Стефан, Лора, Милен и Дора често се събираха на кафе и дискутираха различни теми.
Днес беше облачно, но съвсем малко валя. Традиционно групичката се събра в близкото кафене. Дали заради тягостното време или неуспеха на някой от групата, но и четиримата изглеждаха подтиснати.
Изведнъж Милен изненадващо тропна с ръка по масата и попита:
– Каква представа имате за себе си?
– Много често имам много низко самочувствие за себе си, – призна Лора.
– И аз съм так, особено, когато се заредят неуспехите един след друг, – подчерта Дора. – Да си призная и при мен положението не е по-розово, – смотолеви набързо Стефан.
– Изненадан съм, – каза Милен. – Мислех, че само аз съм така. Много пъти съм се чувствал маловажен и то в най-неподходящите моменти, а това ме е депресирало.
– Вярно е, – каза Лора, – че често се чувствам недостатъчна и това ме е отчайвало, но в такива моменти си припомням какво Бог мисли за мен,
– Ние сме солта на земята и светлината на света, – допълни Дора. – Каква оценка само!
– Бог ни цени и ни го казва в Словото Си, – въодушеви се изведнъж Стефан.
– Съгласен съм, – каза Милен, – че Бог, Нашият Творец, ни обича. Той ни дава отговор във всяка ситуация.
– Ние сме ценни съработници в делото Божие в този свят, – каза Лора, – за това не бива да се чувстваме маловажни, недостатъчни и депресирани.
– Той ни придружава през трънливите места, – вече по- сигурно и уверено каза Милен. – Укрепява ни когато сме несигурни.
Атмосферата на масата се разведри. Младежите започнаха да се усмихват един на друг. Угнетените им души бяха намерили покой.
А на вън слаби слънчеви лъчи прорязаха облаците и улицата бе окъпана в светлина.
