Страхувате ли се да правите грешки? А защо да не ги правим?

Когато правим грешки, ние се учим на нещо ново, което не сме знаели до сега.

Ако признаваме грешките си, това ще ни помогне да се замислим и да поправим поведението си. Само ако нищо не правим, можем да не грешим, но понякога бездействието може да доведе до грешка.

Колкото повече опитваме и грешим, толкова по-бързо се учим, а това ни прави щастливи и удовлетворени.

Повечето хора няма да престанат да ни харесват или да ни се ядосват, че грешим, защото всеки осъзнава, че и той греши. Странно, но понякога се чувстваме неудобно край „идеалните “ индивиди.

Какво добро може да произлезе от една грешка?

Някои неща по-добре се усвояват, чрез допускане на грешки и учене от тях. Но нали така сме се научили да говорим, да ходим и хиляди други неща. Ще се откажете ли от такъв растеж?

Може да се окаже, че вашите несъвършенства и гафове са някои от най-големите ви активи.

Не се отказвайте от способността си да грешите , защото тогава ще спрете да вървите напред.

Представете си за момент само, че вие сте идеални, тогава няма нужда да учите, животът ви е лишен от предизвикателства и удовлетворението за овладяване на нещо, за което се изискват определени усилия. Това е все едно да знаете всички отговори и да печелите всяка игра.

Всеки проект ще има успех, защото всичко в него е направено правилно. Разговорите с хората няма да ви дават нищо ново, тъй като вие вече всичко знаете.

Как бихте се отнасяли към човек, който е безгрешен и знае всичко? Това не ви ли звучи самотно, скучно и отблъскващо?

Това е една от най-красивите коралови риби на планетата. Тези подводни жители плуват в тропичните и субтропичните морета в кораловите рифове на Индоиндийския Тихоокеански регион.

Интересното е, че императорският ангел сменя окраската си. Малките се появяват на бял свят черни с белоснежни и тюркоазени закривени линии и черна опашка с петна и ярко сини ивици.

Окраската на възрастните индивиди става ярко виолетова с тънки хоризонтални ленти в жълт и оранжев цвят.

Главата с възрастта става изумрудена отгоре и кафява отдолу, с забележителна маска около очите.

През брачния си период се групират по двойки. Изследователите смятат, че „двойката“ се създава за цял живот и ако едната „половинка“ умре, умира и другата.

Оказа се, че мозъкът насочва повече ресурси за обработка на информация, свързана със социалните ситуации и сигнализацията за заплаха.

При разтревожените хора обработката на информация за заплаха, става в зоната на мозъка, която отговаря за действията на индивида.

При хора, които не са разтревожени също се създават сетивни мозъчни мрежи. С тях те разпознават лицата.

По принцип, учените вече знаят, че тревожността повишава чувствителността към сигналите за опасност. Тази особеност си има и добра страна.

Разтревоженият човек има голяма вероятност да подейства в критична ситуация. Тук е важно, в каква посока гледа човек насреща.

Гневът изразен в погледа, предизвиква внезапна реакция на мозъка само за 200 милисекунди. Затова в тълпата човек е по-склонен да реагират на гневно лице, гледащо право към него.

Човек бързо реагира и на лице гледащо в друго направление, но имащо изплашен вид.

Положителните емоции не предизвикват такъв отговор.

Кучетата копират мимиките на лицето на някой друг индивид. Този феномен се нарича ‘емоционално заразяване“.

Подражанието на поведението е основна форма на емпатия, когато индивида споделя емоциите на друг.

Да се изучат мимиките на хората и кучетата е сложно, защото те имат различни лицеви мускули.

Ако куче играе с друго куче, може да се види мотивацията и емоционалното състояние на другото куче. Първото имитира израза и движенията на второто.

Кучетата са много по-социални за разлика от котките.

Кучетата могат в известен смисъл също „улавят“ човешки емоции, но не на всички хора, а само на своите стопани, защото много добре ги познават.

Изследователите са убедени, че кучетата повече копират поведението на познати. Средно 77 процента от кучетата са показали „висока степен на емпатия“.

Паяците от вида Theridion grallator, обитаващи само на Хаваите, имат невероятна окраска на тялото, наподобяваща усмихнато човешко лице.

Освен това, всяко оцветяване за различните индивиди е уникален.

Учените дълго са спорила, защо на тези паяци им е необходима такава окраска.

Според най-разпространената версия, „усмивката“ помага на Theridion grallator да обърка и изплаши хищници, например като птиците.

Поради малкия размер и живот под падналите листа, птици и други хищници едва ли биха забелязали тази рисунка върху коремчето на паяците. За това загадката с „усмивката“ все още не е решена.

Усмихнатият паяк е символ на дивата природа в Хаваите, но за съжаления този вид е застрашен от изчезване. Причина за това е човешката намеса в дивата природа на тези острови.

Внасянето на нови животни и растения по тези места е основната причина за изчезване на усмихнатия паяк.