Спорът започна внезапно. Те обсъждаха много въпроси, но рядко стигаха до конфликт.

– От къде знаеш, че има Бог?

Едрият мъж спря. По лицето му се разля усмивка. Подпря брадичката си с юмрук и спокойно каза:

– Първо ти изложи доводите си, които потвърждават, че Бог не съществува.

– Добре, – прие предизвикателството младежа. – Какво ще кажеш за следното? Ние живеем в свят, в който може да се определи последователността на гените на човека, клетките му могат да се копират, лицето му може да се промени. Науката ни показва как е бил създаден светът. Ракети изследват космоса. Слънцето вече не е загадка. А Луната, която едно време обожествявали е покорена от човека. Така че защо, след като всички тези тайни са вече разкрити, човек трябва да вярва в Бог, Аллах или в някакво Върховно същество? Не надраснахме ли всичко това?

Доводите бяха неоспорими, но….

– Сега е мой ред, – започна спокойно мъжът. – не съм съгласен, че науката ще докаже, че няма Бог. Независимо до къде учените са стигнали в изследванията си, винаги ще има нещо, което няма да могат да обеснят, нещо, което е създало всичко, извън иследванията. Въпреки, че могат да си играят с гените, да клонират, да живеят до 150 години, в един момент животът приключва. И тогава какво се случва, когато животът свърши?

Младежът сви рамене.

– Ето виждаш ли? – Мъжът се облегна назад и се усмихна. – Когато приключиш – ето от тук започва Бог.

Рано една сутрин един човек се скарал на поизтрезнелия си приятел:

– Защо пиеш толкова много? Защо не се грижиш за себе си, за семейството си и за живота си?

Отговорът бил:

– Имам си право!

– Но ти имаш и още едно право, да не пиеш. Може би си избрал не това, което трябва?

Веднъж между група ученици се разгорял спор:

„Полезно ли е да се чете?“

Едни смятали, че четенето е загуба на време, а други не били съгласни с тях.

Тогава решили да отидат при учителя си, за да разберат какво мисли той по въпроса.

– Случвало ли ви се е да откриете в празните полета на книга забележки, които са се оказали много по съдържателни от самата книга? – попитал учителят.

Учениците потвърдили, като леко кимнали с глава.

– Животът, – казал учителят, – е една от тези книги.

Над 20% от хората поне веднъж в живота си са изпадали в сънна парализа.
Това явление може да се случи при заспиване, когато тялото  е преминало във фаза бърз сън, а ума остава активен или при събуждане, когато умът се „включва“ преди тялото да излезе от сън.
Парализата може да продължи от няколко секунди до няколко минути и често е придружена от паника, страх, чувство на натиск в гърдите, усещане за присъствие на чуждо тяло.
Много народи имат свое тълкувание за сънната парализа. В повечето случаи ги свързват с проява на духове.
Въпреки че сама по себе си сънната парализа е безвредна, тя може да свидетелства за други заболявания като нарколепсия или сомнамбулизъм.

Виждали сме деца да се търкалят в магазин, да правят сцени и да искат това или онова.

И себецентричната и егоистична майка, която не мисли как да помогне на детето си, за да го извади о това положение си мисли:

„Какво ще си помислят хората за мен“?

За това купува всичко, което желае детето, само и само да не я излага.

Трябва да пораснем. Трябва да разберем, че изгубвайки „нашия“ живот, намираме истинския.

Губейки репутацията си, намираме истинското си място в живота.

Загубвайки егоизма си намираме щастието и смисъл във всичко, което правим.