Дора много се зарадва, че ше има гости. Бързо прогони студа от стаите. Мислите ѝ тичаха към тези, които щяха да дойдат при нея. Не бе виждала дъщеря си откакто роди, а и малко повече щеше да се порадва на внучката си.

– Ще прекараме чудесно, мамо, не се притеснвай, – каза Роси, когато пристигнаха с Младен и бебето. – Освен това Младен ще ни помага. Луд е по малката и не откъсва очи от нея.

– Не е ли странно? – Погледна Дора дъщеря си. – До сега не съм виждал мъж толкова привързан към детето си. Не, в това няма нищо лошо…

– Понякога ми се иска да не беше чак такъв, – каза мрачно Роси. – Бих искала да ме остави сама да се грижа на нея.

– А ми ти, как се чувстваш у дома с Дени? Сигурно нямаш минута свободно време. Нали работата ти не ти липсва много?

– Тук е чудесно, – каза внимателно Роси, като избегна въпроса на майка си.

Чувстваше се изтръгната от корените си, самотна и много объркана. Напоследък, когато Дени спеше повече, тя беше по-добре. Дните бяха  добили по-определена форма, но въпреки това работата ѝ липсваше ужасно много. Липсваше ѝ напрежението, бъркотията, радостта от хрумналите нови идеи и самото им осъществяване, колкото и трудни да бяха. Липсваха ѝ хората, които се интересуваха от нещата, които я вълнуваха и разбираха амбициите ѝ.

Тя искаше да угоди на мъжа си, да бъде добра майка и съпруга, но нямаше признанието за постигнатите успехи, наградите, които вървяха редом с работата ѝ. Не можеше да се отърси от всичко това и да забрави.

Когато се роди Дени, трудно си представяше как ще остави. Обичаше я прекалено много. Надвесваше се над нея докато спеше, следеше всяко нейно трепване. Никога няма да забрави деня, когато Дени ѝ се усмихна за първи път. Беше я нахранила и повдигнала да се уригне, когато забеляза как сините ѝ очички не се откъсваха от нея. Дени внимателно разглеждаше майка си. След това розовите ѝ устнички се разтвориха в прекрасна усмивка.

Роси беше трогната, тя усети как очите ѝ се напълниха със сълзи, а сърцето ѝ се изпълни с безмерна обич.

Само веднъж беше изпитала подобно чувство, когато усети Дени да се движи за първи път в нея. Нещо трпваше и изчезваше в корема ѝ. Тя не беше просто бременна, а майка. В нея растеше малко човече. Сподели с Младен преживяното и двамата очакваха с нетърпение следващото потрепване. Когато го усетиха, Младен нежно придърпа Роси към себе си, целуна я и каза:

– Обичам те.

В подобни моменти тя знаеше, че е постъпила правилно.

Една малка птичка всеки ден се криела в клоните на едно сухо старо дърво, което стояло в средата на огромна пустиня.
Но веднъж връхлетял ураган и изтръгнал старото дърво с корените.
За да намери ново укритие, малката птичка прелетяла стотици километри. Най-накрая стигнала до градина, където ромолела вода и ухаели цветя, а дърветата били натежали от узрели плодове.
Ако беше оцеляло сухото дърво, нищо не можеше да накара птичката да остави мястото, където толкова дълго се е приютявала.

Една жена, която била мисионерка в Китай, паднал в японски плен по време на Вротата световна война. Тя успяла да скрие забраненото за четене Евангелие от Йоана. Преди сън го отваряла и научавала наизуст по един пасаж от него.
Когато затворниците били освободени, повечето от тях едва си движели краката, но мисионерката изглеждала бодра.
Някой казал:
– Навярно там са ѝ промили мозъка.
Кореспондент на списание „Life“ взел интервю от нея, след което казал:
– Да тя наистина има промит мозък. И това е направил Бог.
Не само четете Словото, но и Го учете наизуст. Навярно в началото ще ви бъде трудно, но повтаряйте постояно стих по стих и ще видите как Словото постепено ще пусне корени в сърцето ви. Когато в живота ви има трудности, тези стихове ще се появят от паметта ви и ще укрепне вашата надежда.
Пазете в сърцето си Божието слово. То е пригодно, нужно, важно и полезно за всеки случай.

След получаване на редица престижни награди в чужбина, изобретението на израелски ботаниците наричено ​​“босилек дърво“ е на разположение сега в Израел.
Дървото е създадено от Hishtil, най-голямата компания, специализирана в декоративно и приложни селското стопанство.
Компанията има повече от тридесет години опит в развъждането и почти 1000 служители в Израел. В допълнение, тя притежава редица офиси в Европа и Съединените щати. Hishtil е създала глобална мрежа от разсадници, която включва пет плантации в Израел и шест – в смесени предприятия – в ​​Турция, Италия, Южна Африка, България, Франция и Босна, както и в няколко други места.
Босилекът е билково растение, което обикновено се отглеждат директно на земята, но в този случай босилекът расте на малък храст, който може да се сложи в саксия или да  се засади в района, така че да има босилекови листа през цялата година.
Това спестява време, усилия и пари на земеделските производители, които са принудени да се засаждат босилек всеки път, когато реколтата се прибира.
Дървото е създаден от присаждане на корените на босилек към миниатюрно бонсай растения.
Дървото е станал много популярно в Съединените щати и Европа, където е започнало да се изнася през изминалата година.
Преди няколко месеца, компанията Hishtil спечели наградата за най-добро ново декоративно растение от селекцията на Института на растенията в Есен, Германия, където се провеждат най-големите изложения в света по градинарство.
Листа от босилека дърво са особено ароматни и вкусни, те могат да се използват в салати, супи и други ястия, когато готвите. През лятото дърво се покрива с бели цветя, които цъфтят дори и при директна слънчева светлина. Растежът на дървото продължава в продължение на няколко години и дава годишно няколко реколти листа.

В природата има много интересни растения. Едни предизвикват възторг, други отвращение. В Африка има растение, което е трудно да се нарече такова. То по-скоро е гъба. И името на цветето идва от думата „гиднор“, което идва от гръцки и означава гъба. Става дума за необикновеното растение африканска гиднора.
Това е насекомоядно хищно растение. То има огромни корени, като змии, пълзящи на различни страни. Напипа ли корените на друго растение присламчва се към тях и изпива всиките сокове на последното. Това растение е паразит.
Когато дойдат дъждовете гиднората се появява над земята и разкрива цветовете си. Те достигат до 15 сантиметра и имат ярко червена окраска. Цветът издава миризма на нещо загнило, разлагащо се. Но към тази пъстрота и отвратителна миризма летят различни насекоми, опрашващи гиднората. Разтваряйки напълно цвета си, с миризмата си може да задушат заек, но така привлича много бръмбари и мухи. Те влизат дълбоко в цвета и растението ги поглъща. А когато цветът завехне и започне да гние, ставя място за личинките на бръмбарите
Африканската гиднора дава плодове, които могат да се ядат. Те са добро лакомство не само за животните, но и за местните хора. Смята се, че някои части на това растение са лечебни.