В малък оазис в пустинята растяло малко красиво палмово дръвче.

Веднъж край него се завъртял един лош човек. Гледайки, колко крехка и нежна е палмата, пожелал да я унищожи. Взел един голям камък и го заклещил в корените на дървото.

Младата палма правела много опити да се освободи от него, но не успявала.

За да може да живее с този товар, палмата започнала да пуска много дълбоки корени в земята. Благодарение на това, тя станала най-голямото и най-силното дърво в оазиса.

След години от там минал пак същия човек и пожелал да види какво е станало с малката палма, която искал да унищожи.

Когато застанал пред нея, не могъл да я познае. А тя му казала:

– Трябва да ви благодаря, тъй като камъкът, който поставихте между корените ми, ме направи по-силна.

Cocos nutifisera solitaria е характерен вид за открито море. Тя е забележителна с това, че нараствайки отделя в корените си отрова, която е смъртоносна за другите палми.

Ето защо и на най-малките островчета има само по една такава палма.

Множеството карикатури изобразяващи безлюдни острови, не минават без палма. И тази интерпретация за изолиран  и самотен май ще излезе вярна.

Мисля си за повечето обезверени хора, които като тази палма излъчват ярост, жлъч и омраза. Така те прогонват хората около себе си. Самотни са, но не дават никой да ги приближи. Решилият се да прескочи тази бариера е залят от вълна на отчаяние и омраза, излъчваща се от самотника.

Папа Франциск I счупи всички рекорди по „юдофилия“, проявени от предишните негови предшественици.
Той се е съгласил, че „във всеки християнин седи евреин“, и заявил, че „не може да бъде човек истински християнин, ако не признава еврейските си корени“ – „не в расов, а в религиозен смисъл“, пояснил е понтификът.
Подчертал е съхраняващото се присъствие на юдеизма в християнството. Франциск е отишъл още по-далеч и от Йоан Павел II, като нарекал евреите „по-големите братя“ на християните.
Папа Франсис I е казал, че всеки ден се моли с псалмите на Давид, като евреин, а след това изпълнява обреда на Евхаристията като християнин.
В обширно интервю за испанския вестник La Vanguardia понтификът е изразил мнение, че диалогът между юдаизма и християнството трябва да включва проучването на еврейските корени в християнството и „разцвета на юдаизма от християнството“. Папата е признал, че тази тема е много трудна и взривоопасна, но „могат да живеят като братя“.
Понтификът се е изказал срещу всеки религиозен фундаментализъм, твърдейки, че той се основава винаги на насилие, а насилието в наши дни „в името на Бог“ е абсурдно.
На въпроса: Какво го е накарало да отиде в „окото на урагана“ – Близкия изток, той казал, че го е поканил призидента Перес. И знаейки, че неговия президенски мандат привършва побързал да посети Светите места.
Папата казал, че всеки християнин трябва да посети Светите земи, тъй като там „всичко е започнало“, там „небесата са се спуснали над земята“ и „може да се усети, какво ни очаква в бъдещия живот, в небесния Йерусалим“.

Над създаването на концептуалния суперавтомобил от известната марка Cadilac Estill е работил дизайнер от Лос Анджелис с полски корени Ондржей Жирец. Замисълът на този проект е роден от  идеята за препроектиране на класическата марка Cadilac, като се използват нови технологии, чрез които тя да се адаптира към реалностите на не толкова далечното бъдеще.
Очакваният и желан резултат е създаването на концепцията, която да утвърди във всички мнението, че в славна история на производителя на  престижните автомобили Cadilac се пуска нова форма и се въвежда футуристично нова визия и разбиране за изискванията и възможностите на новите автомобили в бъдещето.
От по-старите модели Cadilac е взето “ фюзелажа“, намиращ се между двете дълги страни на стените на тялото.

Корените на дървото са дълбоко зарити в земята, а своите листа и цветове то устремява към небесата. Стои изправено и устремено нагоре.
Мълчи, само вятарът понякога шепне в листата му. Всеки застанал под него се успокоява и вдъхва свеж въздух.
То предлага закрила от палещите лъчи на слънцето и студените струи на проливния дъжд. Радва очите на хората с цвета си и ги храни с плодовете си.
Дървото не иска нищо в замяна. То е безкористно и съвсем не се притеснява от това, какво ще направим с неговите дарове. Ден и нощ се грижи да изхрани плодовете си, а когато узреят ги дарява на хората.
Дървото расте винаги насочено към светлината. Използва всяко достъпно пространство, за да получи повече и повече светлина.
Вземете пример от дърветата и станете спокойни, прекрасни и щедри.