Ако човек прочете Библията с арогантно и критично отношение, след известно време изведнъж усеща, че все пак има нужда от Спасител. Разумът е често пречка на пътя към вярата и утехата.
Когато човек чете с презрение Библията, той не намира нищо достойно в нея. По време на бедствие, кладенецът напълнен с камъни, няма да даде живителна влага. За това, когато равнодушно преминаваш през важните библейски истини, внимавай да не загубиш единственият Приятел, който може да ти помогне, когато се страхуваш или си в отчаяние!
Един аристократ имал навика всяка сутрин да кара слугата си, да му чете на глас по една глава от Библията. Ако прочетеното не съответствало на неговите представи, той строго казвал на слугата си:
– Задраскай това, не ми е неприятно да слушам това!
Веднъж слугата му не могъл да започне да чете. Недоволен от дълго чакане аристократ възкликна:
– Защо не започваш да четеш?
– Господарю, тук нищо не е останало, всичко е зачеркнато.
Един път на аристократа не му харесвало едно, друг път друго и той толкова пъти карал слугата си да задрасква, че вече нищо не останало да му се чете за наставление и утешение.
Нека не унищожаваме с остра критика това, което е за наше добро. Може би обещанията, които ни изглеждат безполезни за днешния ден, утре могат да бъдат за наша утеха. Пасажите, които почти всеки вярващ знае наизуст, отново ще изиграят важна роля в живота му.
Пътят, отделящ ни от греха ни е показан достатъчно ясно, само глупак не би минал през вратата на спасението.
Бог не ни е направил щастливи с някакъв хитър начин за спасение, който не можем да разберем. Просто повярвай и живей! Това е заповед, която може да разбере и изпълни дори малко дете.
Архив за етикет: живот
Графити върху руините на Газа
Световно известният британски художник Бенски е известен със своите знаменити графити. Този път той е рисувал върху развалините на Газа, за да привлече вниманието на световната общественост към палестинския проблем
Как Бенкси се е оказал в Газа, е неизвестно. Според някои, той е попаднал там по тунелите от Синай.
Предишните работи на художника са били графити, критикуващи действията на Израел по време на операцията „Неразрушимата скала“.
Сега призивът му е да се установи нормален живот в Газа, особено за децата.
Голяма отговорност
Стояха пред нея и я оглеждаха. Нищо не подсказваше, че това може да се движи, още по-малко да те пренесе в някое друго измерение.
– Приятелят ми се качи на това чудо, натисна лоста и се изпари пред очите ми. Скоро машината се върна сама, но приятелят ми го нямаше, само парцали от дрехите му, опръскани с кръв, бяха останали на седалката, – каза Давидов, възрастен човек, с побелели коси и немощни крака.
– И повече не видяхте приятеля си? – попита плахо Лили, момиче с рижа коса и много лунички около носа.
– Не! – отговори Давидов.
Възцари се гробно мълчание.
Днес тя с двамата си приятели Андрей и Христо, посетиха загадъчния мъж, който живееше в една изоставена къща на тяхната улица. Дворът пред къщата беше обрасъл с треволяк и бурени, дори пътеката, водеща до входната вратата бе покрита с буйна и висока трева.
– А вие след това имахте ли смелост да я изпробвате? – набра смелост да се обади Христо.
– Да, – каза смутено мъжът, – но на малки разстояния, не повече от 4-5 години назад в миналото и 3-4 напред в бъдещето. Боях се от последствията, които можеха да доведат това мое пътуване във времето. Не ми липсва приключенски дух, но всичко това ми идваше много. Бях решил да я унищожа.
– Да я унищожите? – извика Андрей. – Защо?
– Видях какво се случи с моя приятел….
– Но причината за неговото изчезване може да е нещастен случай, – прекъсна го Христо.
– А защо не я покажете на другите хора? – попита Лили.
– Ако можехме да пътуваме назад в миналото си и да поправяме грешките си, това няма ли да ни направи по-безотговорни? – възрастният човек се задъха.
– Но ако тази машина се употребява само за добри дела, защо трябва да се унищожава? – обади се Андрей.
– Ами ако се подам на изкушението, не само да се върна в миналото да поправя грешката си, но и да си отмъстя на някого, – примижа от ужас Лили.
– Или да отидеш в бъдещето и да откраднеш някое изобретение, за да подобриш настоящето, – засмя се Христо.
– Но ние не знаем за добро или зло ще я използват хората, – тъжно каза Андрей.
