отведе сина си настрани и тихо му каза:

– Сине, извинявай, че ти се меша, но това е отживелица от миналото. Дори и да не е девствена, това не е повод, да ѝ посягаш

Алекс се опита да ѝ обясни за запъналата се щора, но чувстваше, че не му вярва. Останалите също с недоверие се отнесоха към обясненията му.

Най-накрая на двамата младоженци им дойде до гуша да се оправдават.

И когато питаха Тереза какво се е случило, тя отговаряше:

– Съпругът ми ме наби!