Корабът „Издържливост“ по-рано бе предназначен за лов в северните морета. Построен по чертежите на норвежката ветроходна двигателна шхуна „Фрам“, „Издръжливост“ е смятан за най-здравия дървен кораб, след нея в света.
В морето Уедъл „Издържливост“ навлезе в зоната на големите ледове. Безброй ледените полета, големи и малки, приличаха на огромен пъзела, които  нямаше край.
Корабът продължи през леда бавно, с голямо усилие. Колкото по-близо се приближава до бреговете на Антарктида, толкова по-често се срещаха плаващи ледове, представляващи огромни ледени полета с дебелина метър и дълъги половин километър.
„Издържливост“ си пробиваше път през ледовете в продължение на седемстотин морски мили. На 18 януари 1915г, той трябваше да спре. Корабът заседна в плътно натрупани ледени късове, а отзад прохода, който си бе прокал се превърна в голям плаващ лед. След шест дни „Издържливост“ бе обграден от всякъде с лед. Шакълтън съобщи на екипа, че плановете се променят:
– Експедицията ще прекарат есента и зимата в Южното полукълбо, които продължава от март до август на „Издръжливост“. Надявам се, през пролетта леда да отпусне хватката си и да освободи кораба. А до тогава всички ще се занимаваме с различни дейности и ще обучаваме кучета.
Пътешествениците ловяха риба, хващаха пингвини, правеха научни изследвания. Те се придвижваха по леда много внимателно. През май и юни хората преживяха и полярната нощ.
През това време ледът все по-силно почна да натиска корпуса на кораба. На 27 октомври 1915 г. смелият кораб, до последно борещ се с леда,  за малко си почина, но по палубата се появиха пукнатини и в трюмовете нахлу вода.
Хората не можеха да гледат без болка загиващия кораб, който премина такъв дълъг и опасен път, за да посрещне смъртта си тук.
Независимо от всичко, хората от смелият екип на Шакълтън успяха да се спасят.

Има само един начин, по които можем да служите на Бога – като служим на другите хора. Всеки път, когато използваме нашите таланти, време, енергия и ресурси, за да помогнем на други хора казваме, че служим.
Тъй като ние сме едно семейство с останалите християни, Бог иска да се разбираме с останалите вярващи, като в семейство. Той иска да се научим да се разбираме едни с други, без да се караме или нараняваме.
Ние се нуждаем един от друг, за да си помагаме. Никой не разполага с всички таланти. Никой няма всички дарби. Бог е направил това умишлено, за да се нуждаем един от друг.
Работа в екип умножава ефективност.
Бог иска да ни използва по начини, които никога не сме очаквали. Можем да имаме по нещо, но не разполагаме с достатъчно. Ето защо имате нужда от други хора в живота си. Бог иска да работим в екип и да си помагаме взаимно.
Ние се чувстваме живи, когато сме част от екип, който работи за изграждането на Божието царство. Отборите ни накара да се доближи един до друг, с цел да свършим повече работа и да се подкрепяме.
Най-бързият начин да расте една малка група, е хората в нея да служат заедно. Когато се събираме с обща цел, можем да постигнем много повече.

Международен екип от инженери на университета в Бристол и Северозападния политехнически университет в Китай са създали малки акустични вихри, които използват за улавяне и въртене на микроскопични частици, суспендирани във вода.
Учените са доказали, че акустичните вихри могат да действат като торнадо от звук, при което микрочастиците се въртят.
Тези вихри могат да завъртат микрочастиците, което е полезно за създаване на приложения, като центрофуга за микроскопско сортиране на биологичните клетки или чиста вода с ниска консумация на енергия. Ако големите акустични вихрови устройства са смятани за звукови отвертка, изобретена е звукова отвертка за часовникари.
Изследователският екип е използвал серия от миниатюрни ултра-звукови тонколони подредени в кръг, за да създадат въртеливи звукови вълни. Те установвили, че смес от микрочастици, по-малки от 1 микрон, поставени във водата, започват бавно да се върти около вихъра, а по-големи микрочастици са привлечени към ядрото на миниторнадото и се въртят с висока скорост.

Боб се облегна на младежа, почти седна върху краката му, вдигна очи и изплези език. Никола го погледна тъжно.

Преди три години бе спасил кучето от сигурна смърт и нито за миг не съжаляваше за постъпката си.

Боб бе ловджийско куче, порода ритрийвър, при това беше много красиво. Козината му бе червена с бяло на носа, под брадичката и по лапите. Пухкавата му опашка непрекъснато се размахваше. Имаше благ поглед. И много обичаше Никола.

Откакто го прибра имаше безброй спорове с баща си за кучето.

– Няма място за това куче в къщи! – викаше баща му. – Такова куче трябва да тича. Мислиш ли, че някой ще го вземе? Такова куче ще те измори. Само почакай и ще видиш.

Боб може да обикаля до изнемога целия квартал, но качеше ли се в кола или камион, държеше се прилично. Въпреки това баща му не прие животното.

Никола погали кучето и го почеса зад ушите, а гласът на баща му отекваше в главата му:

– Изправи се! Намали! Гледай напред.

Не можеше да отиде там с другите. Просто не можеше. Най-много да обиколи наблизо и да чака за вести по радиостанцията.

Издирването предната нощ бе продължило цели седем часа. По всичко личеше, че не можеха да очакват добри новини, преди да се приберат хората от охраната.

Бяха започнали да говорят по-скоро за откриване на останки, отколкото за спасяване. Сърцето му да се свиваше и  усещаше някаква празнота, безпомощност, гняв и объркване.

Как можа да се случи това? Баща му беше изчезнал с група, която съпровождаше до близкия връх.
Бяха загубили връзка късно следобед. През нощта ръмеше и беше много студено. Изпратиха екипи, които обърнаха всичо наоколо, но не откриха нищо.

Никола мислеше да пусне Боб. Животното познаваше миризмата на баща му, макар и да не се обичаха много двамата с кучето, но го предупредиха:
– Не тръгвайте сам! И вие можете да изчезнете. Не се знае, какво точно се е случило.
И Никола чакаше, но надеждата, че ще види баща си отново жив, се бе загубила ….

Екип от биолози от Университета на Алабама направили серия от рентгенови снимки на бирмански питон, който погълнал алигатор.
Учените решили да видят, как храносмилателната система на змията ще се справи с доста големия крокодил. Изследователите забелязали, че след хранене тялото на питона претърпява няколко драматични изменения, за да се справи с такава храна.
Органите на питона бързо изменили своите рамери и функции. Сърдечната честота на змията се увеличила с 40%, панкреаса се увеличил 94%, а черният дроб два пъти повече. Бъбреците на влечугото също се увеличили с 72 процента.
Организмът на питона изпълва своите тънките черва с голям брой мощни ферменти и киселини, повишаващи метаболизма четиридесет пъти. Когато храносмилането продължава, питон се борби с газове от разлагането на бактерии в червата на крокодила. Направените снимки показват, че в течение на три дена тялото на крокодила започва да се разлага.
След четири дни, по-голямата част от меките части и кости се разделят. Остава само твърдата кожа и скелет, които преминават през дебелото черво, където се усвояват по-нататък.
Шест дена по-късно почти целият алигатор е преработен, а на седмия храната е изцяло смляна.