– Както виждате тази машина се е превърнало в доста тежко бреме за мен, – каза с дълбока въздишка Давидов.
Младежите прекрасно разбираха, че използването на такава машина е свързано с голяма отговорност, но съвсем не искаха тя да бъде унищожена.
– Но ако с нея може да се спаси човешки живот …., – каза Лили.
– Е, – усмихна е Давидов, – може би тогава ще се наложи да се използва.
Скоро щеше да се стъмни и младежите си тръгнаха. В сърцата им горяха какви ли не планове, за изследвания, проучвания, спасяване на хора, …. Те не знаеха, че това е първата им и последна среща с Давидов.
Скоро се чу, че някой е намерил възрастния човек мъртъв пред дома му. Казаха, че е получил инфаркт. На погребението му нямаше хора, защото той не дружеше и не контактуваше с никого, но Лили, Христо и Андрей придружиха ковчега до гробищата.
Два дена след погребението, младежите решиха да посетят изоставената къща. Изкачиха се по скърцащите стъпала и погледнаха в ъгъла, но той беше празен. Машината беше изчезнала.
В света, но не от него
Гълфстрийм протича през океана, но океанът не го поглъща. Течението запазва топлината си дори и в ледените води на Северния Атлантик.
Вярващите живеят в този свят, но светът не трябва да ги поглъща. За да изпълнят мисията си в този свят, християните не трябва да се поддават на влиянието на леденото безразлично, безбожно общество, в което живеят.
В Библията се казва: „Не се съобразява с тоя век“. Исус наистина седеше на една маса с бирниците и грешниците, но той не попада под тяхното лошо влияние, те не можеха да го съблазнят. Напротив, той използва всяка възможност, за да им покаже истината и да приведе душите им от смърт към живот.
Живеейки в обществото, ние трябва да общуват не само с тези, които са ни приятни. Трябва да не пропускаме възможностите да споделяме вярата си с тези, които не познават Христос.
Могат ли хора, с които се срещате всеки днес, да усетят присъствието и любовта на Христос?
Ако знаеха на къде са тръгнали
Сутрин е. Елена е станала отдавна. Приготвила е закуска за всички. Ще ги изпрати, а след това и тя на бегом ще стигне до работното си място. Тя е грижовна майка и съпруга. Дъщеря ѝ Марта още не се е измъкнала от леглото. А остават още 10 минути до автобуса, а другият ще дойде чак след 35 минути.
Всичко това изнервя обстановката.
– Хайде, Марта, излизай, ще закъснееше. От 40 минути вече те викам, – извика Елена на вратата на дъщеря си.
– Има време, – сънливо се обажда отвътре Марта, – не ми давай зор.
– Хайде, – Елена подкани още веднъж по-настойчиво дъщеря си. – Обличай се и тръгвай.
Марта излезе в коридора и се разкрещя:
– Виж ми косата, на нищо не прилича. Трябваше да ме събудиш по рано, за да се изкъпя. Не мога да отида така.
Елена кипна:
– Нямат край капризите ти. Да съм я събудела по-рано, а ти щеше ли да станеш тогава? Когато и да те вдигна, все рано било, можело още малко да си поспиш.
Марта мина демонстративно край нея тръшна се на стола и погледна злобно майка си.
– Имаш само 45 секунди, – извика ѝ Елена. – Вземи си чантата и тръгвай, косата можеш и вън да си я вържеш.
Марта тръгна недоволна към стаята си.
– Ти никога не си ме разбирала, – каза язвително Марта и тръшна вратата зад себе си.
Владо влезе в кухнята, добре избръснат и елегантен както винаги.
– Ще се бунтува и капризничи, – каза Владо, като изгледа жена си, – ти от малка я разглези. Сега никой не иска да слуша. Прави си каквото знае.
Елена беше готова да скочи и да извика: “ А ти къде беше, когато навсякъде тичах след нея? Опрадаваше се с работата си, а сега ….“, но си премълча.
За Марта беше готино да се бунтува и издевателства. Какво толкова, нали и нейни съученици правят същото? Ако знаеха родителите ѝ колко гандни неща вършеха те? Тя бе цвете пред тях, дори минаваше за смотанячка.
До кога ли ще трае това пубертетно „самочувствие“? Докато паднат в тинята и затънат до гуша. А тогава няма ли да е много късно да ги спасяваме? Белезите и раните, които ще получа, докато пропадат, за някои от тях ще останат неизлечими следи в живота им.
Родители, нека научим децата си на правилните неща, докато е време!