Един ден един приятел на Брамс минавал покрай къщата му и реши просто ей така, без предупреждение, да го посети.

При влизането си той чул зад вратата свиренето на композитора, но в същото време с музиката, смесено звучали спиращи духа звуци, те напомняли на отчаян  вой на куче …

Знаейки, че Брамс няма куче, човекът изключително изненадан плахо отворил вратата и замръзнал потресен …

В стаята нямало никакво куче. Разрошен по нощница Брамс импровизирал на пияното, като огласявал стаята с изтощен сърцераздирателен вой, а от очите му течели сълзи ….

Приятелят бил хипнотизиран от тази вдъхновена и едновременно зловеща картина.

Брамс го забелязал, с трясък затворил капака на пияното и изревал:

– Как се озова тук?

– Минавах наблизо и чух музиката ти … а вратата беше отворена.

– Махай се от тук! – казал Брамс, който в този момент съвсем нямал намерение да бъде учтив. – Моята музика трябва да се слуша на концертите ми, а не в къщи на вратата ми.

Някакво безпокойство притесняваше Филип. Нямаше причина за вълнение, но се чувстваше нервен и напрегнат.

А и кучето му толкова възпитано и послушно животно се раздираше от лай.

– Какво му става на Бенджи, – недоумяваше Филип. – Никога не е бил толкова шумен. Сигурно нещо сериозно го е разтревожило.

Най- накрая той реши да отиде да види, какво смущава кучето.

Отвори вратата и замръзна. На двора право пред него седеше пума. Голяма „едноцветна котка“. Тя имаше добре развити мустаци и големи очи.

Филип се изпоти, а след като се съвзе, реши:

– Ще отида да взема камерата, за да заснема тази красавица.

Когато се върна, сърцето му едва не падна в петите. Животното реагира на звука на отварящата се камера, но слава Богу, размина му се.

Тези хищници понякога достигат два метра на дължина. Невъоръжен човек по-добре да не им се мярка на пътя.

За радост на Филип, пантерата не му обърна особено внимание. Изглежда не беше гладна и не си търсеше плячка.

Въпреки всичко, тя седеше на неговата веранда, цели 20 минути и си почиваше. Дори лаят на кучето не я смущаваше.

След известно време стана и си тръгна. Както внезапно бе дошла, така и си отиде.

Лаят на кучето заглъхна, а Филип запази незабравимите кадри от тази невероятна среща.

По-късно пред приятели, когато го питаха:

– Напълни ли гащите?

Смело отговаряше:

– Е, не беше толкова страшна. Не представлявах никакъв интерес за нея. Тя бе невероятно красива….

– Какво ли си видял? Очите на страха са големи. Сега само фантазираш, нали си отървал кожата ….  – смееха му се приятелите и го потупваха по рамото.

Те били родени в Солун. Кирил в бил известен като много образован човек. Той е знаел няколко езика. Учел е теология и философия. Заради мъдростта си е наречен Философ.

Методий ръководел една от славянските области в Римската империя. Той подкрепял всички добри начинания на брат си.
След като славяните приели християнството те започнали да използват за писане букви от латинската и гръцката азбука, но тези букви не могли да да предадат особеностите на славянската реч,
Тогава Кирил решил да създаде славянската азбука. Част от буквите била взета от гръцката азбука, но някои от тях били специално измислени, за да предадат звуците на славянската реч.
В създадената от Кирил азбука имало 38 букви. Именно тя е залегнала в основата на славянската писменост.
Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа през 890-те години. Традиционно кирилицата е приписвана на Климент Охридски, а името ѝ е дадено в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от Константин Философ-Кирил.

Шаляпин си спомнял с чувство за хумор особения метод на „възпитание“ на гласа, който използва неговия учител Д.А. Усатов.

Чувайки, че неговия глас отслабвал, той удрял със замах ученика си по гърдите и викал:

– Опрете се, по дяволите! Опрете се!

Шаляпин съвсем не разбирал на какво трябва да „се опре“.

– Едва по-късно, той ми обясни: „Трябва да опираш звука на дишането, да го концентрираш ….“ – със смях разказвал Шаляпин, когато вече бил известен певец.

В Япония за сплашване на птици и животни се използва специално устройство. То се прави от бамбук.

Състои се от вертикална стойка и прикрепена към нея куха тръба – кобилица, през която в коритото тече вода.

Когато кобилицата се напълни от едната страна тя се преобръща и от нея се излива водата в коритото. При това действие кобилицата издава силен и рязък звук.

Изпразнената кобилица се връща в изходното си положение и отново се пълни с вода.

Произведеният звук трябва да плаши животни вредители или птици.

Сега това устройство се използва за декоративни цели.