В кората на малкия мозък клетките на Пуркиние наброяват 26 000 000. Те достигат пълно развитие само към осмата година от живота на човека.

За това малките деца не умеят да преценяват движенията си и изглеждат доста непохватни. Буквите и цифрите, които излизат под моливите им изглеждат не много красиви.

Тренировките и обучението ускоряват узряването на клетките на Пуркиние.

Интересното е, че най-развит малък мозък имат гимнастиците, балерините и фигуристите.

Освен това клетките на Пуркиние са много чувствителни към алкохола. Даже малки дози алкохол водят до катастрофа в малкия мозък, който определя движенията и съгласуваността на ръцете и краката.

Това е една от новомодните псевдоболести. Лекарите твърдят, че тя се получава вследствие на промяната в ритъма на живота или работохолизъм.

Тя се проявява под формата на смущения в съня, главоболие, нервност или разсеяност, чувство на депресия….

Някои учени са убедени, че това е заболяване и трябва да се лекува.

Все пак, численото превъзходство е на страната на лекари, които твърдят, че това заболяване у човека не съществува.

До днес не е изяснена причината на патогенезата на това лъжливо заболяване. Неговите симптоми могат да бъдат приписани на някакви психични разстройства, включително депресия.

64 годишен пенсионер се разхождал в гората и изчезнал. За случилото се обадила жена му. След това хората си спомнили, че зад изчезналия пенсионер е вървяло куче.

В края на третия ден от търсенето кучето се появило в двора. То грабнало парче хляб от ръката на жената на пенсионера и побегнало към гората.

Хората веднага се втурнали да догонят бягащия мелез. Кучето проявило удивителна съобразителност. Спирало, за да дочака следващите го хора и след това отново тръгвало напред.

Най-накрая кучето ги завело на място,където лежал изгубилия се пенсионер. Той бил с изчерпани сили, нахапан от комари и мравки, но за радост на всички жив.

След няколко дни той дошъл на себе си и постоянно повтарял:

– Ако не беше моето куче …. само на него дължа живота си …

Кучетата са много умни животни. Често ги използват за търсене и спасяване на хора.

За тези четириноги приятели можем да кажем следното:

Главното е, че кучето е приятелски настроено към хората и ги обича, а търсенето на любими хора за тях е щастие.

На аерогарата майка и дъщеря се прощаваха. Девойката трябваше да лети, за това се прегърнаха.

Майката каза:

– Обичам те и ти желая достатъчно.

Дъщерята отговори:

– Мамо, твоята любов е всичко, което ми е нужно. Аз също ти желая достатъчно.

Те се целунаха и момичето тръгна.

Майката седна на една от пейките. Тя бе готова да се разплаче. Изведнъж се обърна към седящата до нея жена:

– Вие някога сбогували ли сте с някого, като сте знаели, че няма да го видите повече?

– Да, – каза жената. – Извинете, но защо се сбогувахте завинаги?

– Аз съм вече стара, а тя живее много далече. Следващият път ще прилети за моето погребение, – каза майката.

– Извинете, – каза непознатата жена, – не съм подслушвала разговора с дъщеря ви, но чух, че ѝ казахте: „Желая ти достатъчно“. Какво означава това?

Майката се усмихна:

– Това пожелание в нашето семейство е станало традиция. Когато казваме: „Желая ти достатъчно“, това означава:

Желая ти достатъчно светлина, за да бъде животът ти ярък.

Желая ти дъждовни дни, за да цениш по-добре слънчевите.

Желая то достатъчно щастие, за да цъфтиш.

Желая ти достатъчно болка, за да можеш да усещаш и най-малките радости.

Желая ти достатъчно победи, за да достигаш винаги желаното.

Желая ти достатъчно загуби, за да оцениш това, което притежаваш.

Желая ти достатъчно срещи, за да можеш да преживяваш по-леко разделите.

След тези думи тя се разплака и си тръгна.

Казват, че е необходима минута, за да намериш особен човек. Час, за да го оцениш. Ден, за да го обикнеш. И цял живот, за да го забравиш …

Мнозина виждат в притчата на смокинята, предупреждение към хората, че Христос иска от нас не само декларация на нашата вяра, но и плода ѝ. Липсата на изпълнението на добрите намерения в живота ни, може да се окаже печално за нас.

Навярно някой ще каже:

– Но тогава може да не е било време за бране на смокини. И търсенето на плод на дървото е безсмислено, аз да се наказва за това е незаконно.

Да, но Бог си има свое време и умереност.

В този смисъл, хората много рискуват, когато отлагат, изпълнението на някои дела  за по-късно.

Например, когато казват:

– Е, като се пенсионирам ще ходя на църква.

– Когато се развие бизнесът ми и започна да печеля поне милион, тогава ще се занимавам с благотворителност.

Позната ситуация, но и опасна. Защото Христос може да изиска от нас плодовете на вярата ни, когато все още не сме готови.