Прозрачните гъвкави преносими устройства вече не се считат за нещо фантастично. Екип от учени от университета в Манчестър и Университета в Шефилд, водена от носителя на Нобелова награда Константин Новоселов са създали графен базирани на светодиоди, чиято дебелина е няколко атома.
Тези светодиоди могат да бъдат приложени в производството на много тънки и гъвкави, и в същото време здрави дисплеи за смартфони, таблети и новото поколение телевизори.
Нови светодиоди са създадени чрез комбинация от двуизмерни кристали, които излъчват светлина по цялата си повърхност. Дебелината на тези устройства е само 10-40 атома. Светодиоди са хетероструктури, отглеждани върху основата на слоестата структура от няколко двуизмерни материали.
Според изследователите, получените структури са здрави, те не показват значителна промяна в работата си в продължение на много седмици. Независимо от това, че по време на създаване на първия прототип светодиода, по квантова ефективност в момента не отстъпва на органичните светодиоди.

За първи път в историята хуманоидни роботи ще се присъединят към екипа на най-голямата японска банка The Bank of Tokyo-Mitsubishi UFJ.
Основното задължение на робота е да придружи клиента по негова молба до банкомата, апарата за обмен на чуждестранна валута или да му покаже и други възможности в банковия клон.
The Bank of Tokyo-Mitsubishi UFJ официално е уведомила, че пуска в два от своите офиси в Токио кибернетичен андроид на име NAO.
Този хуманоиден робот е висок 58 см и тежи 5,4 кг. Разработен е от френска фирма, влизаща в японската корпорация по информационни технологии SoftBank.
NAO леко се придвижва и жистикулира. С помощта на камера и звукови сензори той реагира на посетителите, отива към тях, отговаря на въпросите им и може да подържа обикновен разговор на 14 езика.

Екип от психолози и невролози от Националния университет на Сингапур са разбрали, че ако някой изкрещи „О“, той ще чувства много по-малко болка.
Според изследователите, такива викове пречат на съобщенията за болка, пътуващи до мозъка. По-рано биолозите са предполагали, че хората са крещили, за да предупредят другите за опасност.
Ново проучване е показало, че в действителност, вика помага да отвлече вниманието от чувството за болка.
Изследователите наблюдавали 56 доброволци, които са били принудени да държат ръцете си в студена вода.
Няколко експерименти били повторени и някои от участниците е трябвало да запазят мълчание, а други имали право да крещят. Резултатите показват, че когато хората имали възможност да викат, издържали на болка за по-дълги периоди от време.
Учените доказали, че този вик, сам по себе си, е мощен аналгетик. Един прост звук, помага на хората да се справят с болката.
Точно как работи този процес психолозите не знаят, но мислят, че викът изпратен към мозъка пречи на съобщението за болка.

Ужасяващите кадри били показани по южнокорейската телевизия. Разярен глиган нахлул в крайпътното кафене Highway Rest Stop и до смърт изплашил посетителите в него.
При вида на разяреното животно всички скочили от местата си и хукнали кой на където види.
Едва ли дивата свиня е заявена в менюто на заведението, шегуват се журналистите.
На кадрите се вижда как животното нахлува и обръща всичко наопаки. Един от мъжете е грабнал стол да се отбранява, ако животното го нападне, другите посетители са избягали през задния вход и се пръснали в различни посоки.
Според журналистите глигана е влязал в заведението привлечен от миризмата на храната. Хубавото е, че никой не е пострадал.
По-рано такова нападение на глиган върху хора е фиксирано в Япония. Миналото лято животното се е нахвърлило на японски снимачен екип.

Шумна компания от момчета и момичета вдигаше доста врява в заведението. Околните им се поскарват от време на време, те позамлъкнат, докато не се излее поредната вълна от мощен и неудържим смях. Какво да го прави човек, млади са още, кръвта им ври въе вените?!

Едно от тях, младо широкоплщесто момче, с буен рус перчем и святкащи сини очи разказваше за приключенията си в планината. Бил на ски миналата седмица с буйни глави като него.

По едно време се разкрещели и развикали, така не забелязали, че с виковете си предизвикали една малка лавина.

– Изведнъж, Виктор ме дръпна рязко в страни и тя прелятя край нас, – очите на Спас трепнаха при спомена.- На косъм бяхме.

– А знете ли на какво прилича шумът от падаща лавина? – попита многознайкото на групата Тотьо.

Изабела притвори очи мечтателно и каза:

– На морски прибой.

Рангел поклати глава:

– Това е нищо в сравнение с тази хала.

Тотьо се изперчи напред и почти издекламира:

– Звучи точно като гръмотевица, а звукът ѝ непрекъснато се усилва.

Катето смушка Изабела и двете едва въздържаха смеха си. Хубаво е, че момчетата нищо не забелязаха.

Изабела си представи Спас във виненочервен екип за ски, понесен от вълна сняг. Виждаше как снегът го поглъща, а той безпомощно размахваше ръце…. докато потъна във снеговъртежа. Настъпи тишина. Само стърчаща щека беше отбелязала мястото на злополуката.

Изведнъж Изабела трепна: „Какви глупави представи минават през главата ми. – помисли си тя. – Това, че не го харесвам, не означава, че мога да си го преставя в такива ситуации“.

И Изабела се присламчи към виковете и смеха на компанията.