Късно една вечер при Мюлер, основател на домове за сираци в Бристол, дошъл един човек. При влизането си в стаята той казал:

– Съжалявам, малко късничко идвам, но моето идване не е напразно. Донесох средства за сираците.

И дал на Мюлер няколко златни монети. Когато Мюлер го попитал за името му, той казал:

– Ако това е важно за вас използвайте собствената си фамилия, но ако записвате, пишете „изпратения“ от Господа, защото наистина Бог ме изпрати.

Всички вярвали в приюта, че този човек е изпратен от Господа, тъй като тази помощ била дошла съвсем на време. Децата имали за вечеря, но закуска не можели да си позволят.

Всеки християнин Бог изпраща, за да служи на другите. Служението, което изисква Бог не се ограничава с ритуали, то се прилага цял живот и се подчинява на думите: „Послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността от тлъстината на овни“.

Животът следващ Христос и живот служещ на Бога са неразделни. Да посветиш живота си на Христос, означава да Му дадеш всичко от себе си. Никой не получава награда без да изпълни предначертаното за него. Трудът ражда славата, а за подвига се принасят венци.

Срещайки се с човек, не си мисли с какво може да ти бъде полезен, а как да му послужиш. Любовта не служи на себе си, а на околните. Именно тя е същността на християнския живот.

Млад човек заедно с водач се разхождал по стръмните и недостъпни алпийски планини. Те вървели по пътека, по която трудно биха се разминали двама човека. От едната й страна имало отвесна скала, а от другата зеела пропаст. Младежът ужасно се страхувал, но той упорито следвал водача си.

Изведнъж погледнал напред и изтръпнал, само след няколко крачки пътеката свършвала стигайки до пропаст. Изглеждало, че няма никакъв изход. Но те тръгнали към опасното място и младият човек видял, че пътеката рязко се обърнала по тънкия перваз на скалата и продължавала да се стеснява покрай отвесна скала. Така пътниците смело могли да продължат.

Често това се случва и в нашия живот. Струва ни се, че стигаме до задънена улица, но когато приближим мястото, Бог ни разкрива пътя по нататък.

В Своята милост Бог за всеки от нас открива път, по който трябва да вървим. Това се случва в всяка сфера от живота ни, характерно е за всичките ни специфични отговорности.

Всички Божии пътища, са пътища на милост и любов.

Нашите пътища са очертани от Исус Христос и нашата задача е да вървим там , където Той ни води. Те са съпроводени от ярките звезди на Божиите обещания. Вървейки по пях ние ще бъдем благословение за всички в този свят.

Истинският път в християнския живот не е осеян с рози, а с тръни. От него дъхът ти спира. И няма нищо по-славно от това, което ни очаква в края му.

Този път е труден, но е изпълнен с Божиите благословения.

Часовникът Kreyos Meteor е аксесоар, който обещава да е по вкуса на привържениците на активен начин на живот, както и за хора, които искат да имат смартфон в чантата си.

Устройството комуникира със смартфони, базирани на IOS, Android или Windows чрез Bluetooth, което ви позволява да осъществявате и приемате повиквания, да изпращате и получавате текстови съобщения, да пишете имейли и мнения, да имате контрол на възпроизвеждането на песните от основен девайс, да задавате сигнализация или аларми на будилници.

Контролът на функциите се извършва с помощта на гласови команди или жестове. Четирите жеста: наляво, надясно, нагоре и надолу, се разпознават по подразбиране, а реакцията им е лесна за конфигуриране. В бъдеще се планира да се разшири списъка на предварително определените жестове чрез модифициране на „фърмуера“.

Kreyos Meteor може да се носи на китката, на шията или да се прикрепи към облеклото с подвижни аксесоари. Часовете и другата информация се показват на дисплея, който е прикрепен към един от 20-те оформени варианта, в бъдеще те ще бъдат много повече.

Навярно много чужденци, които посещават нашата страна се изненандват на някои особености в нашия живот, но всеки народ си има свои традиции и обичаи.
Традиционното облекло на шотландските мъже е килт. То може да се носи, както с бельо, така и без него.
Въпреки това „истинските“ шотландци, особено войниците, съгласно традицията, трябва да надяват килт на голо тяло.
По-рано в полковете даже са се устройвали специални проверки. Офицер със специално огледалото поглеждал на войници „под полата“ и в случай, че откриел бельото го карал да го свали.

Неделно училище за 5-6 годишни деца.

Децата изучавали живота на мравките, като им се обърнало основно внимание, че те работят задружно, обединени от една цел.

В края на урока учителката попитала:

– Деца, какво можем да се поучим от живота на мравките?

– Да влачим в къщи всякакъв боклук и много да обичаме сладките неща! – мигновено отговорило едно момченце, което скоро било дошло в групата, но за това пък било много наблюдателно.