Християните не се различават от останалите хора по местожителство или език. Те не следват някакво учение, дошло от търсещи нови неща човеци. Приемат облеклото и храната на страната, в която живеят.

Пребивават в своето отечество и все пак са гости. Радват се на страната си, но са чужденци. Трапезата им е за всички, но тя не е порочна.

Живеят в плът, но не ходят по плът. Намират се на земята, но обитават небето. Подчиняват се на законите, но поведението им е над тези закони.

Обичат всички хора, но другите ги мразят. Не ги разбират, а само ги осъждат. Убиват ги, но те живеят.

Бедни са , но мнозина обогатяват. Лишени са от всичко, но са обилно благословени.

Клеветят ги, но те са оправдани. Хулят ги, а те благославят. Държат се лошо с тях, а те уважават другите. Правят добро, а ги наказват като престъпници, но те се радват.

Юдеите ги гонят, езичниците ги преследват, но никой не може да каже защо.

Накратко казано, каквото е душата за тялото, това са християните за света. Душата живее в тялото, но не е от тялото. И християните живеят в света, но не са от света.

Душата е затворена в тяло и е невидима. Християните се намират във видимия свят, но животът им на вяра е невидим.

Колко трагично преживява природата опустошенията, които човек ѝ нанася не само с войните, но и със своята неразумна дейност. Разрушените градове и села не красят земята, а я грозят.

Природата усеща човешкото надмощие като тежест. Човек е господар на природата, но жесток и немилостив. Замърсява околната среда и експлоатира по неправилен начин земята, вместо да я превърне в градина.

Някога Сахара е била изпълнена със зеленина, цветя и дървета, но човек я е превърнал в пустиня. И само нея ли?

За това не е чудно, че от време на време природата си отмъщава. Силни бури, урагани, тайфуни, лавини, които засипват хора и селища, светкавици, гръмотевици, земетресения, наводнения, болести, страдания, смърт ……

Всичко това ни кара дълбоко да се замислим!

Астероид 2017 EG3 приближи Земята на разстояние малко повече от половин милион километра на 17 март в Деня на Свети Патрик.

Небесно тяло е открито на 7 Март, 2017 г. от учени в обсерваторията Маунт-Лемън в САЩ. Астрономите са изчислили, че през 2017 г. EG3 ще премине край нашата планета по траектория, която лежи отвъд орбитата на Луната.

Диаметърът на обекта е 23 метра. Учените са го отнесли към аполоните – астероиди, които пресичат земната орбита периодично.

Големи обекти, които идват по-близо до Земята до седем милиона километра, се считат за потенциално опасни.

Около 1500 астероиди с размерът на диаметъра надвишаващ 100-150 метра, представляват възможна заплаха за човечеството.

Резултатите от компютърни симулации, проведени от учени от Великобритания, е показал, че падането на астероид с диаметър 200 метра над най-големия град в Европа може да доведе до смъртта на няколко милиона души.

Миналата седмица Зоя бе поканена от дългогодишната си приятелка Славка на вечеря. Дружбата между двете от година на година ставаше все по-крепка.

Вечерта бе тиха и ясна. Безброй звезди мигаха по местата си, а топъл ветрец развяваше косите им. Те седяха на терасата на един малък ресторант и споделяха спокойно мислите си.

– В последно време осъзнавам, че и двете се намираме в своята житейска есен, – каза Славка. – Това ме натъжава, защото по-голямата част от живота ми е минала.

– Когато гледам красивия танц на жълтите листа, които падат от дърветата, – възторжено поде Зоя, – виждам как в нежния си полет към земята отразяват слънчевите лъчи по неповторим начин. Есента е любимият ми сезон.

Славка я погледна изненадано и извика:

– Ти си луда. Във всичко виждаш красота и нежност.

Зоя се засмя:

– Идва време, когато листата трябва да окапят. Бог има план за цялото Свое творение, както за природата, така и за нас, хората. За това съм спокойна за своята есен

– Есента винаги ми е навявала само тъга, – тъжно каза Славка.

– Животът ми е в най-красивия сезон, – тихо каза Зоя. – В него радостта и тъгата се преплитат като нишки в пъстър килим. Бог има планове за нас, за това нека се успокоим, да замълчим и да се вслушаме в Неговия глас. Можем напълно да Му се доверим.

– Кой знае точното време за всяко нещо? И ще бъде ли със нас, когато се страхуваме? – попита Славка.

– Нека намерим утеха в Божиите обещания, – Зоя прегърна приятелката си. – Да му благодарим за красотата на творението Му, за красивите сезони в нашия живот. Нека възложим страховете си на Него и да бъдем уверени, че Той ще ни даде сила и ще ни привдигне.

– Да, така е, – съгласи се накрая Славка. – Бог е с нас през всичките сезони на нашия живот. Няма да се страхувам вече за бъдещето си.

Успокоение и мир настъпи в душата на Славка, а лицето на Зоя излъчваше радост и искрена любов.

В света има страна, където животът на поколенията е истински ад. Място, където няма изход, където трябва да оцелееш, но само ти единствено можеш да си помогнеш.

Анархия в пълния смисъл на думата. Пълна липса на държавност и постоянни хуманитарни катастрофи.

Всичко това и много повече може да се види в родното място на последните пирати – Сомалия.

Тази държава е можела да се превърне в една от най-красивите и загадъчни страни в света и да привлича туристи от цял ​​свят, но тя е станала най-опасната страна за тях.

Въпреки това, след края на гражданската война през 1990 г. Сомалия се е превърнала във филиал на ада на земята.

Тук няма власти. Отделните области и райони се управляват от военачалници, вождове на опълчения и даже пирати.

Наркотици, незаконен лов на риба и пиратство в екстериториални води това са основните източници на доходи на сомалийците.