Проповедникът от Кентъки, който участвал в телевизионно риалити шоу за укротяване на змии починал след ухапване от змия.
Джеймс Кутс е бил ярък последовател и представител на църковното течение „змиеносци“.
В телевизионното шоу  Snake Salvation – „Спасение чрез змии“ проповедникът заявил, че съгласно Библията, ухапването от змия няма да навреди на вярващите, докато те гледат към Бога.
Реалити шоуто се излъчвало по National Geographic, в него Кутс вземал всякакви отровни змии – медянка, гърмяща змия и вид отровна усойница.
Водещия отбелязал:
– Дори и след като е загубил половин пръст след ухапване от змия и е бил свидетели на много смъртни случаи от змийска отрова, Кутс продължава да вярва в своята мисия за хващането на змии в името на своята вяра“.
През февруари 2013 г. Кутс условно е осъден за една година  за това, че е преминал границата на Тенеси, имайки при себе си отровни змии. През 2008 г. бил арестуван, защото имал в дома си 74 змии.
В щата Тенеси било забранено опитомяването на змии още през 1947 г., след като 5 човека били ухапани в църквите. Кутс бил „змиеносец трето поколение“ и имал намерение да предаде своята практика в църквата на Пълното Евангелие в името на Исус Христос.
Църквите на змиеносците са църкви в САЩ, които отричат върховното образовано духовенство. Практиката да се хващат отровни змии се зародила в началото на XX век в Апалачите и играе не малка роля в църковната им дейност. Тази практика е извън закона на много щатове, но сега съществува в селските райони на Юга. Последователите на църквата на змиеносците смятат, че практиката за хващане на змии има древни корени. Те се позовават на цитати от Библията.

За хидравличната помпа на растенията, живеещи в сухи райони, има още една функция. С тяхна помощ се обезпечава влага на бактериите в горните слоеве на почвата, за да могат те активно да предават азот на растенията в достъпна форма.
Растения, които живеят в безводни области, се справят с недостига на вода с така наречените хидравлични лифтове или помпи, които изкачват водата от дълбоките слоеве на почвата, подавайки я на странични корени, лежащи върху сухата земя. Координирана работа на корените поддържа постоянното налягане на водата и тя може да се движи от корените към стъблото, където движението й се подкрепя чрез транспирацията на листата.
Въпреки това, ролята на хидравличната помпа не се ограничава само с изкачване на вода. Изследователите отдавна подозират, че растенията не напразно насищат горните сухи почвени слоеве с водата. По този начин те съживят родната микрофлора. Но експериментално потвърждение на това, се е отдало едва сега.
В рамките на няколко години, Джон Старк от Utah State University  и колегите му са изследвали живота на растенията в степите с пелин, близо до езерото Bер на границата на Юта и Айдахо. Биолозите се интересували от това, какво става с азотните съединения, от които се нуждаят растения, но не са достъпни за тях, без помощта на бактерии.
Проследявайки пътуването на изотопа 15N, учените открили, че хидравличните усилия на пелина стимулират активността на почвените микроби. Количеството на азота, което растенията абсорбират от околната почва благодарение на почвени бактерии , се удвоява и достигайки максимум до края на август. Тогава  пелинът оформя семената си и растението се нуждае от повече азот.
Интересното е, че тези микроорганизми не били свързани с корените на растението и нямат с тях специална симбиозна връзка.
Растенията поливат отстрани микробите с разчет, че получавайки вода, ще засилят отделянето на азот в почвата. И както изяснил експериментът, надеждата на растенията е напълно оправдана.
Въпреки че учените са се занимавали само с пелин, най-вероятно, така правят всички растения, които са предназначени да живеят на по-сухи места. Тези резултати са интересни сами по себе си, по отношение на „общата екология“, но учените се надяват тяхната работа да може да се пригоди за тези, които са ангажирани в селското стопанство.

През 1941 г., по време на концерт на Филхармонията в Норвегия в залата нахлула група от нацисти.
Тяхната цел била да хванат цигуларя с еврейски корени Ернст Глазер и да го предадат на германските окупационни власти.
Изведнъж диригентът Харалд Хейд казал на музикантите да изпълнят националния химн на Норвегия. Това предизвикало объркване сред атакуващите и позволило на Глазер да се скрие зад кулисите.

Не е лесно да блестиш! Светлината се добива с цената на това, което я поражда.
Негорящата свещ не свети. Горенето предшества сиянието.
Ние малко ще допринесем за другите, ако не сме самоотвержени.
Горенето внушава идеята за страданието. Ние изпадаме в ужас от всичко, което причинява болка.
Склонни сме да вярваме, че за да допринесем за доброто на света, трябва да сме физически силни, заети с неуморна дейност, а сърцето и ръцете да са изпълнени с желание за милосърдие.
Но когато попаднем в пустинно място, легнем болни на легло и организма ни се изтощи от болка, като че ли животът ни свършва, чувстваме се безполезни и не можем да направим нищо повече.
Въпреки това, ако сме търпеливи и покорни, можем уверено да кажем, че принасяма много повече полза за света и сме голямо благословение в дните на страданието и болката си, отколкото по времето, когато сме действали и сме могли да правим толкова много неща. Ние горим и сияем. Само, който гори, може да блести.
Славата на утрешния ден е пуснала корени в неприятната работа извършена днес.
Много гонят славата, но не искат да носят кръста, искат да сияят без да горят, но разпятието предшества коронацията.

Това обилно цъфтящо дърво расте в Западна Австралия. Известно е като коледно дърво, заради цъфтежа си по това време.
То почти няма коренова система. Води паразитен живот, като се прикрепя със своите шипове към корените на другите растения. По този начин черпи вода и минерали.
Упоритите издънки на това дърво са толкова развити, че не веднъж са били регистрирани разрязани подземни телефонни кабели.
Това принудило австралийската телефонна компания да прекара много по скъпи и защитени проводници.