Американски експерти показали уязвимостта на съвременните автомобили от хакерски атаки през Интернет.

До колко съвременните автомобили са уязвими пред хакерска атака? Оказва се, че доста. Толкова много, че квалифициран специалист може дистанционно да се свърже с колата и да унищожи основната система.

В необичайното изследване участвали двама бивши хакери Чарли Милър и Крис Валейсек, а също и редакторът на списание Wired Magazine Анди Грийнбърг. Журналистът поел кормилото на Jeep Cherokee, най-новия модел, а Милър и Валейсек се опитвали по всякакъв начин да му пречат.

Първоначално намесата на хакерите била незначителна. Например, те успели да изключат климатичната система на колата и да изкарат на екрана на мултимедийната система произволно изображение.

Но после те започнали да действат по-сериозно. Първо включили музика с пълна сила, след това активирали чистачките, а накрая изключили двигателя на автомобила.

Вторта част на експеримента се провела на паркинг. Милър и Валейсек дистанционно се свързали към волана на колата. Заключили вратите. Поиграли си с цифрите показващи скоростта на автомобила, а накрая деактивирали спирачките и колата влязла в канавката.

Уязвимостта на автомобила от хакерски атаки е свързан със слабостите на мултимедийния комплекс Uconnect, достъпа до Интернет и голямото количество електроника.

Специалистите отбелязват, че подобни хакерски атаки могат да възникнат и при други коли.

Зноят напредваше с бързи крачки и по обяд се очакваше не плашеща горещина, а пещ. Хората бързаха да се скрият под сенките още преди всичко да е пламнало.

Но за разлика от температурите вън, в чакалната пред кабинета за контролен преглед беше прохладно. В помещението имаше около дестина човека. Не всички бяха болни, почти половината придружаваха пациентите, които скоро бяха напуснали болницата. Само една или две жени бяха сами, без някой да ги съпровожда.

От време на време се подаваша главата на сестрата и призоваваше:

– Следващия моля.

За жалост не се спазваше никакъв ред. Хора, които бяха дошли току-що, бяха привиквани в кабинета от лекар, които бе се появил малко преди това. Част от чакащите изказаха неодобрението си от това.

Една от жените обясни:

– Това е доктор Гогов, той си има частен кабинет и работи  тук. Всички, които извиква, ги познава от кабинета си.

– Тогава да ги лекува там, защо идват тук? – възнегодува една доста едра пациентка, която едва си поемаше дъх.

– Да, но тук Гогов може да им осигури изследване с най-прецизна техника, с която не разполага в кабинета си.

– И все пак трябва да се спазва някакъв ред, – обади се възрастен човек, който едва говореше. – Нали всички сме болни и се нуждаем от консултация.

Този човек беше придружен от сина си, който нервно крачеше напред назад в малкото пространство между насядалите хора. Той не обръщаше много внимание на баща си и когато възрастния човек пожела да отиде до тоалетната, не го чу. Наложи се един от болните да се обади, за да може синът да помогне на баща си.

Въпреки прережданията хората в чакалнята започнаха да намаляват.

Една от жените, които беше дошла сама, каза:

– Всичко си зависи от нас, – погледа ѝ бе малко отнесе, явно личеше, че е преболедувала нещо сериозно.

– Важно е какво човек си мисли, – подрепи я друга жена.

– И аз имах това в предвид, – продължи първата жена. – Човек трябва да се настрои позитивно. Да погледне навътре в себе си. Да настрои енергията си към вселенския разум. Знаете ли какво казва Дънов, аз много го уважавам ….

Един побелял мъж се обърна към жената и кротко ѝ каза:

– Вижте Дънов е човек  като нас, той не може да ни излекува. Но ние имаме Създадел, който помага на всеки, който се обърне към Него.

Жената изтръпан, на лицето ѝ явно се четеше несъгласие по въпроса. Мъжът усети това и продължи:

– Вие сте начетена жена, не настоявам, но помислете по внимателно върху това. Вярвам, че като разумен човек ще прозрете истината.

