През март 1935 г. Хитлер издал общ призив за военна служба. Той обявил, че разоръжаването е „неравно“ и Версайският договор е недействителен. Някои европески лидери усетили настъпването на неприятности и предупреждавали за неговите агресивни действия.

Въпреки това, единния фронт срещу Хитлер рухнал.

Великобритания първа приела политиката за „умиротворяване“ на Хитлер, като му дала всичко, което иска, за да избегне войната.

Независимо от всичко, както се изяснило по-късно, Хитлер предварително е решил всичко сам. На 1 септрмври 1939 г. немските войски нахлули в Полша, а Англия и Франция накрая обявили война на Германия.

Така започнала Втората световна война и през следващите шест години, повече от 50 милиона души загубили живота си.

Един квакер поставил близко до дома си следния надпис: „Ще дам земята си на този, който е напълно удовлетворен от живота“.

От там минавал богат фермер прочел надписа и си казал:

– Нашият приятел квакер е решил да подари земята си. Бих искал да я взема за себе си, докато не я е взел някой друг. Аз съм богат. Имам си всичко. Какво ми трябва още? Имам пълно право на тази земя.

Той почукал на вратата на квакера и обяснил защо е дошъл:

– Наистина ли си напълно удовлетворен? – попитал го квакера.

– Да, напълно. Аз имам всичко, от което се нуждая.

– Приятелю, – казал квакерът, – ако ти имаш всичко, което ти е нужно, за какво ти е това парче земя?

Да премълчиш не означава да се съгласиш или да направиш компромис. Това означава да останеш глух. Глух към какво?

Често ние си премълчаваме, защото не чуваме и сме станали глухи към човешката болка и мъка.

Нека да бъдем чувствителни към нуждите на другите и да не оставаме безразлични.

Това, което сега изглежда, сякаш не ни засяга, ще даде отражение в живота ни напред.

Не се самозалъгвайте, всяка мъка, всяка болка, която не е намерила откли, рикошира във всеки един от нас.

Когато един народ изглежда набожен, дали изпитва истинска вяра?
За много мои сънародници религията е част от националната им гордост. Те искат на всяка цена да са независими. Мисля, че фанатизма, с който гледат на страната и града си, се е превърнал в религия и така те забравят Бога.
Използват Го като Бог, който трябва да ги пази и да бъде тяхно последно прибежище, но не му признават влиянието, което трябва да има в ежедневният им живот..
Ние разочароваме хората, когато говорим набожни думи, а не живеем според тях.
Вярата на един отскоро познал Твореца е подобна на крехко растение, което трудно може да преживее леденостуден вятър. Когато човек реши веднъж да се довери на Бога, той не трябва да гледа хората, защото те са слаби и несъвършени.
Една показност на сила и мощ може да впечатли емоционалния човек, но това впечатление не остава за дълго, ако сърцето не бъде докоснато.
Само любовта на Бога привлича хората и ги променя трайно, ако самите те Го приемат и желаят това.

Тази дискусия продължаваше вече доста дълго време. Всеки си имаше своите аргументи и доказателства, но като че ли спорът беше към своя край.
Младежът не отстъпваше:
– Ако материята не е създадена от мисълта, от къде идва тя? Би ли могла материята да създаде мисълта?
Той ръкомахаше оживено във въздуха и настойчиво напираше:
– Нима животът може да бъде създаден само от живот?
Спокойният глас на възрастния мъж спря бурната атака:
– Материята също трябва да произхожда от живот. Тя е устроена и организирана от някакво много интелигетно същество.
Главата на младежът гореше. Искаше всичко да обмисли на спокойствие, но изведнъж започна да разсъждава на глас:
– Не намирам грешка в аргументите му, нито изключение от това правило….. Разбира се, само кокошката може да мъти яйце, от което може да се излюпи пиленце. Един камък не може да създаде яйце. И най-високата планина не може да създаде и най-малкото гълъбово яйце. Безжизненото не може да създаде живот. Като се замисля, по-логично е да приема, че един жив Бог е създал живота, отколкото да твърдя, че една безжизнена, безлична сила е предизвикала живот…
Младежът вдигна глава и изведнъж осъзна, че мисли на глас…, но това вече нямаше значение.