Този кораб е пример за отсъствие на логика и загадъчност.

През 1972 г., във водите на Атлантическия океан, близо до Португалия е плавал кораб в отлично състояние.

След като го огледали, спасителите били много изненадани от факта, е личните вещи на пътниците, половин годишния запас от провизии и въобще всевъзможни ценности на борда на загадъчния лайнер са останали недокоснати, но хората изчезнали безследно.

Известно е, че през декември 1872 г. корабът е открит в Атлантическия океан без жива душа на борда и очевидно изоставена въпреки хубавото време. Екипаж се е състоял предимно от опитни и способни моряци.

Корабът бил намерен в напълно годно за мореплаване състояние и с все още опънати платна, поклащайки се в посока към пролива Гибралтар.

Това изчезване се цитира като една от най-големите морски загадки за всички времена.

По време на Великата отечествена война, както съветските, така и германските танкове се замаскирвали в купи със сено.

Един от известните случаи на маскировка на танк под купа сено е станал по време на първия бой против танковете от типа Tiger II през август 1944 в близост до полското село Оглундув.

Тогава екипажа на съветския танк  Т-34-85 под командването на младши лейтенант А. П. Оськин, защитаващ пътя от Оглундув към Сташув, замаскирал машината под купа сено.

Когато три немски танка дошли на разстояние 200-400 метра, екипажът на Оськин открил огън и така могли да победят и трите вражески танка.

Купа сено се е използвала и за парашутисти за да се смекчи удара им в земята.

Това изкуство, при което върху костилки от плодове се изрязват фигури се нарича Хайдао и произхожда от Китай.

Първоначални сложни фигури и символи били изрязвани върху костилки от праскови, те се смятат за символ на дълголетие.

Първите археологически разкопки на костилки от праскови с фигури датират от средата на династията Сун (960 – 1279), а най-голяма популярност Хайдао е получило в епохата на династията Мин (1368 – 1644) и Цин (1644 – 1911).

Именно през тези години резбата върху костилките от праскови е имала не само символично значение, но също така и светски характер.

В Сичуанския университетски музей може да се насладите на микроскопични лодки и екипажи, издълбани върху костилки от праскови от епохата на Мин.

На низка орбита слънцето изгрява и залязва на всеки половин час. Да спиш при такъв цикъл е практически невъзможно.

За да се установи живота на екипажа в една космическа станция, е създадена  обичайна 24 часова система, която е изградена на така нареченото „средно“ гринуичко време.

Това е часовата зона, която се намира някъде по средата между Москва и Хюстън.

Космонавтът се събужда със сигнал, който се изпраща от централното управление на полета в станцията. Звуковия сигнал е мелодия, която се избира от космонавта или семейството му.

По време на Втората световна война горивото на самолет, чийто командир бил Еди Рикенбейкър, свършило. И екипажа на B-17 трябвало да кацне направо във водите на Тихия океан.

Четири седмици нищо не се знаело за екипажа на самолета, но хиляди хора в страната се молели за тях.

Когато ги намерили Еди казал пред един журналист:

– Самият аз не вярвам на това, което се случи с нас, но има още шест човека, които са свидетели на инцидента. Появи се чайка от нищото и седна на главата ми. Убихме я и си я разделихме по равно. Изядохме я цялата, дори и най-тънките кости. Никога до сега не бяхме яли такова вкусно нещо.

Тази чайка ги спасила от гладна смърт.

След това събитие Еди бил уверен в едно:

– Нямам друго обяснение на случилото се освен това, че Бог ни е изпратил помощ.

Ние не можем да видим всичко, но Бог винаги изпраща навреме помощта Си.