– Какво казва Дънов? Като срещнем мравката или червейчето, да гледаме да не го настъпим и да му кажем: „Здраве!“ и това щяло да ни помогне да оздравеем, – присмя се средна на възраст жена, която бе дошла преди малко.

Дъновистката искаше да обясни, но дойде нейния ред и тя влезе в кабинета.

Новодошлата продължи:

– Дънов, глупости. Синът ми и снахата са много вярващи, ходят всяка неделя на църква, обикновено отиват в „Света Марина“ . Скоро им бяха счупили стъклото на колата и им взели багажа, но след няколко преки от дома им, го откриха разхвърлян, но нищо не липсваше от него. Навярно крадците са търсили пари и като не са намерили, са захвърлили всичко.

– Само Бог е запазил имуществото им, – каза мъжът, които искаше да обясни на другата жена, кой е Този, Който изцерява хората.

Главата на сестрата се показа от открехната врата и подкани:

– Моля следващия.

Мъжът стана, кимна с глава и предложи на жената мястото си, но тя каза:

– След малко и аз ще вляза, благодаря ви.

Съвременната антропология чрез използването на нови технологии е получила уникална възможност да въстанови образа на човек по черепа му.

За степента на съответствие относно резултатите на реконструкцията на реалния образ на героя е много трудно да се прецени, но все пак може да се разбере как е изглеждал този човек в реалния живот.

Апостол Павел е написал доста от книгите в Новия завет. Той е живял през 5-67 години на нашата ера. Създал е множество християнски общности на територията на Балканите и Мала Азия.

През 2009 г. било направено научно изследване на саркофаг, който се е намирал под олтара на римската църква Сан Паоло фуори ле Мура.

Там били открити части от кости, които са били подложени на изследване чрез използване въглерод-14.
Оказало се, че останките принадлежат на човек, който е живял в периода между I и II век.

Това потвърждавало хипотезата, че тези останките са на апостол Павел.

И така бил възстановен действителният образ на апостол Павел.

Учените са установили, че добрите дела и помощта, която оказваме на другите, допринесат за постепенното премахване на социалната фобия.
Социалното тревожно разстройство е ирационален страх от взаимодействия с други хора. Тя може да достигнат до такава степен, че лицето да се оттегли вътре в себе си и да ограничи социалния си кръг до минимум.
В проучване проведено за 4 седмици взели участие 115 души, разделени на три групи.
Първата група от участниците са били помолени редовно да правят добри дела, като помага на съседа да коси, да дарят пари за благотворителност или да мият чиниите в дома си.
Втората група от хора е трябвало да увеличат броят на ежедневните социални контакти с други хора, а третият – просто да записват ежедневните събития, без да променят обичайното си поведение.
В края на експеримента се изяснило, че хората, които редовно правят добри дела, са почнали повече да общуват с другите, въпреки че не им е казано да правят това. Те започнали по-лесно да общуват с непознати и страха от комуникацията постепенно отслабнал.
Авторите на изследването обясняват своите изводи, по следния начин. Хората с благодарност се отнасят към лицето, което се стреми да им помогне, така очакванията за общуване с други хора са се променили.

В продължение на много години учените са се опитвали да обяснят окраската на зебрата състояща се от бели и черни ивици. Представяни са различни хипотези.
Някои смятат, че тази окраска помага на зебрите да заблудят хищниците. Други твърдят, че тези ивици им помагат да се защитят от мухата цеце.
Съгласно новото изследване, проведено от биолози на Клифорнийския университет в Лос Анжелис, черните и белите ивици на зебрата помагат за охлаждане на тялото на животното.
Благодарение на това, че бялото и черното се нагрява по различен начин, се създава слабо движение във въздуха.
Учените са изучавали влиянието на 29 различни фактори върху живота на зебрата на 16 ралични места в южната и централна част на Африка.
По време на изследването станало ясно, че характерните черти на зебрата не зависят от наличието или отсъствието на хищници или мухата цеце в който и да е район.
Вместо това специалистите забелязали, че линиите при зебрата са по-ярко изразени при животни, които живеят в екваториалните райони. Докато в студените южни райони често се срещат зебри с по-малки и прозрачни ленти на кожата.