Английският език е единствения език, в който местоимението „аз“ се пише с главна буква.
Това не е свързано с егоцентризма на англичанина. Обяснява се като чиста случайност.
В по-стария английски език местоимението за първо лице единствено число се е пишело като „ic“, но с времето съгласния звук нацяло изчезнал.
А такава самотна буква „i“ била трудно забелязвана в текстовете.
За това започнали да я увеличават и да я правят малко по-голяма, докато накрая дошли до извода да я оставят постоянно като главна буква.

Дъщеря ѝ се роди много бързо. Бяха я сложили до нея. Милваше мъничката влажна главичка, целуваше малките безпомощни пръстчета и плачеше изпълнена с обич.

– Голям късмет имате, момиченце е, – каза акушерката, напомняща ѝ за предстоящата процедура. – Повечето семейства, които искат да осиновят дете, търсят момиченца.

Завладяна от любов към своето бебе, примесена с ужас, че ще го загуби скоро, я накара да обгърне малкото телце сякаш искаше да го защити. Нима е възможно в такъв момент да изпита и радост и мъка?

Не мигна цяла нощ, страхувайки се, че ще загуби някой от оставащите ѝ мигове с детето. Беше милвала копринената коса на детето. С пръст очертаваше профила му. Разтваряше малките длани десетки и стотици пъти. Люля дъщеря си, когато се разплака. Притискаше я до гърдите си и нежно я целуваше.

Бе я разповила, за да види всеки сантиметър от детското телце. Усмихваше се на движещите се крачета. Смени подмокрените пелени и я уви в шала си. Изправи се до прозореца с детето на ръце и му показваше мрака и звездите.

А когато почувства, че сънят може да я пребори, започна да крачи из стаята, за да може още малко да подържи бебето в ръце.

Тя знаеше какво ще стане. Искаше да запази чувството, миризмата, звука и топлината на своето дете

Когато утрото настъпи, тя разбра, че всичко свърши. Стъпките и гласовете отвън я сковаха в неочакван мраз премесен със страх.

Влезе жена с бяла престилка и ѝ подаде документите.Тя взе писалката да подпише, погледна бебето и каза умолително:

– Моля ви помогнете ми!

– Надявам се, не се каниш да промениш решението си, – попита жената предпазливо.

Дълго време младата майка се колебаеше. Дали изобщо ще може да направи правилно нещата? Да задържи ли бебето? Ще успее ли да се грижи за него сама? Можеше да се премести някъде по-надалече от тук. Имаше достатъчно пари, за да отгледа дъщеря си, да ѝ осигури добър живот.

– Не мисля …, – започна младата майка, събирайки остатъците от силите си, – не мога…. да я дам. Искам да живея с нея.

Тя остави документите настрани, притисна детето силно до гърдите си и се разплака…..

Това, че човек може да работи осем часа без прекъсване, може да се мисли само там, където човек се се смята за малък винт към огромна машина.
Днес бизнесмените все повече разбират, че на работещите трябва да се дава почивка по време на работния процес. Така се появило кабинка на HAWORTH Calmspace.
Компанията HAWORTH е известна в целия свят с качеството на необичайни, но стилни и комфортни мебели. Новото кабинка Calmspace е създадено предимно за офиси. Но тази мебел е предназначена не за работа, а за почивка.
Всеки човек работещ в офис знае, че понякога посред работното време му се доспива. Тогава за каква продуктивност на работния процес можем да говорим тук? Вместо да се измъчва човек, не може ли малко да подремне. Десет – педнадесет минути са напълно достатъчни, за да си отдъхнем и да се върнем на работното място с подновени сили.
Тази кабинка може да се постави във офиса. Тя е защитена от външен звук и светлина. Такаче в нея, човек се чувства в пълен покой.

Учени от  Харвардското медицинско училище в Бостън са показали, че газ без цвят и мирис помага да се забравят лошите спомени.
Използвайки ксенон, изследователи „изтрили“ ужасните спомени на мишки и предполагат, че може да се използва за лечение на пост-травматично стресово разстройство при хората. Методът се основава на използването на неврологичния процес, известен като „обратен печат.“ Експериментите са показали, че при мишки, процесът на повторно уплътняване може да бъде частично блокиран от ксенон.
Първоначално екипът на Едуард Мелони научил мишки да се боят от звука, използвайки електрически ток. След това изследователите включвали страшен звук и давали на гризачите малка доза на ксенон в рамките на час. Оказало се, че мишките, които са получили газа са се плашили по-малко от техните „колеги“ в контролната група. Мелони е заявил: „Това е като, когато животните вече не помнят страха от тези сигнали.“
Ксенона действа върху рецепторите NMDA, участващи във формирането на паметта и обратнoто уплътняване. Според Мелони: «За разлика от другите препарати или лекарства, които могат да блокират NMDA рецепторите, свързани с паметта, ксенон действа много бързо.“

Електрическият метроном по-рано е бил с размер на тухла и се е включвал в контакт. На него е имало няколко регулатора. Един от тях е отговарял за скоростта на метроном, а другия за силата на звука. За да възпроизвеждат ударите, устройството е било оборудвано с малък говорител. Някой майстори са успявали да сложат още едно гнездо за слушалки.
Сега електронните метрономи работят на батерии, техният размер е малко по-голям от кибритена кутия. Те имат много функции, които са наистина полезни. Ето някои от тях: метронома може да се настрои така, че на всеки „първи“ дял той да удря по-силно и по-звучно. С помощта на тази функция по-лесно се ориентирате в такта. Могат да се създадат различни ритмични групи, за да се улесни отчитането на сложните тактове. Темпото може да бъде определено не само на четвърт дължина, а на каквато ви е удобно.
Този метроном е по-удобен, защото заема малко пространство, работи с една  батерията, може да работите с него, без да пречите на другите, като използвате слушалки, мултифункционалност.
Има и недостатъци. Понякога батерийката може да се разреди.