Всеки ден Благой хранеше едно улично кото. То всяка сутрин идваше под прозореца му и мяукаше, а Благой му хвърляще нещо за ядане.
Един ден се случи нещо странно.
Котето беше измаукало, той беше отворил процореца си и както обикновенно му хвърли храна. Но след няколко минути мяукането се повтори, след това още веднъж.
Благой се учуди:
– Два пъти на ден това коте до сега не ме е тревожило.
И тогава той реши да види този лакомник.
Когато погледна през прозореца Благой се изненада. Там нямаше никакво коте. На клонче беше кацнала врана и издаваше звук подобен на мяукане.
Така Благой беше измамен от една врана. Сега ще трябва да я храни зараду остроумието и находчивостта ѝ.

Много хора обичат да си пукат пръстите, без да мисля, че това може да навреди на тяхното здраве.
Някои правя това, за да свалят нервното си напрежение, а други просто по навик.
А знаете ли, защо се чува такъв хрущяш звук, за едни неприятен, а за други забавен?
Цялата работа се състои в течността между костите на пръстите в ставното пространство.
Оказва се, че този хрущящ звук идва в момент, когато образувалия се вакуум в ставното пространство изведнъж рязко се влива в гореспоменатата течност.
Съществуват и други версии относно този въпрос, но тази е най-разпространената.
Може би за всеки би полезно да знае, че това пукане на пръстите може да доведе до повреждане на меката тъкан на ставите и сухожилията, както и за намаляване на силата на натиск върху четка.

Зашеметяваща светлинна инсталация превръща една обикновена гара в истински тунел на времето.
Благодарение на светлинни и звукови раздвижвания се създава усещането, за преминаване в друг свят или, че ни взема извънземен кораб.
Със светлината инсталация е оборудвана половин километровата строяща се гара Аустрелиц в Париж.
Нейният автор Пабло Валбуена подчертава, че специфичноста на инсталацията се определя  преди всичко от самото място. Движението и скоростта, които са асоцират с влаковете, са определящ фактор за това как изглежда тази инсталация.
За да се усеща преместването не е нъжно непременно да се движиш. Този ефект може да се постигне чрез използване на ефимерни и нематериални материали, проектиращи светлина и звук.
Друга светлина инсталация се намира в центъра на Амстердам. Там се наблюдават стотици светещи пеперуди цветът. на които се определя от самите зрители.

Пп време на преминалата изложба CEATEC в Токио  компанията Elliptic Labs е представила нова технология, разработена в сътрудничество с японския производител на електронни компоненти Murata, която дава възможност да се управлява смартфон безконтактно, с помощта на ултразвук.
Става дума за специален чип, който е вграден във всеки смартфин, базиран на Android и сканиращ пространството с ултразвукови сензори. Поради това, смартфонът може да „вижда“ жестове около себе си на 180 градуса и позволява да се взаимодейства с него на разстояние от един метър. Инженери от Elliptic Labs смятат за предимство използването на звук в сравнение с инфрачервена светлина, защото има по-ниска консумация на енергия.
Технологията е интересна не само за смартфони, в бъдеще може да се използва за по мащабна електроника или да си взаимодейства с холографски интерфейси. Също така от компанията могат да помогнат да управляването на игрите във виртуална реалност, като го направят по-естествено и привично за човешкото тяло, без да се закачват различни сензори върху него.

Тя не беше проститутка. Не вземаше наркотици и не получаваше обещетения. Никога не е била в затвора. Уважаваха я. Обличаше се елегантно, а и квартирата ѝ беше на хубаво място. Но беше самотна.Тя виждаше как хората вървяха заедно хванати за ръце и им завиждаше. Край нея минаваха толкова много, а тя се чувстваше като изолирана на остров. Познаваше доста, дори някои ѝ се пишеха приятели.
Кой ще я обикне? Чувстваше се ненужна, изхвърлена, изоставена, измъчена. Плачеше често и искаше да заспи завинаги.
Самотата е ужасяващо състояние. От дълбините на душата ѝ се издигаше  стон, вик или вопъл. Чувстваше се като изоставено дете след развод. Дните преминаваха в работа, но нощите бяха безкрайни. Тя седеше до мълчаливия телефон и очакваше някой да я потърси, да си спомни за нея.
Викът на самотата не може да се убие от звука на телевизора или от шума на трафика.
В нашите градове е пълно с хора като нея. Можеш да ги видиш в болниците и да чуеш как тежко въздишат, обесърчени, не виждащи изход от състоянието си. Това е една минорна мелодия, която се излива от обществото ни.
Много от нас са пощадени от това и за това трябва да бъдем благодарни, че самотата не е почукала на нашата врата.
Бих им извикала на смятащите се за самотни:
– Постойте, вие не сте съвсем сами. Постояно се срещате с толкова много хора, усмихвате им се, работите с тях. Просто не се затваряйте в себе си, споделете проблемите си, потърсете отговор на вълнуващите ви въпроси. Споделете мъката и болката си, а когато направите това, те отшумяват макар и не нацяло понякога.
Не крийте самотата си. Не се страхувайте, че езикът ви е малко тромав, че нямате стабилна походка или дрехите ви не са отклик на последната мода.
Вие сте уникален, неповторим. Не гледайте с плачещи очи, пълни с отчаяние небето и не питайте: „Защо?“ Бог отдавна е предвидил отговор за вашите проблеми, но Той иска нещо друго от вас – да Го потърсите.